Само преди дни се проведе среща на външните министри на ЕС с колегите им от страните-кандидати за членство в ЕС - Хърватия, Турция и Македония, в замъка Хлубока, Чехия.
На нея, естествено, присъстваше и българският външен министър Ивайло Калфин. Той направи някои епизодични изказвания, които сами по себе си нямат особено епохално значение за бъдещото развитие на Съюза. Те обаче бяха изключително показателни за положението, в което се намира страната ни, по отношение на външната си политика и на едва започващата евроинтеграция. Основно, две констатации на Калфин заслужават внимание. Първата е по отношение на страните-кандидати от Западните Балкани. Външният ни министър с достолепност, присъща на голям и влиятелен геополитически лидер, заяви, че на много места от полуострова се заражда националистическа риторика и според него това е крайно опасно и ЕС трябва решително да му се противопостави. Първо, радостен е фактът, че подобни изказвания навеждат на мисълта, че ние сме фактор в евросемейството. Фактор, който може да си позволи да лепи етикети и да дава предписания. Както се казва обаче - "да, ама не". Въпреки купищата убедителни доводи, с които ни заливат отвсякъде, развитието ни в границите на Европейския съюз досега е минимално. Самозаблудата може да бъде много успокоителна стратегия за поведение, но истината изглежда малко по-неприятна: България не беше готова за еврочленство през 2007г., а и към днешна дата малко неща са се променили. Ето защо изглежда леко нелепо точно Калфин, от името на България, да съветва едва ли не "изостаналите ни братя". И още нещо. Каво намира за осъдително външният ни министър? - Национализмът. Като се замисли човек обаче, може би причината не е толкова сложна за разгадаване. Много е лесно да осъдиш нещо, което не знаеш какво е и което не си виждал в собствената си държава. Защото е факт, че външната политика на България отдавна не е националистическа и отдавна не защитава националните интереси. Сърбите ли са по-долна ръка хора, защото са националисти? Или може би хърватите, или гърците? Ако тезата на Калфин е, че България вече е пълноправен член на ЕС, защото е изхвърлила национализма от своето битие, то това е срамна теза... Срамна, ако е вярна... Национализмът не е мръсна дума, просто определени кръгове се опитват да ни втълпят това, защото прекалено ги е страх, че можем да се развилнеем като гърците или че може да се повтори шеметният протест от 14 януари. Ето защо, господин Калфин, не съветвайте останалите държави да се отказват от националистическите си амбиции, защото те поне ги имат... Другото изказване на външния ни министър отново е в този дух - че балканските държави могат да се присъединят към ЕС, само ако загърбят двустранните си конфликти. Значи така! Заради ЕС страните трябва да жертват интересите си и доброволно да се откажат от водените спорове? Не, господин Калфин... това надали ще стане... просто не всички могат нещата, на които сме способни ние. Как си представяте една Гърция да се примири в спора за името с Македония? Или да загърби Крит и егейските си конфликти с Турция? А как го виждате това Сърбия да прежали Косово и останалите сръбски анклави? Може би господин Калфин не разбира, но когато една страна е решила да защитава онова, което смята за свое, никакъв външен натиск не може да я накара да се продаде. Е, за България това не важи. Отказахме се от Македония, загърбихме и Западните покрайнини. Направихме компромис с хиляди неща, кое от кое по-наши и по-родни. И то не защото народът е съгласен да се жертват отколешни български територии, ценности и амбиции, а защото някъде горе, по висините на управляващия ни "елит", има негласно споразумение да се отказваме от всичко, стига да сме удобни партньори на силните на деня.