Публикацията на Валентин Филипов използва емоционален и силно публицистичен език, но зад него стои тема, която през последните месеци действително започва да привлича вниманието на военни наблюдатели и специалисти по сигурността. Не толкова конкретните удари, колкото постепенното преместване на риска към северозападното направление на Русия.
През първите години на конфликта основното внимание беше концентрирано върху Донбас, Крим, Черно море и енергийната инфраструктура в дълбочина на руската територия. Днес обаче картината изглежда по-различна. Районът на Санкт Петербург вече не изглежда като относително защитен тилов център. Появяват се съобщения за атаки с дронове, за засилени мерки за сигурност около пристанища и индустриални обекти, както и за повишена активност в Балтийския регион.
Тук има и един чисто икономически аспект. Ленинградска област концентрира значителна част от руските износни мощности. През пристанищата Уст-Луга, Приморск и Висоцк преминават големи обеми петрол, петролни продукти, втечнен газ, въглища, торове и металургична продукция. Всяко сериозно прекъсване на работата на тези терминали би имало последици далеч извън военната сфера. Именно поради това все повече анализатори разглеждат региона не просто като територия, а като сложен възел от транспортни, енергийни и индустриални връзки.
Авторът на оригиналния текст стига значително по-далеч, като говори за опити за откъсване на северозападните територии от Русия и за формиране на идеологическа основа около историческото понятие Ингрия. Подобни твърдения не могат да бъдат независимо потвърдени и към момента не съществуват данни за реални политически процеси с подобен мащаб. Интересното е друго. В балтийското пространство постепенно се натрупва ново военно напрежение, което обхваща Русия, Финландия, Швеция, Естония, Латвия и Литва след разширяването на НАТО в региона.
Това създава съвсем различна стратегическа география. Балтийско море все повече се превръща в затворено пространство, където почти всяка инфраструктурна авария, повреден подводен кабел, атака срещу кораб или инцидент около енергиен терминал придобива политическо значение. Достатъчно е да се проследят само съобщенията от последната година за подводни комуникации, газопроводи, кабели за пренос на електроенергия и наблюдателни системи, за да се види колко чувствителен е станал този район.
Съществува и друг въпрос, който рядко се обсъжда открито. Ако Черно море постепенно се превърна в зона на постоянен военен риск, дали подобен процес не започва и в Балтика? Засега няма признаци за пряк сблъсък между Русия и държавите от НАТО. Но има растяща концентрация на военни ресурси, учения, разузнавателна активност и технологични средства за наблюдение. Това само по себе си увеличава вероятността от инциденти, които могат да прераснат в по-сериозни кризи.
Показателно е, че в текста на Филипов централно място заемат не фронтовите линии в Украйна, а пристанищата, танкерите, корабоплаването и газовите маршрути. Това не е случайно. Съвременните конфликти все по-често се водят срещу логистиката. Унищожен завод, прекъсната железопътна връзка, блокирано пристанище или изгорял склад понякога имат по-голямо значение от преместването на няколко километра фронтова линия.
Остава открит въпросът дали Балтика действително се превръща в отделен театър на конфронтацията или наблюдаваме поредица от несвързани инциденти, които информационната среда обединява в една обща картина. Засега няма еднозначен отговор. Има обаче нещо, което трудно може да бъде пренебрегнато. Все повече ресурси, внимание и мерки за сигурност се насочват именно към северозападното направление.
Преди няколко години подобен разговор би изглеждал пресилен. Днес вече не изглежда така.
