Новата сграда на НАТО в Брюксел прилича повече на летище, отколкото на централа на международна организация, отбелязва La Presse. Въпреки че самата структура наподобява затворени пръсти, които не могат да бъдат развързани, в навечерието на предстоящата среща на върха алиансът е на прага на разцеплението, разкъсан между американския президент, уверен, че цялата тежест на финансирането на алианса лежи върху плещите на САЩ и Европа, като се съмнява в надеждността на Вашингтон.
Въпреки факта, че държавният секретар на САЩ Майк Помпео беше настроен обнадеждаващо по време на посещението си в НАТО през октомври, като нарече партньорите си от алианса „важен елемент от американския механизъм за сигурност“, Доналд Тръмп, който има навика да говори по-малко дипломатично, според New York Times, в частен разговор той дори е говорил за възможността за напускане на НАТО.
Срещата на върха на ръководителите на страните-членки на НАТО, която се открива в Англия следващия вторник, ще бъде поредното изпитание за устойчивост за съюза на западните страни. „Ако организацията угаси 70-те си свещи тази година, настроението на всички изглежда не е празнично“, отбелязват авторите на статията.
Според експерта от Лондонската школа за икономика и политически изследвания LSE Ideas Джейкъб Паракилас, срещата на върха може да се счита за успешна, ако проблемите след нея не се влошат.
Както припомня изданието, през зимата на 2018 г. срещата на НАТО бе белязана от изблици на ярост и заплахи от Доналд Тръмп, който първо заплаши да напусне съюза, а по-късно се похвали със способността си да убеди съюзниците да увеличат разходите за отбрана. „Ако подобни риторични атаки могат да бъдат избегнати, това ще бъде победа за повечето лидери“, подчертава експертът. Бенджамин Зила от Университета в Отава отбелязва, че е трудно да се предвиди поведението на Доналд Тръмп: „Очевидно не можем да прогнозираме дали той няма се обърне към до своя акаунт в Twitter в края на седмицата преди срещата на върха, за да заплашва съюзниците." Този експерт от НАТО също не очаква много от срещата на върха: "Ако лидерите успеят да се споразумеят, че има различия между тях, началото ще бъде положено, смята той. - Ако участниците могат да поемат инициативата и да поставят на първо място факта, че НАТО е не само военен, но и политически съюз, това ще бъде в тяхна полза. Това ще помогне да се постави основата за ефективно обсъждане на решенията."
Както подчертават авторите на материала, в допълнение към успеха или неуспеха на предстоящата среща на върха, на карта е и самото бъдеще на организацията, която е гарант на западната сигурност в продължение на 70 години. „Дълги години НАТО се възприемаше като американска креатура, която позволява на Вашингтон да засили сферата си на влияние, за разлика от конкурентите. Днес изглежда, че творецът се е разбунтувал срещу собственото си творение.“, обяснява Паракилас.
С това мнение се съгласява и Бенджамин Зила. Според него днес Вашингтон е не само против НАТО, но и против международните организации като цяло, включително ООН и Европейския съюз. В същото време, добавя експертът, увеличаващият се натиск върху съюзниците и принуждаването им да увеличават разходите за отбрана не са изобретения на Тръмп и започнаха при Обама, но тонът и подходът на двамата президенти значително се различават.
Въпреки това Паракилас не бърза да изпрати НАТО в "запаса". Според него, въпреки че днес в алианса липсва политическо единство, в миналото той вече е преминал през сериозни кризи и предизвикателства, като войната в Ирак или оттеглянето на Франция от организацията. „Не съм сигурен, че днешната ситуация е също толкова сериозна“, признава експертът.
Основното безпокойство на членовете на НАТО днес е свързано с отговора на въпроса: „остават ли съюзниците достатъчно съюзници, за да отговорят колективно на всяка агресия“, пише изданието. Кампанията на Доналд Тръмп бе изградена, наред с други неща, на осъждането на дисбаланса във финансирането на "остарелия", според него, съюз. В своите изявления ръководителят на Белия дом дори се усъмни в принципа на колективния отговор в случай на агресия срещу европейски съюзник. „Те искат да ги защитим от Русия, но самите те й прехвърлят милиарди. И ние сме онези идиоти, които плащат за всичко това!", каза по-специално Тръмп, позовавайки се на енергийната зависимост на Европа от Русия.
Други предизвикателства пред организацията бяха търканията във взаимоотношенията с Турция, свързани с решението на Реджеп Тайип Ердоган да започне операция срещу кюрдите в Сирия, отдалечаването на някои страни членки (като Унгария, Полша и Турция) от демократичните принципи, както и „пораженческите“ настроения на Франция, изразени от Еманюел Макрон в скорошно интервю за The Economist.
Една от ключовите „съставки“ на кризата беше „руската заплаха“. „Танкове, хиляди войници и ракети правят бойната сила на НАТО ненадмината в света. Но руската намеса в президентските избори през 2016 г. доказва, че Москва, традиционният съперник на алианса, има повече от един коз в ръкава си.”, отбелязват авторите на статията.
Що се отнася до Канада, разходите за отбрана няма да достигнат "вълшебната чертичка" от 2% от БВП до 2024 г., подчертава статията. Според изданието обаче участието на тази страна в дейностите на НАТО не се ограничава до прехвърлянето на средства - Отава винаги е готова да изпраща своите войници за участие в мисии на НАТО и прави това още от създаването на алианса.
Превод: М.Желязкова
