/Поглед.инфо/ Учени от университета “Джон Хопкинс” моделират сценарий, при който коронавирусът може да убие до 65 милиона души за година и половина.

Ако Русия и НАТО разменят ядрени удари поради случайност или някаква грешка, в първите часове на конфликта ще загинат 34 милиона души, а други 57 милиона ще бъдат ранени.

Отношенията между САЩ и Русия никога не са били толкова лоши и затова вторият сценарий трябва да ни засяга не по-малко от първия. Досега нито един кандидат-президент от демократите не е заявил позицията си по отношение на Русия. Това е неприемливо.

Тези от нас, които работехме в Пентагона през 1991 г., когато Съветският съюз се разпадна, нямахме надежда, че Русия скоро ще стане наш доброжелателен демократичен съюзник.

Нашето ръководство за планиране на отбраната от 1992 г. беше критикувано от доброжелателните либерали за заключението си, че макар комунизмът да е приключил, Русия ще остане наш стратегически противник.

Следователно, за повечето от нас няма нищо неочаквано във факта, че въпреки облекчаването на напрежението в отношенията ни с Иран след поредната криза, Русия създава сериозни проблеми на американската външна политика.

В края на декември, когато администрацията на Тръмп планираше удар с дрон за покушение срещу генерал Сюлеймани, Русия обяви приемането на въоръжение на нова хиперзвукова ракета, способна да порази всяка американска цел за 30 минути, достигайки до нея незабелязано от всички съществуващи системи за противоракетна отбрана. Така тя отново ни напомни за своите военни постижения.

И преди няколко седмици президентът Путин обяви началото на мащабна конституционна реформа, която ще му позволи да остане начело на руската държава за неопределено време. Това е мощен и коварен противник, с когото ще трябва да се занимаваме много дълго време.

С население от 145 милиона, най-голямата територия в света, шестият БВП по паритет на покупателната способност, ядрен арсенал и неповторим технически елит, Русия остава една от онези велики сили с гордо самосъзнание и богата култура в продължение на 300 години. Германският историк Леополд фон Ранке пише, че тя определя съдбата на човечеството. Въпреки това, днес САЩ нямат съгласувана стратегия спрямо Русия.

Президентът Тръмп очевидно има топли чувства към Владимир Путин и това противоречи на действията на неговата администрация, която непрекъснато въвежда икономически и политически санкции срещу Русия. В настоящия период на остра поляризация на Капитолийския хълм демократите и републиканците са обединени единствено от убеждението, че Русия трябва да бъде наказана и изолирана. Но такава политика на наказание и изолация е неефективна и контрапродуктивна.

Вместо това се нуждаем от политика на стратегическо взаимодействие. Несъгласни с Русия по ключови въпроси и ограничаване на нейното разширяване там, където е важно за нас, трябва да се свържем с нея в онези много области, където имаме общи интереси. Преговаряхме, разговаряхме и търгувахме с Русия дори в разгара на Студената война. Както тогава, сега за нас най-добрият курс е политика за устойчиво взаимодействие, основана на твърдост, търпение и прагматизъм. Три въпроса заемат специално място, по което трябва да си сътрудничим с Москва.

Първият е контролът върху оръжията. В момента и двете сили провеждат неконтролирана и скъпа надпревара за ядрени, хиперзвукови и космически оръжия, в която нито една от страните не може да спечели. За да се забави и поеме контрола над тази безсмислена надпревара, най-добре е да започнете сериозни преговори за ограничаване на оръжия, като тези, които практическата администрация на Никсън започна в края на 1969 г. Това бяха трудни и продължителни преговори, но доведоха до изключителен успех в контрола върху оръжията през 70-те и 80-те години.

Вторият въпрос е Украйна. Работейки в тясно сътрудничество с Европа, Вашингтон трябва да провери колко сериозно Москва е заинтересована да разреши този конфликт. Схемата на такова споразумение трябва да включва предоставянето на по-голяма автономия на рускоезичните региони в източна Украйна, а Русия в отговор на това трябва да спре да подкрепя милициите, които се борят срещу киевските власти. Трябва да се признае, че Украйна има право да стане член на Европейския съюз с течение на времето и в същото време Русия трябва да бъде сигурна, че въпросът за присъединяването на Украйна към НАТО няма да бъде разглеждан. Проблемът с Крим трябва да бъде отложен за бъдещи дискусии, всъщност отписването му от практически интереси.

Путин вероятно не се интересува от сделка в Украйна. Най-вероятно той предпочита да запази този конфликт с ниска интензивност, виждайки в него инструмент за дестабилизиране на Украйна и се надява, че с течение на времето ще бъде възможно да се върне към стратегическата орбита на Русия. Съединените щати и техните съюзници обаче трябва да предприемат дипломатически подход, докато продължават да снабдяват Украйна с оръжията, от които тя се нуждае за самоотбрана.

Третият въпрос е търговията и инвестициите. Наложените срещу Русия европейски и американски санкции водят главно до сближаването между Москва и Пекин и в същото време нанасят непропорционални щети на европейските фермери и американските производители. Западните съюзници биха могли да научат нещо от Роналд Рейгън, който, като дойде на власт през 1981 г., възобнови износа на зърно за Съветския съюз, въпреки мощното геополитическо напрежение в отношенията с тази страна. Русия, САЩ и Европа могат да се възползват значително от сътрудничеството в областта на енергетиката, промишленото производство, технологиите и селското стопанство. От страна на Запада би било неразумно да се убеждава Русия, че нейното икономическо и стратегическо бъдеще е в сътрудничество с Китай.

Алексис де Токвил в книгата си „Демокрация в Америка“ отбеляза, че Русия винаги е била труден съсед и партньор на Запада. Фактът, че днес Русия се намесва в нашите демократични избори, бори се за власт и влияние в Европа и Близкия изток и се чувства недоволна от загубата на империята си, не би изненадал дипломатите на Виенския конгрес, които се опитват да ограничат Русия през 1815 г., и британците държавници, които се притеснявали от руската експанзия в Персия, Афганистан и Манджурия през 1900 г.

Днес не можем да отпишем Русия, надявайки се да изградим по-стабилен свят без активното ѝ участие. Неминуемо ще имаме разногласия и ще се състезаваме в много области. Но това напрежение не трябва да пречи на Запада да търси области от общ интерес.

Можем да направим това от позиция на сила и увереност, действайки търпеливо и прагматично и вярвайки, че за САЩ и Европа е много по-добре да имаме Русия като сложен партньор, отколкото да я виждаме като наш постоянен враг.

Кандидати, нека чуем как смятате да общувате с Русия!?

Превод: В. Сергеев