Проектът ми не минава през сделки с политическите партии

/Поглед.инфо/ Меглена Кунева, учредител и председател на сдружение „България на гражданите", пред БНТ и предаването "Денят започва"

Водещ: Добро утро казвам на Меглена Кунева, лидер на сдружение „България на гражданите" , здравейте, радвам се да ви видя.
Меглена Кунева: Добър ден.
Водещ: Ако искате, хронологично да започнем този разговор.
Меглена Кунева: Ако е хронологично, нека да честитя празниците, защото сме още в светлите дни. Дано тези светли дни продължават и отвъд християнския празник.
Водещ: Така е, успяхте ли да си почините, да се заредите през празниците?
Меглена Кунева: Да, четох, видях близките си, така че, наистина беше хубаво.
Водещ: Добре, в началото на Страстната седмица да ви върна, когато четирима млади политици, по-скоро в политическия смисъл на думата, но така или иначе млади, напуснаха ДСБ - Прошко Прошков, Даниел Митов, Петър Николов, Христо Ангеличин. Последните двама, съвсем честно заявиха намерението си да се присъединят към вашето сдружение. Има ли някаква сделка, какво им предложихте?
Меглена Кунева: Каква сделка, не би могло да има, няма как. Това е начин на мислене, човек или прави сделки непрекъснато, или не прави никога, а прави това, което трябва. Аз съм избрала втория начин и го доказвам с всяка стъпка, която правя в политиката, а бих казала и в живота. Не може да бъдеш много различен между живота и политиката. Няма сделка, има съвсем естествено съвпадение на идеология, на мислене... Радвам се, че има такава смесица в генерациите, че има хора, които са в сдружението с повече житейски, някои с политически опит, но има и много млади хора. Това не ме учудва особено, защото повтаря резултатите от президентските избори, които са много мажоритарни, много лични. И ако видите какъв е разреза на гласувалите там, това са хора, които се определят в дясно и много млади хора, така че, мисля че беше естествено.
Водещ: Сигурно сте чула, ядосани бяха двамата лидери на „Синята коалиция" - Иван Костов и Мартин Димитров, по-скоро Мартин Димитров, който нарече напусналите „кебапчийски котараци" и беше убеден, че те ще предадат вас така, както предадоха каузата на ДСБ. Имате ли такова усещане, че може да бъдете предадена?
Меглена Кунева: Аз съзнателно се ограничих да чета коментарите на който и да било по пози повод, защото обикновено има много жлъч и много лош тон. Не мисля, че тези думи са продиктувани от искрена грижа за мен, макар че, казвате, че така са маркирани. В една партия, кое е важното? Така както, понеже започнахте с алюзията за Страстната седмица, дали храмът е важен, или вярващите са важни. Аз мисля, че вярващите, защото на тях се крепи храма. Ако човек няма вярата, няма чувството за принадлежност, просто посещаването на една сграда, присъствието в една група, която е с определен политически етикет, не дава нищо, нито на хората, с които си се събрал, нито на теб, ако си престанал да вярваш. Политиката е кауза. Ако каузата на тези хора е същата, а аз съм говорила... конкретно не само с тези четирима души, с които прекарахме естествено много разговори, за да изясним кой кой е, какво мисли, какви са целите...
Водещ: ...Прошко Прошков и Даниел Митов, също пътят им води към вашето сдружение.
Меглена Кунева: Това е тяхно решение, когато те решат, те имат такова желание, те ще го коментират. Но, искам да кажа, че това са хора, които мислят по начин, много сходен, много близък, в някой случай еднакъв с голяма част от вече присъединилите се към сдружението, с голяма част от хората, които са учредители на сдружението. Само ще изброя имената - с Иглика Трифонова, с Иван Стамболов, с Георги Атанасов, с Пепа Георгиева, с Йонко Грозев... Така че, на нас ни е леко и нормално да общуваме заедно. Хората не са крепости и аз мисля, че това трябва да разберат партиите. Всеки, който иска да държи в добра кондиция, в мир със себе си най-активните политически хора, така наречения партиен апарат, трябва много да се погрижи хората да бъдат мотивирани и да бъдат оценени според способностите им. Естествено, да им се дава път, път за изява, път за развитие. Колкото до другите, които искаме да убедим, широкия кръг от симпатизанти, това веднъж завинаги не е дадено на нито една партия. Трябва страшно много доказателства, че наистина заслужаваш доверието на хората. Никой не е крепостен и не трябва да бъде в двадесет и първи век.
Водещ: Знаете ли, учудихте ме преди минути, когато сравнихте партията с храм, защото в едно съвсе скорошно интервю, сравнявате партиите с картели... Тоест, кое сравнение е вярно? Дали партията е храм, или партията е картел?
Меглена Кунева: Е не, аз говорих за вярата, не говорих за партиите, а говорих за вярата в този случай. Става въпрос дали вярваш на една идея, дали вярваш на една кауза, което те прави съпричастен към нея и те кара непрекъснато да се идентифицираш и да казваш - ето, аз вярвам в това. Колко често политиците казват думата - аз вярвам? Аз вярвам, че това прави близостта. Много съм далеч от мисълта да сравнявам с... Но, вие започнахте със Страстната седмица и аз продължих вашата аналогия на мислене. А иначе да, аз за съжаление намирам все повече и повече доказателства, че партиите правят картел. Защото те се уговарят, когато става въпрос за избор на Висш съдебен съвет... Уговарят се, преди броени месеци стана ясно, как се избра Инспектората към ВСС, просто се разделиха... Е, не на осем, пет, три, но да речем на четири, две, едно..., или каквато им е там сега формулата. Всеки получи своето парче, за да не може никой да критикува и всеки да има илюзията, че той държи ВСС, държи Инспектората към ВСС. Така е за всичко и всяка власт продължава да го прави. Когато говорим за квота на президента, квота на Народното събрание, ние не знаем върху какви критерии се базира, как се попълва Конституционния съд, на базата на какви критерии, на базата на какво обсъждане? Защо няма обсъждане за чудесното предложение на Съюза на съдиите да има нещо като двукамерен Висш съдебен съвет. Защото точно от това се страхуват партиите - как да пуснат да се гласува, дори не го обсъждат. Осъждат тази възможност с мълчание. Или пък Изборния кодекс? Всеки път, когато една партия дойде на власт, тя няма никакъв интерес да променя Изборния кодекс. След тридесет и пет препоръки на най-нечестните избори, на които бяхме свидетели, просто ескалираха - конкретно, вижте препоръките на ОСС, вижте препоръките на Европейската комисия в доклада... Няма..., безпрецедентна е критиката... Най-сетне управляващите след толкова месеци казаха, че ще променят Изборния кодекс... Познайте, какъв е техния цивилизационен избор - СРС. Някой да се учудва. Сега ще използваме СРС, за да може да се разкриват изборните измами. Дали СРС по време на избори у нас, в България...? Много е интересно.
Водещ: Ако мачът е купен на следващите избори, отказвате ли да участвате в него?
Меглена Кунева: И вие изпадате в плена на метафорите. Да, за съжаление такива мисли са ми минавали през ум. Те ми минаваха и по времето на президентските избори. Защото, да се откажеш да участваш, както един Акунин каза - няма да гласувате за изборите за президент в Русия, това също е позиция... Но, какво ми попречи да направя това. Защото това означава, че аз никак не вярвам на хората, преводът е този. Аз дотолкова вярвам, че партиите са превзели всичко, и че могат да купят комисии, могат да направят серия от трикове, с които да подменят бюлетини. Слава Богу, по време на президентските избори никой не е видял, то и нямаше как, защото няма причина, не е видял хора, които са се обозначили като мои застъпници да изнасят чували, да сменят по средата на пътя камионетки с бюлетини и т.н. Но и от двете големи партии го направиха. Извинете, това не е ли картел?
Водещ: Така е, но така е устроен политическия живот...
Меглена Кунева: Не, не е така устроен...

Следва продължение ...