/Поглед.инфо/ Оценявайки последиците от изтеглянето на САЩ от Афганистан, Москва може да стигне до погрешното заключение, че САЩ са уморени от военната тежест в Близкия изток и затова ще продължат да намаляват военното си присъствие и военните разходи. Тези заключения обаче са погрешни, предупреждава бившият посланик на САЩ в Казахстан и Грузия Уилям Кортни в The Hill. Той съветва Кремъл да се обърне към историята и да проучи как американците са преодолявали миналите си неудачи и провали.

„През годините Америка беше унижавана много пъти в чужбина, но всеки път се възстановяваше от ударите“, пише бившият посланик на САЩ в Казахстан и Грузия Уилям Кортни в статия за The Hill. По негово мнение, на фона на изтеглянето на американците от Афганистан, Русия може да стигне до извода, че те са победени и могат да бъдат притискани. Тя обаче рискува да сгреши, предупреждава авторът.

Той препоръчва Кремъл, за сравнение, да си припомни историята на миналите американски „провали“ като Залива на прасета, Берлинската стена, Виетнам, както и залавянето на американски дипломати в Иран и неуспешния опит да ги освободи. Във всички тези случаи на САЩ им отне известно време, за да се възстановят, но те винаги са възстановявали и укрепвали позициите си, подчертава статията.

По-специално, през 1961 г. Америка е изправена пред „тройна заплаха“ от просъветския лагер, припомня авторът. През април същата година нова администрация, ръководена от Кенеди, стоварва войски в Залива на прасетата, за да свали режима на Фидел Кастро, но операцията се проваля. След срещата на върха през юни във Виена, съветският лидер Никита Хрушчов заключава, че президентът Джон Кенеди е „неопитен и дори незрял“ - след което през август Източна Германия започва изграждането на Берлинската стена, а САЩ и техните съюзници „наблюдават безпомощно“, се казва в статията.

Както изтъква автора именно тези събития биха могли да са фактора, който накара Кремъл да вземе решение тайно да изпрати ядрено оръжие в Куба през 1963 г. Въпреки това, след няколко дни съветското ръководство трябваше да отстъпи пред американската военноморска блокада, се подчертава в статията: „Рисковите действия на Москва в Куба биха могли да засилят решимостта на САЩ да увеличат своето предимство пред СССР чрез разполагане на хиляди нови ракети Minuteman“.

Москва също прецени неправилно американските действия във Виетнам, където загинаха над 58 000 американци - 20 пъти повече, отколкото в Афганистан, се казва в статията. След дълъг период на мощно обществено недоволство и опити за „постигане на мир с чест“, президентът Никсън прекрати военните операции на САЩ във Виетнам през 1973 г. и в резултат Южен Виетнам падна през 1975 г., спомня си авторът.

„Подкрепен от това американско поражение“, СССР започва да крои по -сериозни международни планове, пише The Hill: той подкрепя завземането на властта в Ангола от марксистите през 1975 г. и през 1978 г. подкрепя Етиопия във войната й със Сомалия. „След като реши да играе „ва-банк“, Съветският съюз изпрати войски в Афганистан през 1979 г. Няма съмнение, че Москва беше щастлива, когато Америка загуби агентите си от разузнаването, работещи срещу СССР в революционния Иран “, се казва в статията.

Вашингтон обаче реагира на това, макар и не незабавно, подчертава авторът. През 1978 г. американците изместиха СССР и посредничиха в преговорите между Израел и бившия съюзник на Америка Египет, което доведе до споразуменията от Кемп Дейвид.

Освен това членовете на НАТО се ангажираха да увеличат военните разходи, а през 1979 г. алиансът се съгласи да разположи нови ракети в Европа, за да компенсира съветските ракети със среден обсег на действие RSD 10. И вече през 1980 г. САЩ започнаха да помагат на афганистанските въстаници, които се биеха със съветските сили, заявява The Hill.

В същото време през ноември 1979 г. ирански бойци завзеха американското посолство в Техеран и взеха заложници, но отначало Вашингтон реагира „доста скромно“ на това, като спря вноса на петрол от Иран и замрази сметките му в Америка. През април 1980 г. опитът за спасяване на заложниците завърши с неуспех - и едва след 444 дни, веднага след инаугурацията на Роналд Рейгън на 20 януари 1981 г., Иран освободи 52 заложници в замяна на връщането на техните активи, припомня авторът.

„Както след двете предишни кризи, на САЩ беше необходимо известно време да се възстановят, но те твърдо си върнаха позициите“, се подчертава в статията. В същото време, поради "унижението", преживяно в конфронтацията с Иран, американското общество активно подкрепя колосалното военно натрупване на военна мощ при Рейгън, пише The Hill: „Далеч отиващите военни реформи, които през 1986 г. бяха подкрепени от историческия закон на Голдуотър-Никълс, съществено повишиха военния потенциал на САЩ ".

Както счита автора, Кремъл трябва да анализира тези примери от историята, за да получи най -точната представа за това каква ще се окаже внезапната промяна на курса в Афганистан. Руското ръководство може по -специално да се съмнява, че Вашингтон ще поддържа военните разходи на високо ниво - и подобно заключение би било грешка, тъй като за разлика от виетнамския период, по-голямата част от представителите на двете партии в Конгреса на САЩ сега са в полза на увеличаването на разходите, а Америка продължава да „обръща повече внимание на съперничеството на великите сили“, се казва в статията.

Москва също може да се надява, че САЩ ще се откажат от натрупването на своите сили на източния фланг на НАТО и от предоставянето на военна помощ на Украйна. Но най -вероятно, под натиска на източноевропейските членове на алианса, те ще продължат да подкрепят там мощна групировка от военни сили и активи, прогнозира авторът: „А ако САЩ и НАТО видят угроза в ученията „Запад 2021“, които ще се проведат в Западна Русия и Белорусия, те могат да направят и нещо повече. "

Вероятно Кремъл също може да има идеята, че САЩ са „уморени от военното бреме“ в Близкия изток и сега ще му обърнат гръб, предполага авторът. „Но въпреки някои съкращения в този регион, Америка със сигурност ще запази достатъчно сили и средства там, за да отговори на заплахите от Иран и други враждебни сили“, се подчертава в статията.

„Вашингтон навлиза в период на дълбоки размисли и напрегнати дебати за външната и военната политика. И когато мисли за бъдещето, Кремъл трябва да има предвид как САЩ са преодолели своите минали провали “, заключава американският дипломат.

Превод: ЕС