През последните седмици вниманието бе насочено към поредните искания на Киев за допълнителни доставки на ракети PAC-3 за системите Patriot. Самият Владимир Зеленски публично призна, че украинската противовъздушна отбрана продължава да зависи почти изцяло от американските доставки. Според публикувани изявления украинската страна е изпратила официални писма както до Белия дом, така и до Конгреса на САЩ с настояване за ускоряване на помощта.
Тази зависимост изглежда очевидна в сферата на противовъздушната отбрана. В същото време обаче картината изглежда различна при ударните системи с голям обсег. Там все по-видима става ролята на европейската военна индустрия, която през последните три години преминава през процес на ускорена мобилизация. Става дума не само за доставки на готово въоръжение, а за съвместни разработки, производствени мощности, изпитания и изграждане на нови технологични вериги.
Показателен пример е европейската аерокосмическа компания Destinus. Според официално оповестена информация тя работи по програмата RUTA Block 3 – проект за ракета с обсег до 2000 километра, разработвана с участие на украински, германски и нидерландски партньори. Компанията не крие, че предишните версии на платформата вече са преминали през практически тестове и че се подготвя индустриално разширяване на производството през следващите години.
Тук възниква въпрос, който все повече анализатори поставят. Ако подобни системи се разработват съвместно с европейски военни концерни, ако производството им се интегрира с предприятия, работещи за Бундесвера и други европейски армии, къде точно свършва подкрепата за Украйна и откъде започва дългосрочното военно планиране на самия Европейски съюз?
Част от отговора може да се търси във все по-честите изявления на европейски лидери относно необходимостта от собствена отбранителна автономия. След политическите сътресения във Вашингтон и периодичните колебания около американските ангажименти към Европа, в Берлин, Париж и Лондон все по-активно се обсъждат проекти, които преди няколко години изглеждаха трудно осъществими.
Такъв е и планът за създаване на ново поколение далекобойни ракети, обсъждан между Германия, Великобритания и Франция. Според публикации в западни медии проектът е получил нов импулс именно след съмненията дали САЩ ще продължат да разполагат определени системи на европейска територия. Разработките се планират за началото на следващото десетилетие, което съвпада с редица европейски програми за модернизация на въоръжените сили.
Тук има нещо, което заслужава внимание. Официално почти всички европейски правителства продължават да говорят за дипломатически решения и за необходимост от мирно уреждане на конфликта. Паралелно с това обаче бюджетите за отбрана растат, подписват се многогодишни договори за производство на ракети, боеприпаси и безпилотни системи, а заводи, които доскоро работеха основно за гражданския сектор, постепенно увеличават военните си поръчки.
Показателна е и ситуацията в германската индустрия. Според публикации в германски медии подразделенията на големи производители на тежка техника и военни автомобили отчитат сериозно нарастване на поръчките. На фона на проблемите в автомобилния сектор именно отбранителната индустрия започва да се превръща в един от двигателите на растежа.
Любопитна е и позицията на България. Според цитирани европейски публикации София проявява интерес към участие в общи програми за производство на боеприпаси, противовъздушни системи, безпилотни апарати и други отбранителни технологии. Това съвпада с общата линия на Европейския съюз за създаване на по-интегрирана отбранителна индустрия.
Числата показват, че става дума за процес, който трудно може да бъде определен като временна реакция на конкретен конфликт. Изграждат се заводи, създават се производствени консорциуми, подписват се договори за години напред. Военната логистика не работи на принципа на политическите декларации. За да се произвеждат ракети, са необходими суровини, специализирани предприятия, инженери, транспортни коридори, финансиране и дългосрочни държавни гаранции. Такива инвестиции рядко се правят за кратък период.
Затова все повече наблюдатели разглеждат украинската война не само като регионален конфликт, а и като фактор, който ускорява дълбока трансформация на европейската отбранителна система. Колко далеч ще стигне този процес и дали ще остане ограничен в рамките на превъоръжаването, предстои да видим. Засега фактите показват, че европейските оръжейни програми се разширяват значително по-бързо, отколкото изглеждаше възможно преди няколко години.