/Поглед.инфо/ Поради разногласия по отношение на Сирия и Либия отношенията между Русия и Турция охладняха, пише Neu Zürcher Zeitung. Анкара започва да осъзнава безполезността на сътрудничеството с Москва, за която партньорството със сирийския лидер Башар ал Асад е по-важно от партньорството с Реджеп Тайип Ердоган. Заплахата Русия да бъде вмъкната в турско-сирийската размяна на удари е съвсем реална, предупреждава швейцарското издание.

По време на последното си посещение в Турция Владимир Путин внимателно подчерта, че той и турският му колега Реджеп Тайип Ердоган имат страхотни отношения, пише Neu Zürcher Zeitung. И двамата лидери отбелязаха, че различните интереси в Либия и Сирия не ги притесняват. Но напоследък им става все по-трудно да скрият разногласията си, отбелязва швейцарското издание.

Изострянето на ситуацията в Идлиб тласка Русия и Турция към противопоставяне. Москва осигурява военна подкрепа на режима на Асад, докато Анкара, в съответствие със споразумението, сключено в Сочи през 2018 г., изпълнява ролята на държава-гарант в региона. Повечето от всичко отношенията охладняха след убийството от страна на Дамаск от осем турски военни. Анкара нанесе ответни удари. Нещо повече, по време на посещението си в Украйна Ердоган за пореден път осъди "анексията"* на Крим и подкрепи влизането на Грузия в НАТО.

Най-вече Турция се страхува от нова вълна от бежанци заради военните действия в Идлиб. В същото време Анкара официално изразява недоволството си от Дамаск, но подразбира Москва. Ситуацията се влошава от факта, че в Либия не се спазва примирието. Там Русия и Турция също подкрепят различни враждуващи страни. Но Кремъл критикува Ердоган, по-специално за факта, че разоръжаването на джихадистите в Идлиб напредва твърде бавно.

Поради разногласията около Сирия "романът" на руския президент и неговия турски колега може да приключи, смята изданието. В миналото обаче винаги са успявали да преодолеят сериозните конфликти. И това се случваше по понятни причини. През последните години Турция се отдалечи много от западните си партньори. След прекъсване на отношенията с Москва тя ще се окаже в още по-голяма изолация. Кремъл също има какво да губи, защото е инвестирал много в приближаването до Анкара и вкарването на клин в Западния съюз. Следователно преговорите ще продължат, прогнозират наблюдатели.

Не е известно обаче дали те ще доведат до успех. Партньорството с Асад е по-важно за Русия, отколкото партньорството с Ердоган. В същото време сирийският лидер иска да освободи цялата територия на страната си. Турският президент започва да разбира безполезността на сътрудничеството с Кремъл и нарича случващото се „повратна точка“.

Заплахата Русия да бъде вмъкната в турско-сирийската размяна на удари е реална, заяви Neu Zürcher Zeitung. В крайна сметка Москва контролира въздушното пространство над Идлиб и определено е една от страните в конфликта. Анкара и Москва, разбира се, не са заинтересувани от изостряне на ситуацията. Действията на Ердоган в Идлиб обаче показват, че той е верен на своя курс и е готов да поема рискове и конфронтация във външната си политика. В същото време той не обръща внимание на партньорите в Североатлантическия алианс. Целта му е да превърне Турция в независим център на силата. Но възниква въпросът: "Има ли изолираната държава необходимите средства за това?"

Превод: М.Желязкова