/Поглед.инфо/ Според Шелинг, ние не трябва да си представяме времето като линия.
Условно има определена маршрутна точка - знаем предишният маршрут, но вече го няма и ние не знаем бъдещето. Именно свободата на избора на маршрута към бъдещето създава спецификата на нашия вкус. Във всеки момент на настоящето се разиграва бъдещето.

Когато хората пишат, че миналото не достига, а настоящето “не става”, движението към бъдещето вече не ги вдъхновява - няма нито сили, нито желание, нито вяра в бъдещето.

Шелинг ни казва, че съществуват три времена - минало, настояще и бъдеще, те се намират в синхронна връзка. Времето се движи в структурата на настоящето, което е автономно онтологичноо състояние.

От тук следва интересен момент: според Шелинг децата не са “нашето бъдеще” а замяната ни в настоящето.

Но в настоящето като такова няма смисъл. Според Шелинг това е просто емпирична фиксация на това, което го няма в настоящето. Настоящето е безсмислено - то може да се осмисли, а може да се срине в тотална безсмисленост. Това е измерението на времето, в което се води битка.

Бъдещето според Шелинг е битие на смисълите. Бъдещето никога не настъпва. То може да настъпи, ако радикално се изскочи от настоящето, без да се движим по него. Бъдещето само по себе си е настъпило, то вече е. Затова и в бъдещето има смисъл. Което повече няма смисъл, изпада в миналото. Оказва се, че човек си има работа единствено с настоящето.

Така времето на посещението на Авраам от ангелите е нещо ново, нещо бъдеще, докато вестникът от преди седмица вече е изгнила и изчезнала (защото е ефимерен и безсмислен).

Нашата представа за времето сега се структурира от гледна точка на миналото - ние не живеем по настоящето, а минаваме живота си, движим се към това, което ще дойде. Преминаването през битието е безсмислеността на нашето присъствие на света.

Християнското Възкресение не е след това, а е вече Сега. На небето е царството на смисълите. Затова, когато цялото настояще премине, ще се открие пълнотата на тези картини.

Ние живеем дори не в настоящето, а в преминаващото. Настоящето е това, където все още има битка между миналото и бъдещето, където има борба за това всичко да бъде осмислено или да загуби смисъл.

ВИДЕО: https://youtu.be/8V5FqSEXXYw

Превод: В. Сергеев