/Поглед.инфо/ Западните страни са изправени пред дилема: да помогнат на афганистанския народ и автоматично на „Талибан“ или да запазят хуманитарната помощ като разменна монета за оказване на натиск върху новите афганистански власти. При това около половината от населението на страната е заплашено от глад, а афганистанците са станали жертви на това противопоставяне, пише Le Monde.

В Афганистан войната приключи, но страданията на хората продължават, пише Le Monde в редакционната си статия. Изданието призовава световната общност да не политизира въпроса за оказване на помощ на афганистанския народ. Съгласно скорошен доклад на ООН, половината от населението на Афганистан, тоест около 20 милиона души, е застрашено от глад. Хората продават имотите си, за да купят храна и в най-отчаяните случаи дори продават децата си.

Десетки години война, милиони бежанци, бедност и постоянни климатични проблеми доведоха до тази криза за афганистанците. Тя се задълбочи от срива на икономиката, провокиран от прекратяването на финансирането на Афганистан от САЩ и блокирането от Вашингтон и Европа на средствата на Централната банка на Афганистан. Сега към всичко останало се добавя и зимният сезон, когато отдалечените райони на страната са още по-изолирани.

Западните спонсори сега са изправени пред дилемата как да помогнат на Афганистан. Китай и Русия, например, призовават за връщане на блокираните средства на Централната банка на Афганистан. Други са против. Тази линия на раздор се прояви и в Европа, така че по време на срещата на върха на Г-20 в Италия страните не успяха да надхвърлят нивото на декларациите за намерения.

Въпросът към спонсорите е дали си струва да се помогне на Афганистан и автоматично на талибаните, които все още не са признати от международната общност. Или, напротив, да покаже твърдост, за да запази лоста за натиск върху новите господари на Афганистан и да ги принуди да направят отстъпки по въпросите на правата на жените, представителството на етническите малцинства и борбата срещу терористичните групи.

В същото време талибаните досега не приемаха никаква политическа или дипломатическа откритост. И ако получат международна помощ, те ще го считат за одобрение на стратегията си, пише авторът на статията.

От друга страна, самият подход, при който хуманитарната помощ може да бъде основа за натиск, изглежда чисто теоретичен, тъй като бунтовниците победиха най-мощната армия в света в тази двадесетгодишна война. И ако направите избор в полза на този подход, ще се окаже, че афганистанският народ ще бъде жертва на тази конфронтация и това е особено вярно за жените.

През септември САЩ вече започнаха да смекчават политиката си: издадоха лицензи, които позволяват на неправителствените организации да помагат на афганистанския народ, без да рискуват санкции. На 28 октомври стана известно за спешна помощ от САЩ в размер на $144 млн.

Но Le Monde отбелязва, че това е може би максимумът, на който Вашингтон може да се съгласи. Това обаче, според автора на статията, отваря пътя, макар и тесен, за подобни действия в бъдеще. Спешността изисква прагматизъм и политизацията на хуманитарната помощ трябва да се избягва“, пише вестникът.

Превод: ЕС



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели