Дискусията около обективността на големите езикови модели (LLM) обикновено се води в сферата на абстрактната етика и политическата коректност, но докладът, публикуван на платформата arXiv, връща дебата на терена на суровата софтуерна и инфраструктурна реалност. Изследователският екип, разработил инструмента AllFaith Benchmark, е подложил на сравнителен анализ водещите търговски платформи ChatGPT на OpenAI, Claude на Anthropic, Grok на xAI и Gemini на Google. Целта на теста е била да се измери дълбочината, точността и неутралността на отговорите при въпроси, засягащи различните световни религии и духовни практики. Резултатите показват сериозни пробойни в претенциите за универсалност на изкуствения интелект. Системите демонстрират висока плътност на информацията и прецизност при обработката на концепции от западната християнска традиция, и по-конкретно католицизма, докато по-слабо застъпените в глобален мащаб или регионални религиозни системи получават повърхностни, схематични и често фактически неточни отговори.
Зад този резултат не стои съзнателна конспирация или умишлено изкривяване от страна на инженерите в Силициевата долина. Обяснението е изцяло ресурсно и е свързано с начина, по който се пълнят дигиталните закрома на езиковите модели. Обучителните масиви (datasets) се състоят от милиарди страници текст, изгребани автоматично от интернет. Тъй като англоезичният сегмент доминира в глобалната мрежа като обем и финансова поддръжка, алгоритмите неизбежно се обучават върху текстове, които отразяват културния и исторически контекст на западното общество. В Поглед.инфо вече сме анализирали как дигиталната хегемония пренасочва информационните потоци и как контролът върху базите данни определя идеологическия профил на съвременните софтуерни продукти. В случая машината просто сумира наличното количество дизел за своя интелектуален двигател – ако по-голямата част от горивото е с произход от англосаксонски източници, финалният продукт ще мирише на същите тези източници. Моделите асимилират несъзнателно културните матрици на авторите на текстовете, превръщайки ги в системна норма.
Проблемът придобива реален политически и социален нерв, когато тези платформи престанат да бъдат просто скъпи играчки за програмисти и се превърнат в масов инструмент за ежедневна употреба. Днес милиони потребители по света използват чатботовете като персонални съветници, бързи цифрови енциклопедии и филтри за обработка на информация. Когато един такъв инструмент притежава вграден, макар и невидим, дисбаланс, той започва да действа като софтуерна месомелачка за алтернативни културни и религиозни гледни точки. Повърхностните отговори по отношение на източните традиции или православието например не просто ощетяват потребителя, те кодират ново ниво на неразбиране и циментират съществуващите социални стереотипи. Вместо да функционира като обективен геополитически и културен балансьор, технологията се превръща в инструмент за индиректен натиск и унификация по западен образец.
Разработчиците на AllFaith Benchmark заявяват намерения да използват събраните метрики за коригиране на следващите поколения алгоритми и създаване на по-балансирани системи. Числата и пазарната логика обаче не подкрепят оптимистичните прогнози на учените. Премахването на подобни системни пристрастия изисква колосален ресурс – ръчно пречистване на данни, наемане на десетки хиляди експерти от различни региони за проверка на контекста и най-вече, промяна в самата икономическа архитектура на развойните компании. Докато финансирането и хардуерните мощности остават концентрирани в няколко големи корпоративни центъра, езиковите модели ще продължат да поддържат на командно дишане една специфична културна парадигма, маскирана като глобален технократски неутралитет.
