/Поглед.инфо/ САЩ се намират далеч от Афганистан, а Русия и държавите от Централна Азия не могат без оперативно взаимодействие с новото афганистанско правителство.

Москва възнамерява да притисне правителството на талибаните, което включва 33 моли, за да изпълни всички обещания, които са дадени. На първо място, обещания за предотвратяване на засилването на терористични и наркотични заплахи от територията на Афганистан. Освен това, да се гарантира формирането на правителство, което, както подчерта руският външен министър, „отразява цялата палитра на афганистанското общество от етно-религиозна и политическа гледна точка“.

Самият факт, че Русия остава една от малкото страни, които не затвориха посолството си в Кабул, може да показва сериозността на намеренията за продължаване на контактите с новото ръководство на Афганистан. Сергей Лавров отбеляза по този въпрос: „Ще насърчим онези, които взеха властта в Кабул след бягството на чуждестранни контингенти, да се държат цивилизовано“.

Вашингтон не харесва прагматизма на руската позиция. В статиите на американски експерти няма дори намек за отговорност на САЩ за настоящата ситуация в Афганистан, но например “Форин Полиси” твърди, че след като американците са се оттеглили, Русия и Китай ще се опитат да подкопаят лостовете, които Вашингтон би могъл да използва за изграждане на нов Афганистан. Статията е озаглавена: „Китай и Русия се стремят да заобиколят САЩ в Афганистан“. Въпреки че как може да се „заобиколи“ Америка, която вече не е в Афганистан?

Изтеглянето на САЩ от Афганистан представлява предизвикателство за сигурността на Русия. С изключение на Туркменистан (който също граничи с Афганистан), Русия има безвизов режим с всички страни от Централна Азия. Казахстан, Киргизстан и Таджикистан са членове на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС). В случай на въоръжено нападение срещу някоя от участващите държави, всички други държави ще бъдат задължени да ѝ окажат необходимата помощ, включително военна.

По-голямата част от постсъветското пространство по границите на Руската федерация пламти през последните години (не без участието на САЩ): войната в Донбас, нестабилността в Беларус, войната между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах. Финалът в Афганистан, след като развърза ръцете на американците, може да предизвика създаването на ново огнище на напрежение.

Русия отдавна е обезпокоена от присъствието на ислямистите по границите си. Връщането на талибаните на власт е сериозен проблем за Кремъл, който се страхува от "американския контрол" над тях. И в този случай се появява усещането, че Америка би искала неприятности от Афганистан за Русия.

Всички съседни държави, с изключение на Таджикистан, са готови да преговарят с новите лидери на Афганистан. И това е разбираемо. Нито един от настоящите лидери в страните, граничещи с Афганистан, не беше на власт, когато талибаните бяха свалени от американското нашествие през 2001 г. Единствен Емомали Рахмон беше президент на Таджикистан преди 20 години, когато талибаните контролираха по-голямата част от Афганистан, а Душанбе подкрепяше групата етнически таджики, които се биха с талибаните в края на 90-те години. Подкрепата на таджиките в Афганистан донесе на лидера на Таджикистан рядка обществена подкрепа в собствената му страна, което е важно за разбирането на сегашната му позиция.

Душанбе няма да се намесва във вътрешните работи на Афганистан. Това каза Рахмон, говорейки на 76-ата сесия на Общото събрание на ООН. Таджикистан обаче е особено обезпокоен от неуспеха на талибаните да изпълнят предишните си обещания. Рахмон обръща внимание на нарастващото етническо напрежение след идването на талибаните на власт. Той подчертава, че таджиките от Афганистан съставляват повече от 46% от населението му, но са лишени от правото да заемат достойно място в управлението. Таджикистан предлага да се определи структурата на властта в Афганистан чрез референдум, като се вземе предвид позицията на всички народи, населяващи страната.

Предложението е справедливо, но едва ли е осъществимо.

Ръководството на Узбекистан и Туркменистан също не може да не вземе предвид интересите на етническите туркмени и узбеки, живеещи в Афганистан, но техният брой е много по-малък. Смята се, че узбеките (9%) и туркмените (3%) заедно съставляват около 12% от афганистанското население. Подобно на таджиките, те не са допускани до власт.

Трябва да се разкаже за присъствието в редиците на талибаните на таджикски бойци от забранената в Таджикистан организация "Джамаат Ансарула”. Тази група, основана преди десет години с цел сваляне на законното правителство в Душанбе, на практика осигури победата на талибаните в Бадахшан и днес контролира големи територии там. Групировката е свързана с въоръжените групировки в Афганистан и Пакистан, включително “Тахрик Талибан Пакистан” (ТТП), Ислямското движение на Узбекистан и (Ал Кайда).

Талибаните обещаха да прекъснат връзките си с “Ал Кайда” и другите терористични групи, да ги лишат от възможността да действат от афганистанска територия, но обещанието все още не е изпълнено.

Другите страни от Централна Азия се страхуват от същото като Таджикистан, но им липсва присъщата твърдост на Рахмон срещу талибаните. Талибаните увериха Ташкент, че няма да позволят на никоя групировка да атакува или да участва във военни действия близо до границите му, но страничните ефекти от нестабилността в Афганистан могат да доведат до активиране на узбекските терористични организации. Въпросът е какъв тип съюз ще създадат талибаните, за да запълнят вакума във властта след САЩ.

След като затвори границата за афганистански бежанци, Узбекистан възобнови доставките на храна, петролни продукти и електричество за Афганистан. Президентът Шавкат Мирзийоев обяснява това с желанието си да попречи на Афганистан да остане насаме с проблемите си. Ташкент предложи да се създаде постоянен комитет по Афганистан при ООН.

Една от многото причини за поражението на Америка в Афганистан е свързана с централноазиатските джихадистки групи. Знаейки много добре, че те са част от мрежата на “Ал Кайда” и се борят на страната на талибаните, САЩ и техните съюзници омаловажават заплахата им за съседните страни и не ги вземат предвид при оценката на последиците от оттеглянето си от Афганистан.

Намеренията на Вашингтон са прозрачни: да поддържа екстремистите в готовност , за да запазят лоста на влияние върху Русия. Взаимодействието със Централна Азия и Казахстан може да бъде средство за Запада да ограничи влиянието на Москва. Афганистан отново е в центъра на Голямата игра.

Превод: В. Сергеев