/Поглед.инфо/ Петър Анастасов е първият носител на Националната награда за литература на името на Валери Петров, която Съюзът на българските писатели учреди през 2020 година във връзка с отбелязването на стогодишнината от неговото рождение.

Връчването на наградата стана на скромно, поради епидемичните ограничения заради корона вируса, тържество в средата на месец декември в галерията-книжарница на София-прес. Идеята за нейното създаване, както и много други предложения за това как да се чества вековния юбилей на забележителния български поет, писател, сценарист, преводач, интелектуалец и общественик се роди на същото това место през април 2019 г., при отбелязването на деветдесет и деветата година от рождението на Валери Петров, организирано от Съюза на българските писатели, Народно читалище “Емил Шекерджийски-1919 г.” и Фондация “Нисим”.

Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели обяви решението на Управителния съвет и връчи Националната награда за литература “Валери Петров” на нейния първи носител - талантливия наш поет, драматург, публицист и издател Петър Анастасов. В своето кратко слово той сподели удовлетвореността си от това, че тази литературна награда е вече факт и с нея не само се продължава практиката, но и се поставя началото на една нова традиция в живота на Съюза - не само да съхранява творчеството на всички членове на СБП, ипреди всичко на всички тези, които са вече в по-добрия свят, за да не остане то в небитието, но и да почита паметта на своите най-достойни членове по възможно най-добрия начин, въпреки страшното тежковреме, в което живеем, въпреки десетилетнотонеглижирането на творческите съюзиот страна на българската държава и липсата, поне за сега, на желание специално тази награда да бъде споделена от други институции. Днес наградата “Валери Петров” се реализира благодарение на спонсорския жест на Анжел Вагенщайн, на Иво Хаджимишев и семейството на Валери Петров и най-вече на българския бизнесмен и меценат Илко Минев, живеещ в Бразилия, който пое ангажимента да осигури паричната равностойност на наградата не само през тази, но живот и здраве, ипрез следващите години.Наградата е факт благодарение и на съпричастността на много други наши съмишленици, които се включиха в подготовката и провеждането на тържеството, включително и на Невена Продева, която изработи плакета и грамотата на наградата, в която е използван графичен портрет на Валери Петров, направен от Борис Ангелушев през 1947 г. за неговата първа след 1944 г. поетична книга.

Иван Гранитски, директор на Издателство “Захарий Стоянов”, сподели своята радост за това, че първата награда на името на Валери Петров попада в ръцете на удивителния наш поетПетър Анастасов. По-добра, по-подходяща, по-достойна кандидатура за тази първа награда на името на Валери Петров не можеше да има. Петър Анастасов отдавна е в класическата традиция на българската поезия и драматургия, в творческиядух на Валери Петров. Това са финната лирическа традиция, дълбоката пластика на метафоричния рисунък,психологическата драма, които присъстват в творчеството на Петър Анастасов. Това е една много висока летва, която журито и Управителният съвет на СБП поставят пред бъдещите носители на награда. Дано и презследващите години това да бъде така, тъй като Валери Петров е едно от най-силните превъплащенияна духа на великата българска поезия – наБотев, Яворов, Дебелянов, Пенчо Славейков, Лилиев, Вапцаров, напоетите от 40-е, 50-е и 60-е години АлександърГеров, Богомил Райнов, Ханчев, Пейчев, Вутимски, чийто съмишленик и съратник е самият той. Една изключителна група поети, отдавна влезли в класиката на българската литература и поезия. И съвсем естествено наградата отива притехен духовен следовник, какъвто е Петър Анастасов.

Иво Хаджимишев се обърна към Петър Анастасов и заяви, че те с Анна Хаджимишева са “много щастливи, че именно той получава тази награда. Тя е не само заслужена, но аз съм сигурен, че и Валери би се зарадвал много, защото знам, че той много високо Ви ценеше и винаги с много топло чувство ми е говорил за Вас. Вие влизахте в неговата класация (това не е най-добрата дума). Вие сте бил в неговото сърце - това мога да Ви гарантирам.” Знам колко неща бяха планирани за отбелязване на вековния юбилей на Валери Петров, но в тази обстановка, в която се намираме в момента, може да се радваме на една реализирана идея и то по много културен, по много хубав начин. Благодаря наБоян Ангелов и на Съюза на българските писатели за това, че пазят името и достойнството на Съюза в един много чист вид, на Иван Гранитски и на издателствата “Христо Ботев” и “Захарий Стоянов” за усилиятада запазят достойнството и сложат на пиедесталчестнитебългарски интелектуалци, които не измениха на позициите си, на Анжел Вагенщайн, койтопоказа, че каквото си е навил на пръста го постига, разбира се на Илко Минев, който осигурява материалната част на наградата и на всички други, които се ангажират активно в усилията за отбелязване на вековния юбилей на Валери Петров. Нека им пожелаем здраве и да бъдат по-дълго заедно с нас. Благодаря на всички.

Развълнуван Петър Анастасов благодари на всички, които са го определили за първи носител на тази фантастична награда. Изказа своята голяма радост от нейното получаване и пожелание тя да има дълго и пълнокръвно бъдеще. Той сподели, че личната му среща с Валери Петров и неговата поезия е още от 1959 година когато е ученик в Руската гимназия. Тогава наред с първите си поетични опити той написал поема за един антифашист от неговото родно село и я занесъл за мнение на своята учителка по литература. Тя я прочела и му казала „Ами не е лошо, има нещо”. Той схванал нейната оценка, но всичко наистина станало ясно по-късно, когато една сутрин тя му донесла един вестник с поемата на Валери Петров „В меката есен“ и му казала: „Това е поема“. “И тогава аз разбрах не само кое е поезия, но и как се постига качество. Това е поема над всички граници, тя е поема на България. Аз съм щастлив, че съм удостоен с тази награда на името на най-големия поет на съвременната ни литература, поет който остави жива следа, жива диря на човещина, на талант, на любов. Поклон към Валери Петров. Благодаря на всички вас и нека бъдем радостни, че българската литература не умира.”

ПЕТЪР АНАСТАСОВ е роден  на 27 октомври 1942 г. в с. Марково, Пловдивско. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е журналистика в Москва. Бил е директор на издателство "Христо Г. Данов", работил е като драматург в Кюстендилския драматичен театър, главен редактор на издателство "Христо Ботев" и директор на издателство "Български писател". В момента е главен редактор на издателство "Светулка44 АТЕНЕЙ". Дебютира в поезията през 1967 г. Автор е на книги със стихове: "Зимна нежност", "Тройно огледало", "Както те обичам", "Единствено безсмъртие любов",  "Този черен бял свят", "Хубава и проклета си" и др. Автор е и на шест пиеси, сред които "Обещай ми светло минало". По негови сценарии са заснети телевизионните филми "Малка промяна в звездите", "Командировка за спомен" и "Оттатък ставаш невидим". Сценарист е и на дванадесетсерийния телевизионен филм "Църква за вълци". Носител е на Националната награда за поезия "Пеньо Пенев", на Наградата на СБП за поезия за книгата му "Както те обичам" и на наградата "Николай Лилиев" за цялостно поетично творчество. Почетен гражданин на Пловдив.