Екзистенциален роман в поетиката на Франц Кафка, Албер Камю, Дино Будзати, Самюел Бекет на забележителния писател и философ- дисидент Октавиан Палер / 1927- 2007/.
В лиричната комедия "Звезда без име" на румънския модерен класик Михаил Себастиан / поставяна с успех от Бродуей до Шанхай/ младата дама Мона от букурещкия "бо монд", избягала от любовника си от казиното в Синая, е свалена като пътник без билет и пари за глобата на малка гара. В градчето живее учител по математика, интересуващ се от астрономия, който е открил непозната звезда. Той я приютява за една нощ в квартирата си и я запознава с откритието си. Мона открива друг, непознат за нея свят. На сутринта тя все пак се прибира с пристигналия от Синая любовник, а учителят, назовал новата звезда с нейното име, повече никога няма да я види, "защото една звезда никога не се отделя от своя път!"
По тази прочута пиеса е написана операта „Звезда без име”, музика Парашкев Хаджиев, либрето Огнян Стамболиев, представена на софийска сцена през ноември 1985 година.
"Игра на ваканция" показва високопланински курорт, където един от почиващите предлага на групата случайно събрани летовници да прекарат тази годишна отпуска без вестници, радио, телефон и всякакви новини, грижи и черни мисли. В началото всеки от тях се съпротивлява по своя начин, докато накрая си отива поне малко променен...
В "Аферата Протар" или "Последният час" по невнимание една статия за Александър Велики от професор по история от Букурещкия университет вместо да излезе в научното списание, се появява в жълт ежедневник. Шокираният от няколко печатни грешки олигарх Григоре Букшан решава, че псевдо топонимът "Протар" е илюзия, атакуваща негова голяма нечиста сделка, носеща същото име. Интригата се усложнява и представя една реалност от 40-те години, която се повтаря и днес и в Румъния, и в България.
Прозата на Д. Р. Попеску / 1935/, вдъхновена от моделите на Фокнър (със сгъстения, мъглив в началото, разказ, който постепенно се избистря), Мирча Елиаде (с неочакваните скокове във времето и пространството), Маркес и Итало Калвино (със синтеза между реалното и магическото), е определено оригинална. В нея майсторски е постигната амалгамата между конкретното и фантастичното, като последното придава особен смисъл на реалистичното. И това е може би най-силната страна от творчеството му. В много от пиесите, разказите и романите му делничното и баналното прераства в гротеска, във фантастика и това е любимият му конструктивен принцип. "Защото в живота нищо не е в чист вид, казва в едно интервю авторът: "В живота има всичко: любов, жестокост, благородство, подлост, възвишеност, глупост. Тези противоположни качества могат да се съчетаят дори в един човек, в един образ, в един епизод, в една-единствена сцена. Защото читателят и зрителят знаят, че животът е загадъчен, сложен, направо непредвидим. Обикновеният реализъм на съчиненията от миналото вече не могат да предизвикат този интерес, който преди са будели у читателите и зрителите. Времената вече са наистина други...".
Първата фраза на този необичаен роман съдържа в себе си цялата бъдеща книга, нейния сюжет, нейната скрита енергия. За да напише един наистина гениален роман, авторът би трябвало предварително да получи такава начална фраза от специалистите от една стара литературна агенция със седалище в Париж, занимаваща се с изучаването и продажбата на начала на романи. А от услугите на тази странна и тайнствена (недостъпна за всекиго!) организация в своето време са се ползвали велики писатели като: Джеймс Джойс, Хърбърт Уелс, Ърнест Хемингуей, Албе рКамю, Франц Кафка, Томас Ман...
И тук Матей Вишниек / род. 1956/ ни разкрива тайната - какво да сторим, за да получим прословутата, лелеяната от всички пишещи Нобелова награда. Просто да потърсим тази агенция, която продава вече близо триста години начални фрази на романи.
"Първото изречение на романа трябва да съдържа нещо от енергията на този неконтролиран вик, откриващ пътя на лавината... Трябва да е като искра, предхождаща мощна верижна реакция... Така че не бива да има невинност, особено в първото изречение. То съдържа в себе си като в зародиш цялата история, целия конфликт. Да, първата фраза е ембрион, препълнен от бъдещи възможности като успешен сперматозоид, ако ми позволите това сравнение... Ха." Така започва книгата на Вишниек с главен герой млад литератор, потърсил тази агенция с надеждата за успех.
Романът на световноизвестния драматург и белетрист МАТЕЙ ВИШНИЕК, отличен с голямата награда за Европейски роман на 2016 във Франция, е конгломерат от идеи, странни и неочаквани сюжети и оригинални мисли. И макар че основната му идея да представи "края на епохата на романа" като индивидуално творение вече не е нова, тя е разгърната оригинално, впечатляващо...
Издателство „Гея Либрис”, София, директор Емил Кръстев
