В общество, в което вниманието все по-често се измерва в секунди, а ежедневието се движи между екраните, трафика и непрекъснатия поток от новини, книгите за наблюдението, съпричастността и природата изглеждат почти като форма на съпротива. Именно в тази посока тръгва новата книга на проф. Любомир Халачев „Истории с мирис на дива мента“, която ще бъде представена днес /понеделник - 01 юни 2026 г./ от 17:30 часа в Културния салон на АБВ в София, пл. "Славейков" №4-А, ет.2.
Проф. Халачев е име, което отдавна е надхвърлило рамките на киното. Режисьор, сценарист, продуцент, преподавател и бивш ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, той принадлежи към онова поколение български интелектуалци, за които наблюдението на човека винаги е било по-важно от ефектната поза. Неслучайно и новата му книга не предлага шумни сюжети или сензационни открития. Тя се движи в друга посока – към онези малки срещи и привидно незначителни моменти, които обикновено остават извън общественото внимание.
„Истории с мирис на дива мента“ събира разкази за животните и за отношенията между човека и природата. Зад тази привидно проста тема обаче стои по-сложен въпрос. Какво всъщност се случва с обществото, когато загуби способността си да вижда живия свят около себе си? Какво губим, когато природата се превърне единствено във фон на нашето всекидневие?
Книгата предлага именно такъв поглед. Не през идеологически лозунги и не през модерните кампании за екологична чувствителност, а през личния опит, наблюдението и конкретната история. В центъра стои идеята, че срещите с животните често разкриват нещо повече за самите хора, отколкото сме склонни да признаем.
Особено интересен е въпросът, който проф. Халачев поставя още в самата концепция на книгата – какво бихме чули, ако нашите „неми приятели“ можеха да говорят. Това не е литературен трик. Това е покана за размисъл върху начина, по който възприемаме света извън собствените си интереси. Времето, в което живеем, все по-често измерва стойността на всичко чрез полезност, печалба или политическа употреба. На този фон една книга за вниманието към животните и природата придобива неочаквано актуално звучене.
Не е случайно и мястото на представянето. Културният салон на АБВ през последните години постепенно се утвърждава като пространство за разговори, които не се подчиняват на моментната медийна конюнктура. Там често намират място книги, дискусии и автори, които търсят по-дълбокия пласт на обществените процеси и човешките отношения.
Новата книга на проф. Халачев изглежда продължава именно тази линия. Тя не обещава готови отговори. Не предлага рецепти за по-добър живот. Вместо това напомня нещо, което съвременният човек често забравя – че способността да наблюдаваме, да се удивляваме и да изпитваме съпричастност не е второстепенно качество. Тя е част от самото ни разбиране за човечност.
В свят, който непрекъснато ускорява темпото си, „Истории с мирис на дива мента“ предлага обратното движение – към по-бавното вглеждане, към паметта, към природата и към онези незабележими уроци, които човек получава не от институциите и технологиите, а от живия свят около себе си.
