Еволуционен феномен в абсолютен мрак: Специализацията на фауната
Пълната липса на светлина на дълбочина под 50-70 метра в мътните води на Конго е създала условия, идентични с тези в абисалните зони на океана или дълбоките пещерни системи. В тези изолирани подводни падини температурите са стабилни, а налягането е значително по-високо от това на повърхността. Именно тук ихтиолозите откриват уникален пример за бързо видообразуване в сладководна среда.
Речните силни течения действат като естествени изолатори. Риби от един и същи род, живеещи само на броени километри един от друг, са напълно разделени от хидравличните стени на бързеите и дълбоките ями. Този феномен е довел до възникването на десетки ендемични видове. Най-известният пример е сляпата цихлида Lamprologus lethops. Този вид е напълно депигментиран, с вродена анофталмия (липса на очи) и изключително развита система от сензорни канали по страничната линия, която му позволява да се ориентира чрез най-малките трептения на водата.
Специфичните адаптации включват промени в структурата на плувателния мехур, удебеляване на костните лъчи на перките за поддържане на позиция върху скалистото дъно и драстично забавяне на метаболизма. Когато тези риби бъдат извадени на повърхността от изследователите чрез мрежи, те често умират от декомпресия — факт, който за първи път доказа, че те наистина обитават най-дълбоките нива на речния каньон и не се издигат в горните слоеве.
Подобни еволюционни процеси, провокирани от географска изолация в речни коридори, са описани подробно и в публикациите за фауната на река Меконг в Югоизточна Азия, където специфични прагове и дълбочинни джобове формират изолирани микрообиталища.
Архивни празнини и неизяснени хидрографски въпроси
Въпреки напредъка на лазерната и акустичната апаратура, голяма част от дъното на река Конго в участъка на бързеите остава бяло петно. Суровите условия за работа на терен, постоянната опасност от загуба на изследователски плавателни съдове и политическият хаос в региона оставят експедициите на ниво спорадични проучвания. Изчислената максимална дълбочина от 220–230 метра може да се окаже подценена, тъй като в някои неизследвани секции на клисурата хидродинамичните модели показват възможност за още по-дълбоки ерозионни джобове.
В крайна сметка река Конго остава естествена лаборатория по хидродинамика и геология, където взаимодействат мащабни водни обекти, древни скални платформи и екстремни еволюционни процеси. Скудните документи в архивите на Белгийския кралски музей за Централна Африка в Тервюрен съдържат бележки на проучватели от началото на XX век, които са отбелязвали необичайни водовъртежи и загуби на лотове за измерване на дълбочината. Днешните данни просто потвърждават с хидроакустична точност това, което старите картографи са подозирали: че под кафявите мътни води на Африка се крие вертикален скален лабиринт, оформил се в продължение на милиони години борба между водата и гранита.
