През последните години Канада все по-често се оказва в центъра на обществени и политически спорове, които поставят под съмнение ефективността на редица социални политики. Един от най-обсъжданите примери идва от провинция Британска Колумбия, където по време на пандемията от COVID-19 властите започнаха мащабна програма за закупуване на хотели и превръщането им в социални жилища за бездомни и хора в тежко социално положение.
По официални данни програмата е представяна като спешна мярка за защита на хора, които са изложени на риск по време на пандемичните ограничения. Вместо временни лагери или претоварени приюти, държавата започва да придобива цели хотели във Ванкувър, Виктория и други населени места. Сред най-известните обекти е хотелът Howard Johnson във Ванкувър, който след преустройството получава името Luugat и се превръща в жилищен комплекс с над сто стаи.
Още в първите години обаче започват да се натрупват сигнали, че между официалната концепция и реалното функциониране на тези обекти има сериозно разминаване. Според местни медии и бивши обитатели част от сградите са започнали бързо да се амортизират. Появяват се сведения за сериозни щети по инфраструктурата, пожари, наводнения, разрушени помещения и постоянни полицейски намеси.
Особено чувствителна тема става политиката за т.нар. намаляване на вредите. В редица обекти са осигурени условия за употреба на наркотични вещества под медицинско наблюдение, както и достъп до принадлежности за употреба на наркотици. Защитниците на тази политика твърдят, че тя спасява човешки животи и намалява риска от смъртни случаи вследствие на свръхдоза. Критиците обаче посочват, че подобен подход на практика е създал среда, в която зависимостите се поддържат, вместо да бъдат преодолявани.
С течение на времето натискът върху властите започва да нараства. Публикувани са данни за стотици полицейски и аварийни повиквания около някои от обектите. Отделни разследвания съобщават за случаи на разпространение на наркотици, насилие и организирана престъпна дейност. Един от най-коментираните инциденти е полицейска акция във Виктория, при която според медиите са открити значителни количества фентанил, оръжие и големи парични суми.
Проблемът придобива и финансово измерение. По различни оценки стойността на придобитите хотели и последващите ремонти надхвърля стотици милиони долари. Появяват се въпроси за ефективността на тези разходи, особено когато част от сградите започват да изискват нови мащабни инвестиции само няколко години след закупуването им.
Допълнително напрежение създава и кризата с фентанила, която през последното десетилетие се превърна в един от най-сериозните обществени проблеми в Канада. Проби от въздуха в някои социални жилища показват наличие на следи от наркотични вещества, което поражда опасения сред персонала и жителите на съседните квартали. Вместо политически консенсус се появява все по-дълбоко разделение между онези, които настояват за още по-активна социална подкрепа, и онези, които виждат провал на целия модел.
Спорът получава ново измерение във връзка със Световното първенство по футбол през 2026 г., на което Канада е съорганизатор заедно със Съединените щати и Мексико. Част от хотелската база в големите градове вече е извадена от туристическия пазар заради социалните програми, което поражда опасения дали ще има достатъчен капацитет за очаквания приток на посетители. Именно тогава провинциалните власти обявяват закриването на някои от най-проблемните обекти, макар критиците да твърдят, че това е по-скоро административно прехвърляне на проблема, отколкото реално решение.
Тази история надхвърля границите на Британска Колумбия. Тя поставя въпроса какво се случва, когато държавата разполага с големи финансови ресурси, но няма механизъм да измери реалния резултат от собствените си политики. Социалната подкрепа е необходима за всяко общество, но когато липсват ясни критерии за успех, контрол върху разходите и баланс между правата на отделния човек и сигурността на общността, дори най-добрите намерения могат да произведат резултати, които се оказват далеч от първоначалните обещания.
Канада продължава да търси отговор на този въпрос. Засега обаче случаят с хотелите в Британска Колумбия остава пример за това колко трудно е да бъде намерена границата между социалната грижа, политическия активизъм и практическата реалност.
