Култура

Скандал: Министерството на културата спряло парите за археология

/Поглед.инфо/ Министерството на културата с нарочно писмо е забранило на финансовото министерство да преведе на общините целевите субсидии за разкопките тази година, а вече сме юли и сезонът на проучванията би трябвало да е в разгара си. За това алармира доц. Николай Овчаров от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН в отворено писмо до медиите. Археологическото лято е пред провал, алармира той.

Велиана Христова 68759 прочитания
Скандал: Министерството на културата спряло парите за археология

На всяка крачка човек онемява от деяния на досегашното правителство. Всъщност, за министъра на културата в оставка Атанас Атанасов се заговори единствено покрай един клип, който той сам пусна във фейсбук, в който той се кривеше като в непонятна чалга в кабинета си. Едва ли средният българин е чувал нещо повече за него. Но случващото се сега е без прецедент. До момента в МК не са одобрени подадените от археолозите заявки за разкопки – нещо, което обикновено се прави най- късно до май месец. Според Овчаров, това се дължи на безхаберие в Министерството на културата. В България има регистрирани над 43 000 археологически паметници, за чието проучване в редовни разкопки от бюджета са отпускат едни смешни около 3 млн. лв. Тази година заявките за проучвания са около 150. Но за момента всичко е замразено и чака благоволението на чиновниците да решат как ще се финансират проучванията. А и принципно на обект се падат по около 15 000 лв., което осигурява някаква мизерна работна ръка за всеки сезон.

Освен това, от миналата година има отделна програма за финансиране на проучването на няколко знакови паметници, които са особено важни за развитието на истински културен туризъм у нас, и парите за тях се отпускат от МС – такива са например Перперикон до Кърджали, Рациария до Видин, Хераклея Синтика до Петрич, късноантичният град Мисионис до Търговище. По първия пункт – за редовните разкопки, сесията за одобряването бела отложена тази година за средата или за края на юли! Интересно, какво смятат чиновниците в МК – че разкопките трябва да се правят по Коледа?! А за целевото финансиране на знакови паметници Атанасов е забранил да се дадат парите с нарочното си писмо. Така всички обекти на археолозите тази година трябва да разчитат единствено на пари на самите общини, а общините никак не са щедри в това отношение, защото дейностите им и без това не са достатъчно осигурени с пари. Знаем например срещу какви заплати работят хората в музеите на България, на които финансовият министър Асен Василев – сега кандидат на ПП за премиер, беше отказал пари, защото нямало да им плаща „да бършат праха“. Никога преди към археологията и към музейното дело у нас не е имало такова просташко отношение.

Не можах да открия по телефона за коментар директора на НАИМ доц. Христо Попов, който ръководи и теренния съвет за проучванията. Но се свързах с акад. Васил Николов, който от 2005 г. ръководи проучването на уникален паметник, най-стария град в Европа – „Солниците“ при Провадия. Тук е съществувал най-ранният добив на сол чрез изваряване в керамични съдове на континента, съществувал от VІ хил. пр.Хр. Няма данни да е съществувало друго подобно нещо в Европа в такава древност. Оказа се, че проф. Николов си е в София – най-вече поради липсата на пари за разкопки. Община Провадия е успяла да осигури 18 000 лв. за обекта, което при тази инфлация позволява да се наемат много малко работници за проучванията, обяснява проф. Николов.

България има изключително богато културно-историческо наследство и в това отношение е сред водещите три страни в Европа –заедно с Италия и Гърция. У нас където копне човек, история излиза. При това се наслагват пластове на различни цивилизации – праистория, траки, римска античност, средновековие. Но знаем какво правят другите две държави за проучването и показването пред публика на своите паметници, какви пари влагат и колко печелят от културен туризъм, а знаем и дереджето у нас. Дори в съседна нам Турция до праисторически обекти с помощта на държавата се изграждат реставрирани селища в автентичния им древен вид и се превръщат в страхотна атракция за туристите. В турска Странджа с европейски пари са направени чудеса, а над всяка тракийска могила се вее държавното знаме като знак на това, че държавата пази тези обекти!

Я у нас, ако нещо се прави – то е предимно заради „келепира“. Помним какъв проектозакон внесе ИТН например в парламента – за старите средновековни столици на България, които са резервати. Той предвиждаше държавата вече да не се грижи за паметниците на културата, а цялата дейност да се вмени само на общините и да се разрешат… концесиите за тях! В България няма истински културен туризъм, има културно невежество с елементарната представа, че ако археологическите обекти се експлоатират, от тях може да се вадят пари. Но никой в министерствата не се и замисля, че преди „есплоатацията“, трябва да има археологически разкопки, консервация и реставрация на старините, проекти и пари за експонирането им, подготовка на компетентни кадри за екскурзоводи, подпомагане на експозициите на музеите и пр. Някой да си спомня без срам, че за възстановяване на знаменитите мозайки в базиликата в Пловдив средствата бяха дадени от… „Америка за България“? Или страхотната тракийска гробница при с. Александрово до Хасково с уникални тракийски стенописи, която буквално е оставена да мухлясва - с оправданието, че редом с нея японците били направили точно нейно копие. Ами Никополис ад Нестум до гр. Гоце Делчев, който би могъл да оживее като страхотен римски град пред погледа на туриста, ако държавата осъзнае какво може да получи от него. А Плиска и Велики Преслав, където каменни сгради са строени много преди това да започне да прави Карл Велики в Европа. Десетки и дори хиляди са подобните археологически паметници, които може да бъдат споменати. И това е една огромна тема.

Културният туризъм би могъл да бъде структуроопределящ отрасъл в икономиката на страната ни. Имаме всички дадености и условия за определянето на няколко водещи културни дестинации и лъчове, в които да се включат паметници от различни епохи и с различен характер. За това обаче държавата трябва да има национална политика, каквато у нас липсва. Всички кандидати за власт папагалят за дейности „в интерес на България и на хората й“, но всъщност, единственото , с което се занимават за тази удобна фасада, са собствените им интереси и пазарлъците кой какъв пост да заеме. И на кой чужд Голям брат и на коя чужда култура да да се сложат за 30 сребърника. Хората го виждат, но са безсилни да направят каквото и да било. Такава ни е системата вече повече от 30 години. Все една и съща, колкото и да „продължаваме промяната“.

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Още от Култура

От петербургските кучета до договорите с MGM: Как руската музикална емиграция превзе американския кинобизнес
Музика

От петербургските кучета до договорите с MGM: Как руската музикална емиграция превзе американския кинобизнес

/Поглед.инфо/ Историята на глобалната култура рядко се интересува от счетоводство, но големите промени в Холивуд винаги са били въпрос на бюджети, логистика и навременни договори. През първата половина на миналия век индустрията зад Океана преживява структурен шок – появата на звука изисква нов тип кадри, способни да управляват мащабни симфонични оркестри под строг линеен график. На този фон фигурата на Дмитрий Тьомкин, роден през 1894 г. в Руската империя и преминал през консерваторията в Санкт Петербург, не е просто биографичен куриоз с четири статуетки „Оскар“. Тя е пример за това как европейската класическа школа запълни технологичния дефицит в американските студиа, превръщайки уестърна и празничното кино в печеливша индустрия, захранвана от милионни тиражи на грамофонни плочи.

04.06.2026 18:52
Проф. Любомир Халачев с новата си книга „Истории с мирис на дива мента“ връща природата в центъра на разговора за човека
Култура

Проф. Любомир Халачев с новата си книга „Истории с мирис на дива мента“ връща природата в центъра на разговора за човека

/Поглед.инфо/ Проф. Любомир Халачев представя новата си книга „Истории с мирис на дива мента“ – сборник с разкази за срещите между човека и животните, които поставят въпроси за чувствителността, паметта и изгубената връзка с природата.

01.06.2026 11:20
От Стойка Миланова към Лия Петрова: как една цигулка продължи българската музикална линия
Музика

От Стойка Миланова към Лия Петрова: как една цигулка продължи българската музикална линия

/Поглед.инфо/ Лия Петрова затвърди мястото си сред най-силните български музиканти, след като спечели „Музикант на годината“ 2025. Зад наградата стои не само силен сезон и международни дебюти, а и една историческа цигулка – „Гуарнери“ от 1733 г., принадлежала на Стойка Миланова.

13.05.2026 12:03
Светлин Русев и Лия Петрова оглавиха музикалната година на България
Музика

Светлин Русев и Лия Петрова оглавиха музикалната година на България

/Поглед.инфо/ Цигуларката Лия Петрова спечели отличието „Музикант на годината 2025“ в националната анкета на БНР, след гласуване на над 8 хиляди слушатели. Наградата идва след година с дебют в Роял Албърт Хол и работа с рядка цигулка „Гуарнери дел Джезу“ от 1733 г.

13.05.2026 11:51
С Пирина на сърце
Култура

С Пирина на сърце

/Поглед.инфо/ За много поколения българи триото “Сестри Бисерови” си остава една от емблемите на българската народна песен и на фолклора ни като цяло. Няколко хиляди концерти у нас и в чужбина бележат творческия им път от 1978 г. до днес. Техният характерен пирински двуглас звучи в концертните зали в Куба, Австрия, Австралия, Англия, САЩ, Белгия, Германия, Испания, Италия, Русия, Малайзия, Сингапур, Франция, Япония, Индия - по целия свят.

26.03.2025 14:51
90 години от рождението на Велин Георгиев: "В мен пропуска табун коне..."
Култура

90 години от рождението на Велин Георгиев: "В мен пропуска табун коне..."

/Поглед.инфо/ Литературно-музикална вечер, посветена на 90-годишнината от рождението на поета Велин Георгиев. 21 ноември 2023 година, вторник, 18.00 часа, Къща-музей "Димитър Благоев-Дядото", ул. "Лайош Кошут" №34

18.11.2023 15:54