Анатомични детайли и въпроси около запазването
Средата в блатата на Северна Германия осигурява анаеробни условия, спиращи развитието на бактериите, разрушаващи органичните съединения. Поради това дървото на кола и костната тъкан са запазени с изключителна детайлност. Повърхността на костта обаче показва, че черепът вероятно е бил изложен на атмосферни влияния – слънце, дъжд и замръзване – известно време преди да потъне в блатния тиняк или преди езерото да покачи нивото си и да го покрие с утайки. Това изглежда логично, ако конструкцията е стояла изправена години наред, но има един физически проблем: с течение на времето неподдържано дърво в преходна влажна зона изгнива именно на нивото на водата и въздуха. Ако колът се е пречупил, черепът би паднал в тинята, губейки първоначалната си вертикална ориентация.
Действителният процес на консервация в момента се състезава с времето. Регионалните мелиоративни дейности и климатичните промени през последните десетилетия доведе до системно спадане на подпочвените води в Шлезвиг-Холщайн. Когато торфът изсъхне, в него навлиза кислород, който за броени сезони разгражда лигнина и колагена, съхранявали се в продължение на над десет хилядолетия. Изследователският екип работи под сериозен натиск, тъй като почвените анализи показват повишаваща се киселинност и микробиална активност в горните слоеве на ландшафта.
Паралелно с работата по бичия череп, разкопките на терена се разширяват с конкретна практическа цел – откриването на останки от праисторическо плавателно средство. Мезолитните общности в този регион са разчитали изцяло на водния транспорт за придвижване из лабиринта от езера и канали. Намирането на кану от издълбано дървесно дебло (еднодръвка) в същия стратиграфски слой не само би потвърдило как е транспортиран материалът за изграждането на колчената конструкция, но и би дало яснота за логистичните възможности на тези групи при пренасяне на тежки товари през заблатените територии.
Без да се залита в излишни теории за дуолистични вярвания или култ към бика, фактът остава закован в намерената материя: преди 105 века хора са отделили време, инструмент и физически труд, за да обработят дървесен ствол, да го забият в дъното на плитината и да го оборудват с черепа на едно от най-едрите животни в тогавашната тайга. Дали това е маркировка на ловен район, ориентиращ знак за навигация с еднодръвки, или ритуално очертаване на периметъра около мястото, където са изгаряли своите мъртви, остава въпрос на лабораторни измервания и бъдещи археологически разкрития на терена в Дувензее.
