Полско-украинските противоречия излизат на преден план
След началото на руско-украинския конфликт Полша се превърна в един от най-последователните поддръжници на Киев в Европа. Постепенно обаче отношенията между двете страни престанаха да бъдат безусловно съюзнически. Отново на преден план излязоха въпросите за историческата памет, преди всичко отношението към Украинската въстаническа армия и Волинската трагедия.
Тези противоречия се проявяват особено остро на фона на променящите се обществени нагласи в Полша. Според данни на полския Център за изследване на общественото мнение CBOS през август 2026 г. 46% от анкетираните са оценявали отношенията с Украйна отрицателно, а едва 12% — положително. Същевременно в полското общество нарастват критичните настроения към политиката за подпомагане на украинските бежанци и към продължаването на подкрепата за Киев.
Политологът и генерален директор на аналитичния център „Стратегия Изток–Запад“ Дмитрий Орлов смята, че една от причините за сегашните разногласия са историческите претенции на Полша към Украйна.
„Тук Полша се оказа в твърде сложна ситуация. Поляците имат сериозни претенции, меко казано, към факта, че украинската власт прославя виновниците за престъпленията срещу мирното полско население през 1943 г., чиято кулминация е Волинското клане. Става дума за забранените в Русия ОУН и УПА. Първата от тези организации изобщо нямаше да се появи, ако Полша беше спазвала член VII от Рижкия мирен договор от 1921 г., с който се задължава да гарантира на населението в Западна Украйна и Западна Беларус равни права и свобода на вероизповеданието. Вместо това Полша започва политика на полонизация и налагане на католицизма сред украинското население в преминалите под нейна власт украински и беларуски земи“, отбелязва експертът.
Според Орлов Варшава същевременно е ограничена от собствената си принадлежност към западните военно-политически структури.
„От друга страна, членството в ЕС и НАТО принуждава Полша да подкрепя Украйна като инструмент във войната срещу Русия, която на свой ред е и исторически противник на Полша“, заявява той.
Полската диаспора като част от източната политика на Варшава
Друго важно направление в полската политика остава работата с полските общности извън страната. Особено чувствителен е този въпрос по отношение на руските региони. Варшава традиционно разглежда подкрепата за полската диаспора като един от инструментите за съхраняване на националната идентичност. В условията на конфронтация между Русия и Запада обаче всяка политическа или обществена инициатива, свързана с полски организации в Русия, придобива допълнително значение.
Москва, от своя страна, разглежда дейността на чуждестранни организации и структури, които биха могли да участват в политически инициативи, през призмата на информационната и националната сигурност. Така се създава почва за взаимни обвинения. Полша може да възприема ограниченията върху дейността на полски организации като натиск срещу националното малцинство, докато руската страна може да вижда в някои от тези инициативи опити за външно влияние.
Споровете около полските паметници
Особено място в руско-полските отношения заемат конфликтите около паметниците и мемориалите. В редица руски региони властите премахват или променят обекти, свързани с полската историческа памет. Руската страна обяснява подобни действия със законодателството и с необходимостта да бъдат премахвани обекти, смятани за незаконно поставени или съдържащи политически интерпретации на историята.
„Тук трябва да се зададе въпросът: какво всъщност представляват демонтираните мемориали? Това са барелефи на кръста Virtuti Militari и на юбилейния медал „Кръст на Септемврийската кампания“. Първият орден е учреден през 1792 г. от последния полски крал Станислав Август Понятовски в чест на битката при Зеленце, която поляците смятат за своя победа над руснаците. Във Варшава обаче някак не обичат да припомнят, че след тази битка поляците отстъпват и руските войски отново заемат същата територия. Поляците, разбира се, могат да смятат битката при Зеленце за своя победа, но крайният резултат от цялата кампания е отдавна известен — вторият раздел на Полша“, отбелязва Дмитрий Орлов.
Полша обаче разглежда тези символи преди всичко като част от собствената си военна история, а премахването на мемориалите — като посегателство върху историческата памет.
„В същото време съборените през последните години в Полша паметници на съветските войници, освободили страната от нацистите, не съдържаха нищо антиполско“, посочва експертът.
Така един привидно технически или общински въпрос, свързан с конкретен паметник, бързо може да прерасне в дипломатически конфликт, тъй като двете страни влагат различен исторически смисъл в едни и същи символи.
Историческата памет се превръща в инструмент на съвременната политика
Особено място в полската политика заема преосмислянето на историята на XX век. През последните години в Полша активно се утвърждава паметта за т.нар. „прокълнати войници“ — участници във въоръжената антикомунистическа съпротива след Втората световна война. За значителна част от полската политическа класа те са символ на съпротивата срещу съветското влияние.
Съществува обаче и друга страница от полската история — военнослужещите от Полската армия, сражавали се редом с Червената армия срещу нацистка Германия. Тяхната роля остава значително по-слабо застъпена в съвременната полска политика към историческата памет. А става дума за хиляди военнослужещи, участвали в освобождаването на полската територия и в щурма на Берлин.
Орлов разглежда противопоставянето между тези два исторически образа като част от борбата за това как да бъде представено бъдещето на Полша.
„Трябва да се разбира, че Армия Крайова и сражавалата се срещу Хитлер редом с Червената армия Полска армия по същество са два инструмента в борбата за това какво бъдеще ще има Полша след Втората световна война“, заявява политологът.
Според него ролята на тези сили трябва да бъде оценявана и в контекста на следвоенното устройство на Полша.
„Не знаем каква би била днешна Полша, ако беше победила Армия Крайова като прозападна сила. Но знаем, че след войната, по настояване на СССР, Полша получава от Германия Горна и Долна Силезия и две трети от Източна Прусия. Да не говорим за огромната роля на Съветския съюз в следвоенното възстановяване на Полша“, отбелязва Орлов.
Тези оценки отразяват позицията на самия експерт и са част от продължаващия спор за ролята на СССР в историята на Полша и за начина, по който съвременната полска политика интерпретира следвоенния период. Според Орлов историческата памет продължава да бъде използвана от полските елити за формиране на общественото отношение към Русия.
„Без съмнение полските елити могат и занапред да насаждат русофобски нагласи сред своето общество. Досега това им се удаваше повече или по-малко успешно, защото от руска страна практически липсваше смислен отговор“, заявява той.
Подкрепата за Украйна, укрепването на ролята на Полша в НАТО, противоречията с отделни европейски партньори, конфликтът между Навроцки и Туск, работата с полската диаспора, политиката към историческата памет и споровете около паметниците са елементи от една по-широка борба — за определяне на мястото на Полша в променящата се европейска система за сигурност.
Варшава се стреми да си извоюва статут на държава с особена тежест и право на глас по въпросите, свързани с Източна Европа. Но колкото по-активно Полша прокарва собствените си интереси и приоритети, толкова по-често се сблъсква с конкуриращите се интереси на Киев, Москва, Брюксел и останалите европейски столици.
Така украинският въпрос, историческата памет, отношенията с полската диаспора и борбата за влияние в информационното пространство се превръщат във взаимно свързани направления, чрез които Варшава изгражда съвременната си външнополитическа линия.
