През април 1922 г. в италианския град Рапало се състоя събитие, което се превърна в един от „неразбраните и често пренебрегвани моменти” в историята на отношенията между Русия и Запада - подписването на едноименния Рапалски договор между новосъздадения Съветски съюз и Ваймарската република, пише в статия за National Interest асистентът на декана на Университета Кейс на Западния резервен район (Кливланд, САЩ) Алекс Цивик. Както подчертава експертът, това споразумение „остави незаличим отпечатък върху бъдещето на Европа.“
Договорът от Рапало е известен на повечето хора, които знаят за него поради тайното споразумение за сътрудничество, сключено между Червената армия и „разгромената немска военна машина“, която съвсем неотдавна „премина през Европа като булдозер“; помнят за договора и факта, че неговите страни напълно се отказаха от взаимните териториални и финансови претенции, продължава Цивик. Междувременно, въпреки че в контекста на прокарваната по-късно от Адолф Хитлер теория за „удар в гърба“ на Германия, Европа помни главно Версайския договор, сключен три години преди споразумението в Рапало, последният вероятно има също толкова силен ефект върху Германия в междувоенния период, предполага експертът.
Както американският дипломат Джордж Кенън написа в книгата си „Русия и Западът“, стратегическата задача на Съветския съюз в Рапало беше да създаде разкол между Германия и западните съюзници за да сключи отделно дипломатическо споразумение с нея, пише Цивик. „Постигайки тази цел, съветските власти са могли да преследват основната си идеологическа цел и да се опитат да покорят немците, като установят игото на международния комунизъм над тях, обяснява авторът. По-конкретно, тогава съветският Коминтерн започна разрушителните си дейности, прониквайки в германските социалистически кръгове, а Народният комисариат по външните работи започна, използвайки дипломатически привилегии, да подкрепя революционните пролетарии, действащи в страната.“
Както предполага Цивик, Германия „непреднамерено тласнаха директно в обятията на Съветския съюз“ именно западните съюзници, които, като показаха „колективно отмъщение“, се опитаха да „накажат дипломатически“ Германия както във Версай, където цялата отговорност за Първата световна война възложиха именно на немците, така и по време на генуезката конференция от 1922 г. - и в резултат Рапалският договор стана „първата дипломатическа победа“ на съветските власти. Впрочем, от тези събития обаче може да се извлече друг, по-амбициозен урок, който се състои в това, че „чрез тотална подигравка за ролята на Германия в Първата световна война и безсрамно желание да накаже немците“ самият Запад помогна да се „създадат условия за жестока и реакционна среда, която скоро започна да се оформя във Ваймарската република“, разсъждава авторът.
Сега, почти сто години по-късно, докато САЩ се подготвят за президентските избори през 2020 г., дойде време да си припомним този исторически епизод, убеден е Цивик. След "анексията" на Крим* и организирането от руското правителство на "намеса" в изборите през 2016 г. в САЩ и съюзните им западни държави, постоянно се чуват "реакционни призиви за наказание на Русия", което доведе до въвеждането на многостранни икономически санкции срещу Москва, което, заедно със спада на цените на петрола, „пряко се е отразило“ на руските финансови институции и енергийния сектор на страната, а след това и на благосъстоянието на руските граждани, припомня експертът. В същото време икономическите последици в този случай са само един от компонентите - „статусът на отхвърлена страна“, с който Западът е определил Русия, също доведе до „възможно възраждане на руско-китайския военен съюз“; Междувременно „стихийната реакция“ на американските леви арещу избирането на Доналд Тръмп за президент изкристализира около традиционните антируски настроения сред американските неоконсерватори, които „върнаха културната антипатия към Русия към живот в САЩ“, казва Цивик. В крайна сметка Русия до ден днешен "се оказва чужда в международната общност", убеден е експертът.
„Сега има два основни въпроса, които са взаимосвързани: каква е вероятността Русия и след Владимир Путин, да приеме статута си на международна отхвърлена държава и какво подготвя бъдещето за руската „суверенна демокрация“? - пише Цивик. - Както преди сто години, отговорите трябва да се разглеждат в контекста на това как ще се развиват съперничащите помежду си глобални идеологии през следващото десетилетие, в случая десния популистки суверенизъм и либералния интернационализъм. Въпреки че перспективите Русия наистина да поеме хипернационален имперски курс не са много реални, вероятността Русия да продължи да бъде изолирана, като по този начин се разшири разцеплението между Изтока и Запада все пак съществува."
Според автора при такива обстоятелства западноевропейските страни и Русия трябва да продължат да укрепват връзките на „европейското братство и общност“, които ги обвързват - западните изследователи описват този процес като формиране на „западно-източноевропейски континуум, в който останалите след Студената война обиди и регионален геополитически изолационизъм ще отстъпят място за скрепленията на богата културна и интелектуална история". „Трябва да се стремим към европейско пробуждане, в рамките на което западните държави ще припомнят хуманистичното влияние на Достоевски, Толстой, Тургенев, Горки и други върху целия свят, обяснява Цивик. - Русия от своя страна трябва да се стреми да възприеме новата традиция за придържане към всеобщите права и към плурализъм, която до голяма степен води началото си от демократичното влияние на Запада върху страната, оказано от началото на 19 век, но е загубена поради съществуващия тоталитаризъм през по-голямата част от ХХ век."
Що се отнася до САЩ, те трябва да "коригират призмата, през която виждат Русия", сигурен е авторът. На първо място, в Америка трябва да разберат, че Русия не представлява пряка военна заплаха за Съединените щати, за което говори още по време на Втората световна война споменатият Джордж Кенън, който изведе „ясна линия между идеологическата заплаха, идваща от Съветския съюз и Сталин, и военната заплаха, която представляваха Хитлер и нацизма“, пише анализаторът. Според Цивик, ако това бъде усвоено, не само ще намалее вероятността от нова надпревара във въоръжаването между двете страни, но и ще бъде премахната общата „тревога“, която някои американски политици използват, за да получат гласовете на своите избиратели. Второ, Америка трябва да откаже да приема „ревизионистката интерпретация на новия световен ред“, насърчавана от Владимир Путин, който се застъпва за „биполярна система, в която САЩ ще бъдат на единия геополитически полюс, а Русия на другия“, каза експертът. Според него подобна „опростена“ концепция само ще засили тенденцията за обединяване на Русия и Китай в „ос на злото“, което би увеличило вероятността за икономическо, военно и дипломатическо сътрудничество между тях.
* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от полуострова гласува на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).
Превод: М.Желязкова
