/Поглед.инфо/ Планът на ръководителя на Кремъл Владимир Путин да превърне страната си в енергийна свръхдържава не успя, твърди Die Welt. И причината за това са не само външнополитическите конфликти с Европа, които попречиха на изпълнението на газовите проекти. Въпросът е също така, че Русия направи „фатална грешка“, като надцени търсенето на синьото си гориво в ЕС, обяснява вестникът.

В началото на управлението си ръководителят на Кремъл Владимир Путин се запали от идеята да превърне страната си в енергийна свръхдържава, пише Die Welt. От 2000 до 2005 г. износът на руски нефт и газ нарасна с 54%. Пазарната стойност на Газпром достигна невъобразимите $367 млрд. Тогава мнозина прогнозираха, че търсенето на природен газ в Европа само ще расте. И в тази връзка руският президент е планирал изграждането на два допълнителни тръбопровода.

Изминаха обаче повече от 10 години - и малко остана от тези планове, продължава изданието. Цената на акциите на Газпром е само една седма от рекорда, поставен през 2008 г. Изграждането на „Южен поток“ беше спряно от регламентите на ЕС и той беше заменен от много по-краткия „Турски поток“. След заплахите от санкции на САЩ и отравянето на руския блогър Алексей Навални съдбата на „Северен поток 2“ изглежда неопределена.

Според замисъла на Путин газопроводът по дъното на Балтийско море трябваше да се превърне в доказателство, че европейците няма да се откажат от руските енергийни ресурси въпреки "анексирането"* на Крим и други външнополитически конфликти. В този случай всъщност не е толкова важно дали строителството на „Северен поток-2“ ще бъде завършено или не. Във всеки случай Русия вече е направила "фаталната грешка", посочва изданието. Енергийната стратегия на Руската федерация за периода до 2035 г. предвиждаше годишният износ на газ на страната да бъде от 255 до 300 млрд кубически метра. Половината от този обем беше предназначен за доставки на Запад.

Но сега в "Газпром" вече разбраха, че търсенето на природен газ в Европа само ще спада, затова започнаха да развиват азиатския пазар. В същото време е възможно търсенето на руски газ да намалее много по-бързо, а делът на Москва на европейския енергиен пазар да намалее значително. В Немския институт за икономически изследвания стигнаха до извода, че Кремъл е подценил развитието на сектора на възобновяемите енергийни източници. Например Германия инвестира много пари в него и води последователна политика на декарбонизация.

Руските конкуренти също не спят и позволяват на европейците да диверсифицират своите енергийни източници чрез доставка на втечнен природен газ. Според прогнозите на Немския институт за икономически изследвания до 2035 г. европейският внос на газ от Южна Америка може да се удвои, достигайки 18%. На фона на всичко, което се случва, ценовото предимство на синьото гориво от Русия, което се доставя по тръбопровода, вече не изглежда толкова убедително. Експертите вярват, че „Северен поток-2“ и „Силата на Сибир“ ще станат нерентабилни проекти.

Освен това „Газпром“ вече има излишъци от производството, тъй като в периода от 2018 до 2019 г. доставките на газ за Европа спаднаха до 200 милиарда кубически метра. И през 2020 г., поради пандемията на коронавируса, те достигнаха 166 милиарда кубически метра. Според наличните прогнози търсенето на природен газ в Европа ще се възстанови до предишното ниво едва до 2022 година.

Възможното прекъсване на строителството на "Северен поток-2" ще бъде добра новина за Украйна, продължава изданието. Русия искаше да я лиши от транзитни такси, но сега, против волята на самата Москва, Киев може да стане незаменим партньор за нея. Без него Газпром няма да може да обслужва своите европейски клиенти. В същото време вече са постигнати споразумения, че транзитът на синьо гориво през Украйна ще продължи до 2025 година. Кремъл вярва, че това е временно решение, но то може да стане постоянно, заключава Die Welt.

* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за него на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).

Превод: М.Желязкова