/Поглед.инфо/ Това лято беше ужасно за Америка и долара. Американската валута загуби повече от 4 процента през юли спрямо кошницата от други важни валути, най-голямата обезценка за десетилетие, докато еврото, както и цената на златото и дори биткойн, се повишиха.

Тази година имаше много екстремни скокове на пазара и на подобен фон колебанията на долара може да изглеждат по-малко драматични. Докато доларът падна на фона на смутовете в Америка, се появиха опасения, че световният икономически хегемон ще трябва да си плати сметките. Ужасната реакция на пандемията на коронавируса, несигурното икономическо възстановяване и растящият дълг, разбира се, също предизвикаха опасения относно финансовото състояние на Америка. Но дори и да има причина да поставите под въпрос господството на долара, това не означава, че Америка става все по-малко мощна в икономически план. По-скоро можем да кажем, че създаденият от него световен ред изглежда все по-уязвим.

Състоянието на резервната валута често се възприема като проблем, свързан с основите на икономиката. Емитентът на резервната валута трябва да играе водеща роля в световната търговия и тогава партньорите се стимулират да сключват договори в неговата валута. Историческата роля на глобалния кредитор спомага за разширяване на използването на тази валута и допринася за нейното натрупване в златни и валутни резерви.

Историята на паричната стабилност също има значение, когато става дума за задълбочаване и отваряне на финансовите пазари. Америка днес демонстрира тези качества в по-малка степен от преди. Делът му в световната продукция и търговия намалява и Китай вече е водещ износител в света. Америка отдавна престава да бъде нетен кредитор за останалия свят - нетната ѝ позиция за международни инвестиции е отрицателна. Бързо нарастващият държавен дълг и нефункциониращата държава пораждат съмнения в различни части на финансовия свят, че доларът продължава да бъде дългосрочен и успешен залог. Освен това, на моменти слуховете стават все по-силни, че денят не е далеч, когато еврото и юанът ще засенчат долара.

Дебатът за смяната на караула се усложнява от липса на исторически сравнения. Замяната на една валута с друга като паричен бастион на съвременния свят се случила само веднъж - когато доларът заема мястото на британската лира. Това прави почти невъзможно да се идентифицират критичните причинно-следствени фактори на този вид процес. Някога икономистите вярваха, че мрежовите ефекти ще превърнат статуса на резервната валута в афера. Изглежда по-привлекателно е  да търгувате и да запазите спестяванията във валутата, която се използва широко от други играчи и по този начин резервната валута печели предимство пред други валути. Когато Америка надминава Великобритания по индустриално производство през 1880 г., доларът няма ясно предимство след това и това продължи, докато мястото му, 60 години по-късно, не е фиксирано в икономическите институции на споразумението от Бретън Уудс, което означава, че водещите валути не са лесни за изместване от позицията си.

Съществуват обаче все повече доказателства, че преразглеждането на такива възгледи може да бъде оправдано. На практика водещите валути често споделят ролята на резервна валута с други валути. Лирата доминираше финансовата печалба преди Първата световна война, но в края на XIX век тя представляваше не повече от две трети от световните резерви за злато и валута (останалата част e основно в германската марка и френския франк). В допълнение, доларът натисна лирата много по-рано, отколкото обикновено се смята. В началото на 20-те години той вече представлява поне 50 процента от златните и валутните резерви на водещите световни икономики. Същевременно статутът на резервна валута може да не се окаже толкова непристъпен.

Във всеки случай, претендентите от десетилетия не успяват да свалят американската валута от нейния връх. Така е отчасти, защото Америка не е толкова слаба в сравнение със своите съперници, както често ни се струва. Американската политика не работи, но проблемната еврозона и авторитарният Китай още по-малко. Членовете на Еврозоната и Китай са изправени пред собствени проблеми с дълга и потенциални кризисни точки. Еврото премина през няколко екзистенциални кризи в краткия си живот, а финансовата система на Китай е много по-затворена и непрозрачна, отколкото нормите на богатия свят изискват.

Доминиращото положение на долара отразява и факторите, които понякога се пропускат в традиционния икономически анализ - става въпрос за геополитиката. Лирата управлява в дълъг период на нарастваща глобална интеграция, а Великобритания със своите финансови, промишлени и военни сили е нейният център. Първата световна война приключва този период и лирата скоро загуби позициите си.

Тя споделя статута на резервна валута с долара до 40-те години, но това се случва при напълно различни условия, отколкото в предвоенния период - глобалната търговия и трансграничните инвестиции се връщат на ниво от 1913 г. едва през последната трета на ХХ век. Не само икономическото превъзходство на Америка позволява на долара да заеме централно място в следвоенния ред, но и неговата неоспорима военна мощ, която беше използвана за преформулиране на интегрираната глобална икономика.

В издадената книга от Бари Айченгрейн от Калифорнийския университет в Бъркли, Арно Мел и Ливия Читу от Европейската централна банка подчертават ролята на силовата политика в избора на валута. Анализирайки златните и валутните резерви на страните преди началото на Първата световна война, авторите установяват, че военните съюзи влияят върху състава на златните и чуждестранните резерви. Според тях сключените Троен съюз и Антанта допринасят за увеличаване на дела на златните и валутните резерви на съюзниците с 30 процентни пункта.

Така глобалната роля на долара не зависи единствено от експортния капацитет и кредитоспособността на Америка, тъй като е свързана и със създадения от него геополитически ред. Най-голямата заплаха идва не от еврото или юана, а от отслабващите връзки на Америка със съюзи и институции, които са помогнали за запазването на мира и глобализацията повече от 70 години. Унищожаването на този ред все още изглежда малко вероятно, но не изглежда толкова далечно. Още преди пандемията на коронавируса икономическият национализъм на Доналд Тръмп ограничи откритостта и доведе до отчуждение от съюзниците. Коронавирусът внесе допълнително напрежение в глобалното сътрудничество. Според МВФ световната търговия тази година може да се свие с 12%. Веригите за доставки, които преминават през националните граници, могат да се свият поради опасения от икономически конфликти и национална сигурност. Очевидно Америка и Китай се плъзгат в нова Студена война.

Въпреки че икономическата роля на Америка леко намалява, тя все пак остава изключителна. Водената от американците реконструкция на глобалната търговия може да даде на долара господстващо положение за години напред. Докато един по-бурен и враждебен свят може да сложи край на привилегированата позиция на долара, както и на много други неща.

Превод: В. Сергеев