/Поглед.инфо/ Русия се сблъсква с две заплахи за съществуването си - демографската криза и "войнствения" Китай, пише авторът на American Thinker Уилям Андерсън. Според него страната трябва да намери общи интереси със Запада, за да не се подчини на Пекин и да запази културата си.

„Великите страни имат велики истории, от които с течение на времето се формира национален характер. В западната традиция има много такива страни, всяка от които има уникална гордост, бреме и проклятие. Нека да разгледаме случая с Русия.“, предлага авторът на American Thinker Уилям Андерсън.

Според него Русия успява да оцелее повече от хиляда години. Тези години бяха белязани от „големи изпитания, страдания, жестокости и постижения“. Понякога страната с огромни запаси от природни ресурси се считаше за наследница на западната култура, в други случаи тя вървеше по своя специален път.

"Пристъпите на хаос и кръвопролития" засенчиха руската история в продължение на много векове. Тук от самото начало до днес „убийствата се използват като инструмент на националната политика“. Въздушните катастрофи, отравянията, нападенията със смъртоносен изход и подозрителните аварии продължават да бъдат „очакваната характеристика на подхода към вътрешните и международните проблеми“. Сменящите се едно друго правителства дори не се опитаха да отрекат правдоподобно вината си в тези инциденти, твърди Андерсън.

„Страна с такова наследство може да бъде влиятелна, но не може да бъде велика. Истинската чест изисква съвършенство в много области, които трябва да включват политическа и социална среда, благоприятна за постигане на хармония между свобода, справедливост, просперитет и демографска стабилност. Гражданите му трябва да искат да живеят тук, а имигрантите трябва да се стремят да идват тук.“, разсъждава авторът на статията.

Понастоящем Русия се сблъсква с развиващо се предизвикателство към нейното съществуване - „демографски сътресения и външна заплаха от страна на отново войнствено настроения Китай“. Коефициентът на раждаемост е достигнал „опасно ниски“ стойности, а способността да се възстановява „в най-добрия случай изглежда съмнително“ поради две катастрофални войни на 20 век. На риск е оцеляването на културата. Тя може да бъде спасена само ако „потвърди наследството си и се идентифицира със Запада“, каза Уилямсън.

Според него има много предпоставки, които подкрепят тази гледна точка. Руската академия на науките е основана през 1725г. Оттогава с „известни затруднения“ се запазват богатите традиции на науката, изкуството, музиката и литературата. Освен това Русия е „свързана със Запада по език и религия“. Политическата култура на страната, напротив, включваше „последователното управление на силна изпълнителна власт, силно патриотично, но разпокъсано селячество, приемането на жестокостта, отсъствието на гражданско общество и, за съжаление, често преследване на несъгласие и общо пренебрежение към върховенството на правото“.

Русия отдавна подозира, че другите западни страни, предимно САЩ, са враждебни към нея и се възползват от всяка удобна възможност да й навредят. Тя вярва, че светът непрекъснато притиска границата й и историята потвърждава реалността на подобни заплахи. Османците, монголите, французите и германците допринесоха за тази гледна точка. С други думи, бдителността на страната се потвърждава от нейния опит.

„Но в действителност американците, поне засега, всъщност не се замислят за Русия. Когато мислим за нея, ние искаме тя да бъде силна, просперираща и свободна. Просто казано, ние се надяваме, че тя може да се превърне в нормална и приятелска страна, готова да се превърне в източна опора на отбраната срещу отново засилващите се китайци.“, подчертава Андерсън.

Според него Русия е на кръстопът. Тя може да се опита да създаде съюз с Китай, чието население е много по-голямо и „чиито лидери я презират“. В този случай Пекин вероятно ще се опита да покори Москва, като понижи статута й на международната арена. От друга страна, Русия може да действа практично и да се „върне у дома, към по-здравата култура на Запада“.

Възстановяването няма да е лесно. Населението на Русия не може да забрави „кръвопролитията и демографските щети, причинени от Първата световна война, болшевишката революция, политиката на изкуствения глад, чистките и Втората световна война“. Тези „катастрофи на културата“ са станали крайъгълен камък на девет предишни века на „безмилостно управление“, уверява публицистът.

„Но това трябва да се направи. Русия е изправена пред екзистенциално предизвикателство, а останалата част от западната цивилизация е в голяма опасност, ако източната й крепост се провали. С други думи, в името на собственото си оцеляване Русия трябва да свърже съдбата си със Запада, а Западът трябва да я приеме заради себе си.“, смята авторът на статията.

Според него за това Русия и Западът трябва да съчетаят своите икономически, културни, правни, политически и военни интереси. Подобен проект ще изисква творчески подход и от двете страни. „Нуждаем се от Русия и Русия без съмнение се нуждае от Запада“, заключава Уилям Андерсън.

Превод: М.Желязкова