/Поглед.инфо/ Ако в развитите страни около 40% от работниците могат да работят дистанционно, в развиващите се страни - до 20%, и при това само в градовете, пише Le Monde. Като цяло работата от дома не е достъпна за младото, слабо образовано население, работниците в малкия бизнес и хората с и без това ниски заплати. Поради тези фактори въвеждането на отдалечен работен формат увеличава неравенството между различните групи от населението.

Европейските страни все по-често въвеждат мерки за борба с пандемията и в същото време милиони хора се връщат към работа от разстояние. Както отбелязва журналистът на Le Monde, не е известно колко дълго ще продължи новата карантина, но това има както добри, така и лоши страни. Така че в тези предприятия, където всичко е коригирано, работниците ще получат по-гъвкави условия на труд. Дистанционната работа обаче носи по-голяма степен на неравенство.

Колкото по-дълъг е периодът на ограниченията, толкова по-голям е рискът от загуба на работа за тези, за които отдалечената работа е невъзможна (особено за търговските работници, хотелиерството и ресторантьорството, туризма). Доходите им могат да се намалят или дори да останата без работа.

Според скорошно проучване близо 100 милиона души от 35 развити и развиващи се страни, или 15% от активното население, са в толкова трудна ситуация. В по-голямата си част това са млади хора, предимно без висше образование, които са на непостоянна работа, работници в малки предприятия, получаващи ниски заплати. Поради това авторите на изследването се опасяват, че пандемията ще увеличи неравенството в най-различни области: между поколенията, между мъжете и жените, между богатите и бедните.

Освен това нараства неравенството между различните страни. Основните критерии по този въпрос са специализацията на една или друга страна, нивото на развитие на дигиталната сфера, естеството на заетостта на хората и нивото на заплатите. В развитите страни 40% от работните места могат да бъдат прехвърлени в отдалечен формат. Но дори в страните от еврозоната разликата е голяма: в Германия тази цифра е 42%, а в Италия - 24%.

В развиващите се страни, където половината от населението може да няма компютри, до 20% от градското население може да работи отдалечено, докато в селата този показател има тенденция към нула. И дори в области като търговията, където физическото присъствие е важно, богатите страни имат много повече възможности за работа от разстояние поради широкото въвеждане на онлайн магазини. В резултат се оказва, че например в Турция, Чили, Мексико хората имат много малко възможности да работят отдалечено, докато в Сингапур и северните страни, напротив, има много.

В същото време дистанционната работа може да изостри неравенствата между други групи: например между мъже и жени. Жените могат да съчетават дома и работата и по принцип работят по-рядко в офиса. Но в същото време тези работници, които са по-активни в офиса, по-често получават повишения.

Тук се смесват и опасенията по повод на това, че работещите от разстояние от развитите страни имат тенденция да се преместват в развиващите се страни и да работят от там. И как това ще се отрази на наличността на свободни работни места - има полярни мнения по този въпрос, отбелязва Le Monde.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели