/Поглед.инфо/ Има нужда от политически консенсус за бъдещето на България, счита лидерът на БСП - София

Господин Паргов, останаха няколко дни до датата на изборите. Предизборната кампания е в най-активната си фаза. Как върви тя при БСП и всъщност готови ли сте да вземете успешно поправителния изпит на 11 юли?

Сега кампанията е доста по-различна от тази за изборите на 4 април. Обстоятелствата са променени - броят на болните от КОВИД-19 драстично спадна, а това дава възможност да имаме по-директен контакт с избирателите. Ситуацията предполага една по-голяма отвореност и активност на хората. По време на предишната кампания заради лошото време и КОВИД мерките, почти не можахме да стигнем директно до хората. Комуникацията бе основно чрез социални мрежи, онлайн и традиционните медии. Нямахме директен контакт и не знаем доколко избирателите реално са ни чули и разбрали.

Живият контакт беше възпрепятстван.

Да. Сега кампанията е доста по-динамична. Тя включва най-различни мероприятия. Младежката ни организация в София е супер активна, което мен лично много ме радва. Използвам случая да ги поздравя. Надявам се на един по-различен резултат от този на 4 април. Говоря както за София, така и за цялата страна. Разчитаме, че избирателите ще оценят нашата кампания. Този път хората имаха възможност лице в лице да ни разкажат за проблемите си, да зададат въпроси и споделят очакванията си. Получи се диалог по различните теми. Надявам се, че това ще се трансформира в един по-висок вот за БСП на тези избори, особено в широкия ляв формат, в който се явяваме.

Политическите процеси този път наистина вървят много по-динамично. Имате ли опасения, въпреки широката лява коалиция, която направихте, че така наречените партии на протеста по някакъв начин биха отхапали от традиционния електорат, който гласува доверие на БСП?

За това кой от кого ще вземе и на кого ще придаде, можем да съдим едва след 11 юли, когато ще направим дисекция на вота по възраст, по политически предпочитания кой към кого е прехвърлял вот. Това, което на тези избори, на първо място, трябва да направим е максимално да консолидираме и предпазим твърдото ядро от всякакви външни влияния и посегателства. И на второ място, ако успеем, да добавим достатъчно периферия, която да повиши резултата спрямо този от 4 април.

Защо така наречените партии на протеста не припознаха БСП като партньор в предишното Народно събрание? А и сега по време на кампанията голяма част от тях отново се дистанцират от едно бъдещо партньорство с БСП в следващия парламент?

За мен лично това е голяма изненада. През последните 4-5 години - БСП бе основната опозиционна сила. Единственият опонент на ГЕРБ и то ярък парламентарен опонент, дори на моменти на ръба на популизма. Появилите се в последната година и половина партии, които имат претенции за опозиционност, след миналите избори се самопровъзгласиха за единствена алтернатива, бъркайки две коренно различни понятия - това да си системна партия и това да си от статуквото. Ще припомня, че част от тях участваха в управлението заедно с ГЕРБ. Аз съм убеден, че сега е времето не да се замерваме с камъни, а заедно да търсим решения на проблемите.

Имате ли същностни различия в целите с „Има такъв народ", „Изправи се. Мутри вън", с „Демократична България" и по отношение на политиките, които предлагате на избирателите съответно?

С всички тези партии имахме една обща цел - да бъдат отстранени от властта Борисов и ГЕРБ. БСП работеше за това през последните 4 г. постоянно и системно. Тази задача вече е изпълнена. Сега предстои втората, която е по-трудната и по-съществената за България - каква държава ще изградим след Борисов.

Вече казах, че тя няма как да се осъществи без нужния политически консенсус за промяната, която предстои в редица сектори на социалния, икономическия и обществения живот. БСП има какво да предложи, не само защото е партия с ясни и последователни политики, но и защото има традиции в парламентарното им отстояване, които е утвърдила през последните 30 г. Считам, че партнирането с БСП ще е проява на разум от страна на всички тези нови партии, на висока степен на чуваемост на различните предложения за това, което предстои в 46-ото Народно събрание. В противен случай същинската промяна може и да не се случи. Няма да се постигнат необходимите резултати във всеки един сектор на управлението и най-вече върху живота на обикновените хора.

Готови ли сте да играете ролята на балансьор в един бъдещ парламент, предвид изборните резултати, които се очаква да вземете?

Новият парламент очевидно ще бъде много шарен. Няма да има отчетливо предимство на нито една политическа сила, която да състави бъдещо правителство. За това ще е нужен баланс, който да отговори на нуждата от политически консенсус за бъдещето на България. От тази гледна точка в следващото Народно събрание абсолютно всяка партия ще трябва да бъде балансьор.

Ще поживеем ще видим как ще се развият нещата след 11 юли. Да ви върна към работата на служебното правителство, защото вие сте дългогодишен общински съветник и познавате изключително добре и проблемите, и финансовото състояние на столицата. Служебният кабинет отряза София от Плана за възстановяване. Даже кметовете на софийските райони внесоха възражения срещу това, че няма да разполагат с финансиране за изграждане на канализации и за разни други комунални дейности. Ако действително това финансиране не се получи за столицата, как ще се справи столицата адекватно с всички задачи, които й предстоят?

В разговорите ми с вицепремиера Пеканов, които проведох като председател на Софийската организация на БСП, му казах, че ние държим да бъдат запазени средствата за метрото. То е част от една от най-важните системи на столицата - транспортната и пряко влияе на процесите в градоустройството и планирането. Така е във всички големи градове. Метрото в следващите 30-40 години трябва да продължи да се разширява, независимо от това кой е кмет или кой е министър-председател на България и коя партия управлява. Това е важен приоритет и по тази тема има съгласие. Нещо повече темата „метро" присъства в плановете за развитие и устойчивост на пет-шест водещи западни държави.

По отношение на канализацията - това е големият пропуск на София. Столична община, в рамките на правителството на ГЕРБ, допусна да й бъдат орязани над 200 милиона, които бяха планирани за канализация. И явно е търсена компенсация чрез Плана за възстановяване. София като община не бива да разчита само на еврофондовете като основни средства за инвестиции, тъй като по презумпция те са допълняеми. Това е и основната критика към управлението на Борисов в последните 10 и повече години. От тази гледна точка е оправдана тезата на вицепремиера Пеканов и правителството, че има голям регионален дисбаланс, който се дължи на прекалената концентрация на средства в София.

Трябва да се намери нужното равновесие между нуждите от инвестиции в София и преодоляването на регионалните дисбаланси. Това означава повече инвестиции в останалите пет региона на планиране, които да доведат, в крайна сметка, до сходен стандарт на живот във всички региони на ЕС. Разбира се, тук мога да добавя проекти на София, които са свързани с високите технологии и модернизиране на различни системи в града, извън базовия проблем - канализацията.

След 14 години членство на България в ЕС все още се борим с достигането на базовото равнище, а именно инфраструктура - канал, вода и пътища, докато останалите развити държави в съюза надграждат доста над това базово ниво. Столична община може да се справи и без това финансиране, но се иска малко повече инициативност за набиране на финансиране по други линии.

От БСП в предизборната кампания през 2019 г. предложихме един нов инструмент - международен фонд за София, който да привлече международни и наши банкови и небанкови институции да финансират ключови проекти за града. Те да решат проблеми като този с мръсния въздух, екологията, с трафика и паркирането. Всичко това може да носи и възвращаемост на тези инвестиции на фонда. Това е една възможност, която ако не това управление на София, то следващото, надявам се с участието на БСП, да реализира.

Към финала на нашия разговор, искам да ви попитам как оценявате цялостното присъствие на служебния кабинет, действията му и заявките му?

Служебното правителство е най-доброто, което успя президентът Радев да събере в тази трудна ситуация - политическа и икономическа. Но този кабинет е много по-добър от предния служебен през 2017 г. Има и ярки фигури, които можем да отличим за краткото време работа като министъра на вътрешните работи, министъра на икономиката, вицепремиера по евросредствата Пеканов. Министърът на регионалното развитие също прави добро впечатление с позициите си по инфраструктурните проекти.

Така, че аз бих дал една добра оценка на този кабинет. По отношение на основната задача да подготвят и проведат предсрочните избори, до този момент, мисля че се справя. Ще видим на 11 юли как ще мине вотът. Проблемите, които имаше около машинния вот, до този момент, като че ли са преодолени. Виждам, че приоритет № 1 за министъра на вътрешните работи е борбата с порочната практика с купуване на гласове, която изкривява вота и волята на избирателите.

И един наистина последен въпрос. Считате ли, че действията на служебния министър на вътрешните работи господин Рашков и начина, по който ще се гласува на тези избори - изцяло машинно, ще преодолеят тези порочни практики, за които вие говорите и които са публична тайна? Вече излязоха информации за няколко града, в които има засечени опити за купуване на гласове и в Пловдив, и в Бургаско, и в Благоевградско, мисля че се водят около 25 досъдебни производства.

Да, доколкото разбрах има опити за купуване и то от една политическа сила, няма да казвам коя, на над 20 хиляди гласа.

Искрено се надявам административният и корпоративният вот, който наблюдаваме в последните 10 години, също да бъде предотвратен.

Купуването и продаването на гласове е престъпление