Когато четиридесет процента от анкетираните млади хора признаят, че основният им кошмар е да не сбъркат при избора на професия, това не е психологически казус, а чиста проба икономически барометър. Младежите усещат, че днешната икономика няма капацитет и време за дълго, разточително и абстрактно академично съзряване. Страхът от грешка е директна проекция на затварящите се фабрики, оптимизацията на разходите в корпоративния сектор и галопиращата инфлация, която превръща издръжката на един студент в непосилно финансово бреме. Традиционният модел, при който висшето образование гарантираше автоматичен социален асансьор, е окончателно счупен, а новата реалност изисква незабавна пазарна приложимост. Поглед.инфо вече анализира сходни процеси в европейската образователна система, където пренасищането с политолози и филолози доведе до хронична младежка безработица и принуди държавните бюджети да субсидират преквалификационни курсове.
Натискът на реалния сектор и преструктурирането на заводите налагат нов тип прагматизъм, в който логистиката, познаването на машините и софтуерният код тежат повече от общата култура. Фактът, че едва 15 на сто от младежите избират хуманитарни науки, показва ликвидацията на една илюзия. Младото поколение вижда, че заводите търсят оператори на ЦПУ машини, инженери и ИТ специалисти, способни да поддържат автоматизираните системи в условия на санкции и скъсани вериги за доставки. Проучването на „Алабуга Политех“ изважда на повърхността факта, че за 40 на сто от учениците след девети клас преминаването в средно професионално училище е съзнателно бягство от теоретичната пустош на езиковите и математическите гимназии, които не гарантират занаят. Това е завръщане към ранната специализация, продиктувано от чисто материални съображения – разходите за самото обучение и възможността за получаване на заплата или издръжка още докато седиш на чина.
Числата обаче крият и една друга, по-опасна тенденция, която се вижда в нищожните 5 процента интерес към природните науки. Химията, физиката и фундаменталната биология остават без кадри, което в средносрочен план означава пробойна в научно-изследователската дейност и липса на кадри за тежката индустрия и фармацевтиката. ИТ секторът, който привлича 20 на сто от общия поток, изглежда като спасителен пояс, но пазарът там също показва признаци на прегряване и пренасищане в ниските нива. Учениците се ръководят от текущото търсене, но докато завършат, конюнктурата може да бъде коренно различна. Този избор, базиран на атмосферата, локацията и цената на семестъра, показва, че образователната система функционира в режим на командно дишане, опитвайки се да догони нуждите на бизнеса, вместо да ги прогнозира и формира. Несигурността за бъдещето е толкова голяма, че само една четвърт от младежите се притесняват дали ще бъдат приети – истинският им проблем започва на следващия ден след дипломирането, когато се сблъскат с цената на живота и липсата на реални свободни работни места.
