/Поглед.инфо/ Какво отличава икономиката на дара от икономиката на дупките. Кога последната започна да надделява над първата и как да върне всичко на място?
· Темата за икономиката, с цялата ѝ второстепенност за човешката душа, все пак има някакво право да заема вниманието ни.
· Необходимо е да се занимаваме с икономика според остатъчния принцип - в противен случай нашата мисъл ще потъне в материалното. Ще станем обсебени от икономиката, ще искаме още и още и в резултат на това ще стигнем до убийството на човешкото.
· Самият термин икономика е гръцка дума, буквално означава „домакинство“, „строеж на дом“, „стопанство“. В този случай домът трябва да се разбира и на гръцки - като територия за близко усвояване (не само жилище, но и прилежащо към това жилище). Икономиката е сфера на непосредственото. Това не е свързано с отделни касти или съсловия, а е общ знаменател - и бедните имат домакинство, и средните, и горните прослойки.
· Значи, изграждането на дом е съдбата на човека и светът трябва да бъде организиран в съответствие с нашите идеали. Начинът, по който организираме дома, отразява нашето разбиране за света.
· Това е добре разбрано от Сергей Булгаков във „Философията на икономиката“: това е организацията на външния свят, непосредствено съседен на човека. Искаме да изградим стопанство според чертежите на Св. София. Оттук и възвишеното значение, духовното измерение на икономиката. Това не е само загриженост за материалното - а, напротив, за духовното.
· В този смисъл икономиката за Аристотел, средновековния човек, „изграждането на дом“ за руския традиционен стопанин - всичко това представлява своеобразно приложение в духовната практика.
· Но икономическите учебници говорят ли за това днес, икономистите обсъждат ли това във форуми? Става въпрос само за извличане на материална печалба. Такъв е случаят с либералната икономика от края на XVIII век, тя е приета и от марксизма (с пренареждане на етичния знак). Според Маркс манията по икономика като метод за извличане на оптимална печалба става основният закон на цивилизацията, а след това идват самите марксисти.
· Интересно е, че това определение е било известно и в епохата на Аристотел, но е било наричано "хрематистика" - а именно печалба по какъвто и да е начин. „Хрем“ идва от „хре“ - „необходимост“. Икономиката е въпрос на силния, на даряващия, на дара. Това е организацията на битието. И хремастиката се основава на дупката - когато нещо липсва и трябва да се попълни и запълни. Това е вид черна дупка, когато винаги има малко. Благородните хора се занимават с икономика (независимо от ситуацията), а проклетите се занимават с хрематистика.
· В икономиката говорим за богатство и изобилие, за подарък, а в хрематистиката - за липса, желание да уловим чуждото, черна дупка. Това е в хремастиката - заеми и всички останали пороци на капиталистическата система, до продажбата на човешки органи.
· Време е да възстановим икономиката до първоначалното ѝ значение, като я отделим от хрематистиката. ВШИ днес не е Висша школа по икономика, а Висша школа по хрематистика, а министърът на икономиката е министър на вампиризма и вечно гладните гробищни духове.
· Самата любов към парите е патология, а парите миришат. И миришат не само при събирането, а изобщо винаги. Това е боклук, който благородният човек не би пипнал.
Превод: В. Сергеев