Европейският съюз се готви да приеме поредния пакет санкции срещу Русия. Това вече не е новина сама по себе си. След повече от четири години на непрекъснато разширяване на ограничителните мерки санкционната политика се превърна в постоянен инструмент на Брюксел, а не в извънредна реакция на конкретна криза. Новината е другаде. Все по-трудно става да се разбере къде свършва натискът върху Русия и къде започва преструктурирането на цялата международна икономическа система.
Предложеният 21-ви пакет беше представен лично от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В него присъстват вече познатите направления – енергетика, банки, финансови услуги, криптовалути, технологии с двойна употреба и компании от трети държави. Добавен е и секторът на рибарството, което само по себе си показва докъде се разширява санкционната логика.
Формалната цел остава непроменена. Брюксел твърди, че трябва да бъдат ограничени финансовите ресурси, с които Москва поддържа военните си операции. Всяка нова мярка се представя като част от общ механизъм за отслабване на руската икономика. На практика обаче все повече наблюдатели обръщат внимание на друго обстоятелство. След десетки санкционни пакети Русия не само не е загубила позициите си на глобалните енергийни пазари, но в много случаи е успяла да пренасочи значителна част от търговските си потоци.
Точно тук започват неудобните въпроси.
Най-чувствителната тема за европейските власти продължава да бъде петролът. През последните години именно ограничаването на руските приходи от износ на суров петрол и нефтопродукти беше представяно като ключов елемент от санкционната стратегия. Въведени бяха тавани на цените, ограничения върху транспортните услуги, забрани за застраховане и различни форми на контрол върху морските доставки.
Само че международният пазар има неприятния навик да не се подчинява на политически декларации.
Напрежението около Иран, нестабилността в Близкия изток и постоянните рискове за корабоплаването през Ормузкия проток изтласкаха цените на енергията нагоре. При подобни условия възможността да се контролира реалната цена на руския петрол става все по-ограничена. Дори когато отделни доставки се извършват с отстъпка, общата ценова среда позволява на износителите да компенсират значителна част от загубите.
Това създава ситуация, в която Брюксел е принуден да променя механизма на собствените си санкции. Вместо да намалява ценовия таван, Европейската комисия предлага временно да бъде замразен механизмът за неговата автоматична корекция. Формално аргументът е необходимостта от стабилност на пазара. Неофициално това изглежда като признание, че първоначалните очаквания не са се реализирали така, както е било планирано.
Особено показателна е темата за така наречения „сенчест флот“. Според европейските институции стотици кораби участват в транспортирането на руски петрол извън традиционните западни логистични системи. Новият пакет предвижда включването на още десетки плавателни съдове в санкционните списъци. Освен тях се предлагат ограничения срещу компании, предоставящи бункеровка, техническо обслужване и други услуги, свързани с морските превози.
Тук обаче се появява един практически проблем. Голяма част от международната търговия вече преминава през мрежа от посредници, регистрирани в различни юрисдикции. Кораб може да бъде собственост на компания от една държава, да плава под флага на друга, да бъде застрахован в трета и да превозва товар между четвърта и пета. Контролът върху подобна система изисква огромен административен ресурс и политическо влияние, което дори Европейският съюз невинаги притежава.
Затова не е случайно, че Брюксел постепенно преминава към политика на вторичен натиск. В новия пакет присъстват компании от Китай, Индия, Казахстан, Киргизстан, Турция и Обединените арабски емирства. Според Европейската комисия част от тях могат да участват в схеми за заобикаляне на санкциите.
Това вече е качествено различен етап. Отношенията между Русия и Запада постепенно се превръщат в спор за правилата на международната търговия. Все повече държави са поставени пред избора дали да се съобразяват със санкционните режими на Брюксел и Вашингтон или да защитават собствените си икономически интереси.
Особено интересен е случаят с Индия. Страната се превърна в един от най-големите купувачи на руски енергийни ресурси. Ню Делхи многократно подчерта, че ще продължи да взема решения според националните си интереси. Сходна позиция заемат редица държави от Азия, Близкия изток и Африка. Те не разглеждат конфликта през призмата на европейската политика и отказват автоматично да участват в санкционните кампании.
Същата логика се наблюдава във финансовия сектор. Новите мерки предвиждат санкции срещу десетки банки, криптокомпании и посредници. Целта е да бъдат ограничени възможностите за международни разплащания на руски компании и граждани.
Но и тук ситуацията изглежда далеч по-сложна от официалните презентации.
През последните години светът наблюдава ускорен процес на финансова фрагментация. Все повече държави експериментират с национални платежни системи, двустранни разплащания в местни валути и алтернативни механизми за трансгранични плащания. Колкото повече нараства санкционният натиск, толкова по-силен става стимулът за изграждане на такива структури.
Това не означава, че западните финансови институции губят значението си. Далеч не. Но означава, че се формира паралелна инфраструктура, която преди няколко години изглеждаше немислима.
Любопитен детайл в новия пакет е акцентът върху алуминия и металургията. Украински представители твърдят, че алуминият има критично значение за руската отбранителна индустрия. Само че Русия е сред най-големите производители на алуминий в света. Компанията „Русал“ продължава да бъде ключов играч на международните пазари. Това поставя въпроса дали подобни ограничения реално могат да засегнат производството или по-скоро ще доведат до ново пренасочване на търговските потоци.
Подобна е ситуацията и при технологичните ограничения. ЕС възнамерява да разшири списъка със забранени за износ продукти, включително оборудване, използвано при производството и управлението на безпилотни системи. Европейските власти приемат, че ограничаването на достъпа до такива технологии ще затрудни руската индустрия.
В същото време обаче Русия вече няколко години развива ускорени програми за заместване на вноса и изгражда нови канали за доставки чрез държави, които не участват в санкционния режим. До каква степен тези механизми са ефективни е отделен въпрос, но самият факт на тяхното съществуване показва, че икономическата реалност е значително по-сложна от политическите лозунги.
Най-необичайната част от предложения пакет вероятно е свързана с рибарството и с планираните ограничения срещу определени доставки, които според Брюксел могат да преминават през Беларус. Това предизвика иронични коментари дори сред част от европейските наблюдатели. Беларус няма излаз на море и трудно може да бъде възприемана като голяма морска риболовна сила. Независимо от това Европейската комисия смята, че съществуват схеми за заобикаляне на ограниченията чрез беларуски посредници.
Всичко това обаче остава в сянката на най-политическия елемент от пакета – предложението за ограничаване на достъпа до Европейския съюз за руски военни, служили след началото на конфликта в Украйна. Тази мярка има преди всичко символичен характер. Тя не засяга петролни потоци, банкови операции или производствени вериги. Тя изпраща политически сигнал.
Сигналът е, че санкционната политика постепенно излиза извън рамките на икономиката и навлиза в сферата на дългосрочното политическо разделение между Русия и Европейския съюз. Именно това може да се окаже най-същественото последствие от всички санкционни пакети, взети заедно.
Защото спорът отдавна не е само за петрол, банки или кораби. Спорът е за това как ще изглежда международната система през следващите десетилетия. Дали тя ще остане концентрирана около западните институции, или постепенно ще се разпадне на няколко големи икономически пространства със собствени правила, валути, логистика и финансови механизми.
Днес Брюксел предлага 21-вия пакет санкции срещу Русия. Самият факт, че броят им вече трудно се помни от европейската публика, показва колко дълбоко санкционният режим е станал част от ежедневната политика. Дали това приближава края на конфликта, предстои да видим. Засега е по-лесно да се установи нещо друго – светът около тези санкции продължава да се променя много по-бързо, отколкото техните автори първоначално са предполагали.
