/Поглед.инфо/ Който и да победи на американските избори, Европа така или иначе ще бъде губещият. Според Politico, ако Байдън спечели, тогава трансатлантическите отношения неизбежно ще се подобрят, но без мнозинство в двете палати на Конгреса, президентът може да се задоволи само с административни разпореждания, които неговият наследник може лесно да отмени, ако нещо се случи.
Сега Америка е по-разделена от всякога и това заплашва Европа с краха на всички надежди за ясен път напред в трансатлантическите отношения. Както пише Politico, който и да победи в изборите в САЩ, Европа вече е загубила.
Трансатлантическите отношения неизбежно ще се подобрят при Байдън, след тежките години на Тръмп, но амбициозният дневен ред, на който са разчитали много европейски лидери - от екологичната политика до търговията и отбраната - изглежда напълно недостижим. За Байдън, дори и да грабне победата, ще има Конгрес, в който Палатата на представителите ще остане за демократите, а за републиканците - Сената.
Байдън ще бъде в същата безизходица, както Тръмп през последните две години. Без мнозинство в двете палати на Конгреса нито един президент няма да може да изпълни законодателната си програма – ще се задоволява с административни разпореждания, които неговият наследник може лесно да отмени.
Що се отнася до амбициозната глобална програма, дълбоко в себе си Европа ще продължи да мисли за това какво ще се случи след четири години, дори Байдън да спечели. Предвид възрастта си, Байдън може да стане президент за един мандат и ако бъде заменен от републиканец от формата на Доналд Тръмп, което изобщо не е изключено предвид настоящия политически климат в Америка, няма смисъл Европа да договаря сделки, които веднага ще се изпарят с неговото напускане.
И не е нужно да търсите далеч примери - просто си спомнете ядрената сделка с Иран от 2015 г. Без демократично мнозинство в Сената Обама беше изправен пред избор: изобщо да няма сделка или да се задоволи със споразумение без статут на договор. Той избра последното и скоро видя как Тръмп зачеркна резултата от съвместната работа в течение на повече от десет години. Ситуацията се повтори с Парижкото споразумение за климата: без одобрението на Конгреса за Тръмп не беше трудно да излезе от него.
„Дори ако повечето европейци са нетърпеливи да видят Тръмп да се пенсионира, те може да се окажат в същата ситуация, каквато са били през последните четири години: надяваха се на най-доброто, но се страхуваха от най-лошото“, заключава авторът на материала.
Превод: М.Желязкова