Картината, представена от изследователските екипи, е композит – изкуствено синтезирано изображение, което обединява два съвсем различни спектрални диапазона. Светлосините нюанси идват от камерите на „Хъбъл“, работещи в ултравиолетовия и видимия спектър. Те улавят горещата, късовълнова светлина на младите звезди и компактните звездни суперкупове, пръснати из външните ръкави. Розово-червените и кафеникави нишки пък са заснети от инструмента MIRI на „Джеймс Уеб“ в средния инфрачервен диапазон. Инфрачервената астрономия не се влияе от праховите завеси; тя регистрира директно топлинното излъчване на студения прах и полицикличните ароматни въглеводороди, които се загряват от близките млади звезди. Без инфрачервената очила на „Уеб“, тези вътрешни мостове от материя щяха да останат напълно невидими за нас, скрити зад непроницаема интелектуална мъгла от междузвездна прах.
При анализите обаче трябва да се запази твърд скептицизъм относно интерпретациите. Голяма част от компютърните модели за галактически взаимодействия разчитат на симулации, които опростяват масовите съотношения и разпределението на тъмната материя. Има известни пробойни в теорията за точната траектория на първото преминаване на IC 2163. Моделите на астрофизици като Брус Елмегриーン и неговия екип отпреди години показваха, че двете галактики са имали първи близък контакт преди около 40 милиона години. Но изчислените относителни скорости и радиалните измервания на газа оставят известна несигурност. Не може да бъде независимо потвърдено дали IC 2163 просто ще подмине NGC 2207 и ще се отдалечи временно на голямо разстояние, или приливната сила вече е отнела толкова много от нейната орбитална енергия, че пълното сливане е въпрос на сравнително кратък отрязък от време.
В астрономически мащаби „кратък отрязък“ означава няколкостотин милиона години. Кинетичната енергия на въртене бавно се превръща в топлина и шокови вълни, а спиралните структури постепенно ще изчезнат. Накрая, след още няколко преминавания едно през друго, тези две организирани спирали ще загубят целия си ъглов момент и ще се срутят в една безформена, сива елиптична галактика, състояща се предимно от стари, червени звезди и с напълно изчерпани газови запаси.
Подобни процеси не са екзотика. Те са основният механизъм, чрез който галактиките изграждат масата си в хода на космологичното време. Млечният път в момента поглъща няколко джуджета, а след малко повече от четири милиарда години го чака сходна съдба при срещата му с Андромеда. Повече за орбиталната динамика и моделирането на подобни структурални разрушения може да се види в ранните анализи на приливните ефекти при галактическите сблъсъци, публикувани в трудовете по динамо-механика на междузвездната среда.
Снимките от „Уеб“ и „Хъбъл“ са техническо постижение на човешкото инженерство, но те не трябва да се бъркат с романтично платно. Пред нас има сурова статистика: тонажи прах, плътност на плазмата, векторни скорости и гравитационни кладенци. Двете галактики не танцуват, нито се гледат. Те просто следват уравненията на общата теория на относителността и хидродинамиката, докато гравитацията бавно и безвъзвратно ги смила в единно цяло.
