/Поглед.инфо/ На пръв поглед, трябва да сме огромни оптимисти, за да предложим просто така в наше време прогноза за международната политика през предстоящата 2021 г.. Поне ако се стремим да гарантираме, че депресията на читателя, която е почти неизбежна на фона на световните събития през 2020 г., няма да стане още по-дълбока. Въпреки това, когато се гледа по-малко емоционално, нещата не са толкова трагични. А прогнозата за основните събития от 2020 г. за бъдещето изглежда доста оптимистична. По всички показатели настъпващата година ще бъде отдих, вероятно кратък, в поредицата от катастрофи, които неизбежно съпътстват преструктурирането на целия международен ред.

Не, нито един от най-важните конфликти в международната политика не е разрешен и това няма да се случи през следващите години. Те само се задълбочават. Държавите ще продължат да не могат да се разбират помежду си - проблемите ще останат глобални, а отговорите на тях - национални. Международните организации, на първо място ООН, няма да придобият нова жизненоважна енергия и ще продължат постепенно да изчезват. Въпреки че в продължение на няколко години всички ще се правят, че се опитват да ги запазят, все още нищо не е измислено.

Пандемията с коронавируса ще продължи и за съжаление ще отнеме много повече животи. Човечеството ще продължи да свиква с особеностите на живота, работата и социалните отношения през следващата ера на нови вируси и зарази. Балансът на силите ще продължи да се променя в полза на Китай и това ще унищожи глобализацията, както я познаваме. Локалните конфликти и атаките от екстремистки движения ще продължат. Тоест не ни предстои нищо добро. Но с всичко това онези, които наистина могат да застрашат света - великите сили - няма да проявяват опасно поведение през следващата година. Поради това, че от средата на миналия век живеем в свят от „атомен ред“, великите сили ще продължат да се борят помежду си, без да създават условия за обща катастрофа.

Изправени сме пред много слабо и нерешително правителство на САЩ, сравним по степен на беззъбост с администрацията на президента Картър през втората половина на 70-те години. Отначало Вашингтон ще се опита да запълни невероятния брой дупки, които са му нанесени от опитите на Доналд Тръмп да намери изход от задънената улица, в която страната му се оказва. САЩ ще смекчат натиска върху Китай, ще започнат да преговарят с европейците и като цяло ще се опитат да изглеждат добре. Това, разбира се, е заслугата на Тръмп, точно както Нобеловата награда за мир на Обама се дължи на неговия консервативен предшественик.

Политиката на икономически натиск върху Русия ще бъде продължена и евентуално дори разширена. Но едва ли би трябвало да очакваме енергични настъпателни действия, които биха могли да „обърнат шахматната дъска“ и да поставят Русия и Китай - основните противници на САЩ - с неочаквани предизвикателства. Тази слабост най-вероятно ще продължи през всичките четири години от работата на президента Байдън в Белия дом. Днес опасна енергия за Русия не се вижда нито в американския политически естаблишмънт, нито в двете партии. Дори ако тези, които при Байдън ще отговарят за отношенията с Русия да са пълни русофоби, те не са особено мускулести. Нещо повече, много енергия ще бъде заета от политиката на вътрешно „умиротворяване“ - умиротворяване на многобройни малцинства, вместо реално решаване на проблемите, пред които са изправени американските политическа система и общество.

Европейските съюзници също ще направят всичко възможно, за да успокоят Вашингтон и да изискват, в замяна на гаранции за лоялност, да не създават остри международни ситуации. Европейците, особено германците, са напълно безразлични към бъдещето на САЩ. Берлин се интересува само от собствената си способност да постави Европа под контрол, така че по-късно да подобри отношенията с Русия.

В Германия са уверени, че всяка глупост, която предприемат срещу Москва, ще им бъде простена като най-стабилните потребители на основния износ на Русия.

Европейският съюз ще се потопи в решаването на вътрешни проблеми. Европа не само напълно се е отказала от претенциите си за световно значение, но и не знае какво да прави вътре в себе си. Следователно, всяка възможност за отдих ще бъде използвана не за концентриране на силите, а именно като 101-кратен шанс да се отложи „до по-късно” решаването на най-трудните въпроси, пред които са изправени европейските лидери. Едва ли през 2021 г. Европа ще може да разклати ситуацията дори в Беларус, а всичко лошо, което може да се случи в отношенията с Москва, вече се е случило през 2020 г.

Китай вече започна да се концентрира върху себе си и да забавя темповете на външна експанзия. Въпреки цялата икономическа мощ, глобалната политика на Пекин ще остане производна на отношението към него от страна на основния му конкурент - САЩ. Следователно, ако американците спрат истеричната атака в стила на Тръмп през следващата година, тогава китайците ще се държат сдържано. Не трябва да се очаква китайското ръководство да предприеме решителни действия, като например овладяване на Тайван, в отговор на летаргията на Вашингтон.

Историята учи, че Китай става категоричен в европейския смисъл на думата, само когато е притиснат. Тъй като Китай вярва, че историята е на негова страна, ще се опита да използват предстоящата почивка, за да укрепи допълнително своите глобални икономически позиции. През следващата година инициативата „Един пояс, един път“ най-накрая ще повехне, защото вече не предизвиква същия ентусиазъм нито в Китай, нито сред основните му партньори. Вялата дипломатическа борба между Китай и Индия ще продължи, но там също няма да се стигне до сериозен конфликт.

Определено безпокойство може да предизвика естествено най-видният съсед и партньор на Русия на юг - Турция. Президентът Ердоган ще продължи играта си срещу историята. Страната му няма шанс за напълно независима роля в дългосрочен план - играта на силова политика с Русия не е по-добра от унизителното чакане в приемната на Европа. Но Анкара ще продължи да бъде активна във всички възможни посоки и не може да се изключи, че Русия ще трябва да прибегне до доста енергично убеждаване на Турция за необходимостта от спазване на силовата йерархия.

Ехото на тези геополитически напъни от Анкара ще бъде чуто в най-близката руска периферия - в южните страни на постсъветското пространство. Тъй като политиката на западните държави към този регион ще се състои от думи, а не от дела, пространството на избор се стеснява. Това, разбира се, ще предизвика известна нервност като тази, която наблюдаваме в отношенията между Русия и Казахстан през последните седмици. Малко вероятно е обаче да стигне до сериозно напрежение - Москва няколко пъти през последните години показа, че може да бъде решителна и хладнокръвна при осигуряването на своите интереси. Уроците от Украйна са напълно научени. Евразийският икономически съюз, както всички международни институции, няма да създаде нещо впечатляващо през следващата година. Въпреки че в същото време може да се очаква възраждането на ОНД, която съвсем доскоро се смяташе за „мъртъв“ формат.

Тази доста доброкачествена международна ситуация не трябва да поражда самодоволство. Според оценките на повечето експерти, през 2021 г. Русия може да се сблъска със сериозните икономически последици от пандемията - на първо място, това ще повлияе на спада на жизнения стандарт на населението. Това обаче вече е обект на анализ и прогнози на други колеги - икономисти и политолози. Външнополитическите обстоятелства няма да създадат заплахи за Русия, които наистина биха изисквали корекция на всички правителствени планове.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели