/Поглед.инфо/ Противно ми е да говоря за американско-украинските отношения. Особено противно ми е да говоря за Украйна. Америка, особено Америка на либералния глобалист Байдън е враг. Но истински враг. Украйна изобщо не е враг, а приятел и брат, ако разглеждаме нейните народ и история, а нейното настоящо ръководство е просто случайна умствено непълноценна сбирщина начело с професионален клоун. Но този филиал на КВН с нацистка идеология изглежда като държава. Това не може да продължава дълго. В крайна сметка в съществуващите граници. И докато вакханалията продължава, по-добре да се избягват изобщо споменавания на това недоразумения. Но се налага.

Днес в Украйна обсъждат космическото негодуване на Зеленски по отношение на американските стопани, които все пак се съгласиха да поддържат икономиката на Германия, своя най-голям европейски партньор, приемайки “Северен поток-2”. Макар и след срещата на Байдън и Меркел гръмогласно да беше заявено, че интересите на Украйна ще бъдат защитени, на всички им е ясно, че няма. Пренебрегнаха Киев просто заради неговата ирелевантност. Зеленски, уверявал избирателите, че Вашингтон няма да позволи да закачат Украйна и великодържавният имперски “Северен поток-2” ще бъде разбит, днес изглежда най-малкото глупаво.

И сега той показва, че САЩ могат да си платят, ако не се държат като равни със страшната и могъща украинска държава, както подобава на нейния исторически и геополитически мащаб.

Ясно е, че в САЩ просто няма да забележат това, както и воплите на лудия бездомник в подлеза. Но в Украйна някой може да се възползва от този провал и да игнорира комичните и агресивни изцепки на Зеленски. Той така стремително губи подкрепа заради своята слабост и нищожност. И да се прави на управник на свръхдържава ще го удари дори повече.

Зеленски не го спасяват и опитите още повече да се сближи с нацистите. Така крещящото расистко решение да се изключат руснаците (а украинците са руснаци - едно от трите разклонения на руския народ редом с великорусите и белорусите) измежду коренните националности не донесе очакваната подкрепа. Това възмути около половината население на Украйна, смятащо се за руско - няма значение великоруско или малоруско - но това няма значение - това са руснаци и туй то. А за западните радикали това е малко - те искат пряк терор срещу москалите и помагачите им, концлагери и етнически прочиствания.

Така че Зеленски не го чака нищо хубаво.

Но за Москва няма никакво принципно значение дали Зеленски ще падне или известно време още ще остане на повърхността. За огромно съжаление в Украйна ситуацията е такава, че идването на власт на нормални политици при настоящите условия е просто невъзможно. Такива та просто няма. Може до безкрай да се изброяват диагнози и патологии.

Украинският проблем при запазване на статуквото изобщо няма решение. Той имаше през пролетта на 2014 година, когато незаконно сваленият президент на братска държава се обърна към Москва за помощ. Тогава можеше да променят всичко веднъж и завинаги, а не само Крим да стане наш и кървавата безизходица в Донбас. Ние не направихме единствената вярна крачка. И досега се страхуваме честно да признаем какъв уникален за трите разклонения на руския народ шанс изпуснахме тогава. А нали и Порошенко, и Зеленски, и батальона “Азов” и целият украински пронатовски неонацизъм е наше дело. Да бяхме казали тогава рязко “Не,стоп!” и всичко щеше да е по друг начин. Стоп, а не хитър план. Който, да си го кажем правичката, не го е имало никога. И сега клоунът Зеленски, нелепо и страхливо размахващ юмручета по адрес на задокеанския си стопанин е живо свидетелство за несъстоятелността на всяко друго решение на украинския проблем освен единственото вярно. Разбира се, към него никога не е късно да се върнем, но тогава трябва да признаем, че спирането на Руската пролет и отказването от проекта Новорусия са стратегически грешки. Когато хората признават, че са сбъркали, може да им се прости и да им се помогне да започнат отначало. Но ако упорстват в заблудата си, то прошката няма да бъде действителна.

Съвременен Киев е нашето криво огледало. В него ние постоянно наблюдаваме плодовете на това, което трябваше да свършим, но не се решихме.

Неприятна процедура.

Превод: В. Сергеев