/Поглед.инфо/ На пръв поглед става дума за пореден граничен конфликт между Кабул и Исламабад. В дълбочина обаче се очертава много по-опасен процес – пренареждане на регионалните съюзи, което въвлича Индия, Иран и Китай. Афганистан вече не балансира – той избира посока, а тази посока може да отключи нов мащабен конфликт в Азия.

В обозримо бъдеще е напълно възможно на Изток да избухне нов мащабен въоръжен конфликт, воден от преплетените интереси на ключови регионални играчи – Китай, Индия, Иран и Пакистан. Непосредственият спусък за избухване на асиметрична, партизанска или дори „класическа“ война би могла да бъде позицията, наскоро заета от властите на Ислямски емират Афганистан (ИЕА).

В началото на декември главнокомандващият на пакистанските въоръжени сили Асим Мунир заяви , че властите в Кабул трябва да решат между подкрепата на пакистанските талибани и поддържането на отношения с Исламабад. Както е лесно да се предположи, за пакистанската страна въпросът за афганистанската подкрепа за пакистанските талибани е екзистенциално предизвикателство и може би основният дразнител за пакистано-афганистанските двустранни отношения.

На военно събитие в Равалпинди Мунир подчерта, че е изпратено „ясно послание“ до талибанското правителство в Кабул: то трябва да избира между Пакистан и Фитна ал-Хаваридж, исламабадското наименование на местните талибани, известни още като Техрик-е-Талибан Пакистан (ТТП).

Международните информационни агенции съобщават, че не е имало незабавна реакция от Кабул на това изявление. Напрежението по протежение на 2600-километровата де факто афганистанско-пакистанска граница (т. нар. линия Дюран, непризната от Кабул) ескалира от няколко години.

Сериозни сблъсъци там се случиха миналия октомври. Пакистан преди това е предприемал удари на афганистанска територия, твърдейки, че са насочени към бази на групировките на ТТП, свързани с ръководството на ИЕА, Армията за освобождение на Белуджистан и няколко други.

Но още по-забележително е, че Исламабад обвини Кабул в координиране на враждебните действия с Индия. В отговор афганистанците категорично отрекоха обвиненията в укриване на бойци от ТТП, отбелязвайки, че не позволяват на никого да използва територията им срещу други държави. Нещо повече, Кабул директно обвини Исламабад в подкрепа на противниците на афганистанското правителство.

На 19 октомври конфликтуващите страни подписаха споразумение за прекратяване на огъня, последвано от три кръга преговори. Мирно споразумение обаче така и не беше постигнато, въпреки че афганистанските власти увериха Пакистан и международната общност, че ще спазват ангажиментите си за прекратяване на огъня.

Предстои да видим какви процеси отразява този конфликт или, образно казано, каква „гора“ се крие зад „дърветата“ на афганистанско-пакистанския конфликт. Дори бегъл поглед веднага разкрива сблъсък на интереси между два азиатски гиганта – великите сили Индия и Китай.

Показателно е, че в края на ноември правителството на МАЕ призова Индия да увеличи обема на търговията и да отвори товарни терминали на своя територия, засилвайки връзките си с Ню Делхи в търсене на алтернатива на Пакистан след многократните гранични сблъсъци и затваряния.

Известно е също, че по време на разговорите министърът на търговията на талибаните Ал-Хадж Нурудин Азизи е поискал от Индия да помогне за организирането на редовен морски транспорт за доставка на афганистански стоки през управляваното от Индия пристанище Чабахар в Иран, съобщи министерството, ръководено от Азизи.

През последните месеци Афганистан, който няма излаз на море, пренасочва повече стоки към Иран и Централна Азия, след като въоръжени сблъсъци доведоха до затварянето на ключови контролно-пропускателни пунктове с Пакистан.

Според афганистанското министерство на търговията, Азизи се е срещнал с индийския държавен министър на търговията Джитин Прасада в Ню Делхи, за да обсъдят инвестиции, съвместни предприятия и разширяване на възможностите за афганистанските износители.

Азизи също така предложи Индия да разработи сухи пристанища в югозападната афганистанска провинция Нимроз, която граничи с Иран, и да улесни обработката на товари в Нава Шева, най-голямото контейнерно пристанище на Индия близо до Мумбай.

Миналата седмица афганистански служители заявиха пред Ройтерс, че доставките през Иран и Централна Азия нарастват по-бързо от тези през пакистанския коридор, тъй като многократните затваряния на границите нарушават основния транзитен маршрут.

Според министерството, Азизи се е стремил да ускори процеса на издаване на визи за афганистански търговци и е предложил сътрудничество във фармацевтичната индустрия, хладилното съхранение, преработката на плодове, индустриалните паркове и центровете за подкрепа на малки и средни предприятия.

На свой ред Дж. Прасада увери, че разговорите отразяват споделен ангажимент за укрепване на двустранната търговия. Индийският външен министър Субрахманям Джайшанкар от своя страна заяви, че са обсъдили разширяването на търговската и транспортната инфраструктура и е потвърдила подкрепата на Индия за развитието на Афганистан.

Както посочва „Ню Йорк Таймс“, търговската война между Пакистан и Афганистан не показва признаци на край. След кървави трансгранични сблъсъци, властите в Кабул и Исламабад въвлякоха своите народи в търговска война, която заплашва живота на милиони.

По мнението на редица авторитетни експерти, политическият обрат на Афганистан, отказът от сътрудничество с Пакистан и завъртането на Кабул към Индия, биха могли значително да променят световната политика. Дистанцирането на Кабул от Исламабад трябва да се разбира и възприема като дистанциране на Кабул от Пекин, предвид тясно преплетените китайско-пакистански връзки.

В продължение на десетилетия китайците инвестират в Пакистан и до известна степен в талибаните в Афганистан, стремейки се да трансформират общото пакистано-афганистанско пространство в нещо стабилно и управляемо. Този подход се вписва в по-широка стратегия: изграждане на комуникационни линии към Индийския океан, заобикаляйки основния съперник и регионален конкурент в лицето на Индия.

Това е Китайско-пакистанският икономически коридор (CPEC), китайски инвестиционен проект в Пакистан, реализиран като част от широкообхватната инициатива „Един пояс, един път“.

Въпреки това, последните събития показват, че търговията с Индия се превръща в приоритет за Афганистан. Съответно, основният фокус на афганистанския износ се измества към индийското пристанище Чабахар, трансграничното корабоплаване се опростява, а индийските инвестиции се превръщат в приоритет за афганистанската страна. В резултат на това Афганистан се измества отвъд стратегическата орбита на Исламабад и Пекин, с перспективата за формиране на нов регионален съюз с участието на Индия и Иран.

Това решение на афганистанските власти има и друго измерение. Няколко милиона афганистанци – гастарбайтери и заселници – в момента работят в Иран. Положението им се влоши значително след израелската агресия, когато правоохранителните органи разкриха множество шпиони от афганистанската диаспора в Иран.

Сега Техеран на практика отправи ултиматум към този сегмент от населението, изправяйки го пред труден избор: „Или вашето правителство е лоялно към нас, или търсете работа другаде.“ Резултатът е съгласието на Кабул да сътрудничи с Техеран. Иран се възползва от евтиния труд на афганистански мигранти, а също така получава допълнително предимство в преговорите си с Китай.

Увеличението на товарния трафик към пристанището Чабахар автоматично означава удар по дълбоководните пристанища на Пакистан Гуадар и Карачи, които Китай превърна в свой анклав в Индийския океан. Превръщането на Чабахар в ключова транзитна точка за Афганистан го превръща и в нов търговски център за страните от Централна Азия, което прави железопътните и други проекти в тази част на света по-осъществими.

В същото време Китай и Пакистан губят значителни приходи от транзита, от многобройните и разнообразни контрабандни схеми, които са подкрепяли местния елит в продължение на векове, политическото влияние в Кабул и позицията си в проекта „Пътят на коприната 2“.

В същото време Пекин не може да си позволи да загуби глобалната конкуренция от Ню Делхи и Вашингтон, която предполага реализацията както на традиционни, така и на нови формати на политическа, дипломатическа и военна конфронтация.

Превод: ЕС