Международното изложение за отбранителни продукти и услуги „ХЕМУС 2026“ в Пловдив показа не само нови образци техника и въоръжение. То отвори и един стар въпрос, който периодично се появява при всяка дискусия за модернизацията на Българската армия – кой ще спечели от предстоящите милиарди за отбрана и доколко българската индустрия ще участва в този процес.
Румен Петков и народният представител от „БСП – Обединена левица“ Атанас Атанасов проведоха срещи с представители на военно-промишления сектор и държавните институции. Според тях модернизацията на армията не трябва да се разглежда единствено като разход за сигурност, а и като икономически инструмент, който може да подкрепи националното производство, технологичното развитие и заетостта в страната.
Основна тема в разговорите беше европейската програма SAFE – финансов механизъм за укрепване на отбранителните способности на държавите членки и за съвместни покупки на военно оборудване. По думите на Петков подписаните от бившия министър на отбраната Запрян Запрянов и началника на отбраната генерал Емил Ефтимов документи следва да бъдат преразгледани. Той дори поиска двамата да понесат политическа отговорност за действията си.
Зад политическата острота обаче стои въпрос, който не може да бъде пренебрегнат. България разполага с предприятия от отбранителната индустрия, които през последните години реализираха значителен износ за пазари в Европа, Азия, Африка и Близкия изток. Именно върху този факт стъпва аргументът на Петков, че ако българската продукция намира място на международните пазари, логично е тя да бъде разглеждана и като ресурс за собствената армия.
Тук обаче започват и по-сложните въпроси. Значителна част от съвременните програми за превъоръжаване са насочени към високотехнологични системи, интегрирани комуникационни решения, средства за противовъздушна отбрана и цифрови платформи, където българските възможности невинаги покриват целия спектър от нужди. Това означава, че дебатът не е просто „българско или чуждо производство“, а каква част от веригата на доставки, поддръжката и индустриалното сътрудничество може да остане в България.
Показателно е, че през последните години почти всяка голяма отбранителна сделка поражда спорове за индустриалното участие, офсетните механизми и реалните ползи за националната икономика. Числата около бъдещите европейски отбранителни програми са значителни, а интересът на големите производители от Европа и САЩ е очевиден. В подобна среда въпросът за защитата на националния индустриален интерес неизбежно ще става все по-чувствителен.
От Пловдив Румен Петков и Атанас Атанасов изпратиха именно такова послание – че превъоръжаването не трябва да бъде само покупка на техника, а стратегия за развитие на българския военно-промишлен комплекс. Дали това ще доведе до реална промяна на вече поети ангажименти по европейските програми предстои да се види. Засега спорът се премества от изложбените зали към институциите, където ще трябва да бъде даден отговор на въпроса каква част от бъдещата отбранителна политика ще остане в български ръце.
