Декларацията на ПП АБВ поставя въпрос, който периодично се появява в българското обществено пространство, но рядко стига до последователен публичен разговор. Поводът този път е Пролетният базар на книгата в София, където според партията отново се разпространяват издания, представящи личности от Третия райх и висши представители на нацистката военна машина в героизираща или оправдателна светлина.
От АБВ твърдят, че подобни публикации не могат да бъдат разглеждани единствено като историческа литература. Според тях зад част от тези издания стои тенденция, която постепенно измества фокуса от историческата оценка към романтизирането на личности и структури, носещи пряка отговорност за най-разрушителната война в човешката история. В декларацията се обръща специално внимание на факта, че издателството, разпространяващо подобни книги, се намира на едно от най-видимите места на изложението — непосредствено при входа на базара.
Тук обаче възниква въпрос, който неизбежно разделя обществото на няколко лагера. Достатъчно ли е една книга да разглежда биографията на Адолф Хитлер, Ервин Ромел или друг висш германски военен, за да бъде определена като пропагандна? Или разграничителната линия минава през начина, по който тези личности са представени пред читателя?
Разликата съвсем не е формална. Историческата литература по правило изследва документи, факти, решения и последици. Пропагандната литература работи по друг механизъм. Тя селектира фактите така, че да изгради положителен образ на определена идеология или политическа система. Именно върху тази граница очевидно се концентрира и позицията на АБВ.
Партията припомня, че вече години наред поставя този въпрос пред обществото и институциите. Според декларацията не става дума за отделен случай, а за натрупване на примери, които постепенно променят обществената чувствителност към една идеология, довела до милиони жертви, концентрационни лагери и системно унищожение на цели общности.
Любопитното е, че спорът далеч не е само български. През последните години подобни дебати се водят в Германия, Франция, Италия, Австрия и редица други европейски държави. Част от издателския пазар отчита устойчив интерес към военната история на Втората световна война, включително към германските военни командири. Това само по себе си не е необичайно. Военната история традиционно привлича широка аудитория. Проблемът възниква тогава, когато анализът на военните операции започне да заличава политическия и идеологическия контекст, в който те са се случили.
Ромел например остава предмет на сериозни исторически спорове и до днес. За едни той е талантлив военачалник. За други — част от механизма на нацистката държава, независимо от по-късните му отношения с режима. Подобни противоречия съществуват около редица фигури от германския военен елит. Въпросът е как тези противоречия се представят на читателя и дали му се предоставя цялата картина.
В декларацията на АБВ присъства и правен аргумент. Партията се позовава на разпоредби от Наказателния кодекс, които предвиждат санкции при проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология. Именно поради това се отправя призив към Държавна агенция „Национална сигурност“ и останалите компетентни институции да извършат проверка.
Тук също има поле за сериозен дебат. Проверката би могла да даде отговор на въпроса дали конкретните издания представляват исторически трудове или съдържат елементи, които могат да бъдат тълкувани като оправдание, възхвала или популяризиране на тоталитарни режими. Без подобен анализ всяка оценка неизбежно остава политическа и емоционална.
Не по-малко важна е и културната страна на проблема. Книжният базар по своята същност е място за свободен обмен на идеи, автори и издателски продукции. Всяка намеса в този процес неизбежно поражда въпроси за границите на свободата на словото. Но същевременно европейският исторически опит показва, че демократичните общества никога не са разглеждали нацизма като обикновена политическа доктрина сред много други. След 1945 г. той е поставен в отделна категория именно заради мащаба на извършените престъпления.
От тази гледна точка декларацията на АБВ не е просто реакция срещу конкретни книги. Тя поставя по-широк въпрос за обществената памет и за начина, по който следващите поколения се срещат с историята на ХХ век. Дали през документите, архивите и критичния анализ, или през биографии и разкази, които постепенно превръщат престъпния режим в екзотичен исторически сюжет без морални измерения.
Засега организаторите на Пролетния базар не са коментирали официално отправените обвинения. Не е ясно и дали ще последва институционална проверка. Но самият факт, че темата се връща за пореден път, показва, че спорът далеч не е приключил. Той не се води само около няколко книги на една шатра. В основата му стои въпросът какво общество искаме да бъдем, когато говорим за най-мрачните страници от европейската история — общество, което изучава миналото в неговата цялост, или общество, което постепенно свиква да гледа на него като на поредица от романтизирани образи, откъснати от последствията на собствените им действия.
