В технически смисъл Сирия все още е във война, но ситуацията, в която се намира Башар Асад, съвсем не е мрачна. Според Newsweek сирийската армия, подкрепена от проправителствените милиции, които са въоръжени, финансирани и организирани от Иран, сега контролират почти същата територия, както в началото на конфликта преди десет години.И ако оставим настрана опасенията за бъдещето на сирийската икономика, тогава трябва да признаем, че Асад всъщност се оказа победител.
Както отбелязва авторът на статията Даниел Депетрис, много от съседите на Сирия не обичат Асад и в ранните етапи на войната изпращаха оръжия и пари през границата на своите фаворити сред бунтовническите групи, но днес тези съседи признават, че такъв подход няма да доведе до никъде.
Така ОАЕ отвори отново посолството си в Дамаск през декември 2018 г. и тази стъпка може да се тълкува само като признание за провала на предишната политика - линията на въоръжаване на опозицията. Бахрейн скоро последва примера на ОАЕ. Миналият октомври Оман изпрати посланика си в сирийската столица, където връчи акредитивните си писма на сирийския външен министър.
И през април тази година Йордания реши да възстанови търговския проход на границата със Сирия, който беше затворен за последните няколко месеца поради коронавируса.
Дори Саудитска Арабия, един от основните поддръжници на сирийската опозиция в разгара на гражданската война, проучва възможността за възстановяване на дипломатическите отношения с правителството на Асад. Според съобщенията на британските медии генерал Халид Хумандан, ръководител на саудитското разузнаване, е имал лична среща със сирийския си колега в Дамаск - първата такава среща от избухването на войната.
Експертът отбелязва, че всички основни врагове на Асад макар и неохотно, се наложи да се съгласят, че е по-добре да се признае съществуващата реалност и да се работи в нейните рамки, отколкото да се вярва в някакъв призрачен илюзорен свят. Всички с изключение на Съединените щати, които все още не са стигнали до точката да признаят реалността, която се е развила в Сирия.
„Политиката на Вашингтон спрямо Сирия се основава на фантазии - на предположението, че икономическият натиск и отблъскването на средствата за международно възстановяване на бедстваща Сирия, както и поддържането на неголямо военно присъствие в близост до сирийските петролни полета, в един момент ще помогне на Вашингтон да принуди Асад да спазва резолюцията на Съвета Сигурност на ООН относно този конфликт.
Факт е, че по принцип най-силната страна диктува хода на войната - и няма съмнение, че сирийското правителство е тази най-силна страна в Сирия, особено с подкрепата на Техеран и Москва. Ала този факт е отхвърлен от Вашингтон като маловажно досадно препятствие " , - пише Даниел Депетрис.
Както заключава авторът на Newsweek, когато всички части на сирийската армия се сринаха и 100 000 сирийски наборници напуснаха войските и дезертираха от местата си на служба, изглеждаше, че на Асад са останали три възможности: смърт, емиграция или преговори за капитулация.
Американските официарни лица бяха уверени, че Асад ще бъде принуден да направи един от тези избори и че е само въпрос на време той да предаде властта. Този сценарий обаче не можа да бъде реализиран и в резултат на това съюзниците на Асад получиха повече, като го запазиха на власт, отколкото противниците му можеха да получат, ако той си отиде.
„САЩ ще трябва да се примирят с продължаващото присъствие на правителството на Асад в Дамаск - дори ако горчивият вкус остане в устата. Но в противен случай Америка би трябвало да се сблъска с още по-лоша ситуация. Можем да се сблъскаме със ситуация, подобна на случилата се в Либия, която в крайна сметка се превърна в благодатна среда за терористични групи при пълно отсъствие на власт в страната “, заключава Даниел Депетрис.
Превод: ЕС
