Археологията страда от хроничния навик да класифицира всеки обект с неизвестно практическо предназначение като „ритуален“. В случая с пресъхващото торфено блато Дувензее (Duvensee) в района на Шлезвиг-Холщайн обаче, логистиката и позиционирането на находката наистина трудно могат да бъдат обяснени с просто битово изхвърляне на отпадъци. Става дума за почти пълен череп на див бик (Bos primigenius или европейски зубър), фиксиран вертикално върху заострен дървен кол, датиран стратиграфски и чрез радиовъглеродно датиране от ранния холоцен – приблизително 8500 г. пр. н. е. Теренът не е просто уединен гьол, а добре позната на археолозите зона с висока плътност на временни лагери за събиране на лешници и лов на едър дивеч от ранномезолитните групи.
Логиката на терена и контекстът на откритието
На първо място трябва да се отчете фактът, че през мезолита това, което днес е пресъхнало блатна низина, е представлявало плитко езеро с многочислени островчета. Обработката на подобни торфени пластове изисква сериозен ресурс и внимателна дренажна поддръжка по време на самите разкопки. Находката е намерена непосредствено до открития през периода 2022–2023 г. гробищен комплекс, където са установени кремирани човешки останки. Мъртвите от този период рядко се откриват в такова количество на едно място; в Дувензее телата са били изгаряни на клади, а овъглените кости са заравяни заедно с остатъците от горивния материал.
Ръководителят на археологическите проучвания Харалд Любке от Изследователския център за съвременна и праисторическа археология в Шлезвиг отбелязва, че отстоянието от няколко метра между гробищната зона и кола с черепа подсказва за пространствена връзка. Хипотезата на екипа е, че носещата конструкция с черепа е служила за маркери на границата между света на живите и мястото на кремация, или като статичен пазител на погребалния участък. Подобна топография се връзва с хипотезите, развити при предишни разкопки в района, анализирани в материала ни за мезолитните ловни лагери в Северна Европа.
Обаче тук се появява един чисто механо-технологичен проблем, който кара изследователите да задържат окончателните си заключения. За да се набие масивен дървен кол през основата на череп на зрял зубър – чиято костна плътност и маса са значителни – се изисква или предварително пробиване и анатомична дисекция натилната част, или забиване на кола в земята и последващо нанизване на черепа през тилния отвор (foramen magnum). Вторият вариант звучи логично, но запазената долна челюст блокира подобен директен преход. Поради тази причина над 20 специалисти от различни дисциплини – палеозоолози, консерватори и трасолози – планират пълно демонтиране на челюстните кости в лабораторни условия, за да се види точно къде са следите от сечене, рязане или износване.
