Езиците за програмиране през 2019 година

/Поглед.инфо/ Надали този текст ще заинтересува реализиралите се програмисти и неизкушените от технологиите. Към събирането на информация по темата ме подтикна подочутият неотдавна спор в трамвая - няколко хлапета оживено обсъждаха кой език за кодене да започнат да изучават.

Въпросът е важен и с него се сблъскват мнозина, решили да посветят дните и нощите си на ефпетене и писане на жирафи и при нужда да сритват песа. Естествено, при избора на направление човек трябва да има някаква представа за същността на очакващата го трудна работа и какъв иска да стане в края на краищата: разработчик, програмист или архитект. Естествено е, че с повишаването на нивото на манипулиране на структурите расте и заплатата, но всеки решава за себе си какво го влече и устройва. Желателно е също така да се следят тенденциите, понеже е твърде вероятно, че нещо в картината на цифровия свят ще се промени, докато трае обучението.

Ако уводът е разбудил любопитството ви, продължавайте да четете по-нататък! А на другите, предпочели да не си губят времето, бих напомнил на изпроводяк, че джумляването, например, по нищо не се отличава от труда, който те полагат всеки ден, и изисква същото търпение и стремеж да изпълняваш задълженията си по възможно най-добрия начин.

Популярните езици за програмиране живеят средно десет години (съответно за толкова време са осигурени с препитание специалистите, занимаващи се с тях). А какво, всъщност, правят те?

Java е навсякъде - според «Оракъл» на нея работят повече от три милиарда устройства. Намира се в смарт карти и сензори. В банките и финансовите учреждения тя е в офисните електронни системи за обработка на данни и в сървърите. Разпространена е в електронната търговия и в уеб сайтовете. На този език създават приложения за мобилните устройства и програмни средства, а сега разработчиците си пробиват път в областта на Големите данни.

Pythone особено добър в уеб програмирането, машинното обучение, анализа на данни и визуализацията, в автоматизирането на процесите.

За С (и неговата екосистема С++, ObjectiveC, C#) казват, че се съдържа във всичко незабелижимо и малко по-голямо, което ни заобикаля. Използват го в Android, iOS и в «Майкрософт» за разработване на уеб, десктопни и мобилни приложения.

Според класацията на портала PYPL напоследък най-котиран е Python. Той изпревари Java още през лятото на миналата година.

В рейтинга на TIOBEJava продължава да е първенец, макар за година да е загубил 0,6%, а «питонът» да се е разтегнал с 2,16%.

Резултатите от допитването на софтуерната компания JetBrains също потвърждават нарастващата популярност на Python – за година броят на използващите го се е увеличил с 9%.

«Python» привлича с простотата си – с него могат да кодят даже начинаещи в програмирането. В свое време това преимущество е оценено от множеството математици и физици, занимаващи се с DataScience (от англ: наука за данните, даталогия). В резултат сега най-популярните библиотеки за работа с големи данни са на Python.

Един от големите недостатъци на съставените на този език програми е, че те функционират по-бавно – особено при сравнение с C/C++. Ситуацията се изменя с въвеждането на библиотеки, частично написани на C и Fortran.

Понастоящем «питонът» навлиза в областите на квантовите изчисления. Там ниската му производителност не е пречка, понеже всички операции се извършват на квантов компютър с огромна скорост.

Вниманието привлича и възходът на Kotlin. Тази година от «Гугъл» дори го обявиха за приоритетен за разработването на приложения. Решението очевидно е взето по финансови съображения - корпорацията «Оракъл» ограничава безплатното използване на своя продукт Java, а това пряко засяга операционната система «Андроид». Двата езика са взаимнозаменяеми, може лесно да се премине от единия към другия, без да се промени и ред от кода.

Също нараства популярността на Rust. Според анализаторите той е способен след време да измести C/C++ в клиентските и сървърните уеб приложения.

Elixir, Dart и Ballerina са по-малко известни, но особено любопитните може да им хвърлят едно око (и не повече). Те предположително имат потенциал за развитие, но е безсмислено желаещите да станат програмисти да започват обучението си с тях. Изобщо, в света съществуват между 2500 и 10000 програмни езици (вече се говори и за появата на техни диалекти) - някои се използват само от разработчиците им, а други са познати на милиони хора. За начинаещите кодери е препоръчително да трупат знания и опит с първенците в класациите.