/Поглед.инфо/ Филмът „Жокерът“, който в края на октомври събра над 850 милиона долара печалба и беше номиниран за „Оскар“ в 16 категории наведнъж, предизвика нееднозначна реакция. Още в първия уикенд филмът беше гледан от 3,5 милиона руски зрители. Независимо дали филмът ви харесва или не, той предизвиква буря от емоции и води до мисъл, понякога много по-дълбока, отколкото може да се предполага, въз основа на сюжета на филмовия разказ.

Професорът от социологическия факултет на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“ Александър В. Дугин, философ, политолог, преводач, социолог и социален активист в ексклузивен коментар спомена демонтажа на патриархата, политическата коректност, пагубна за човечеството по отношение на ЛГБТ +, здравия и не много феминизъм, както и цветни революции, които според него са основата на сценария за филма на Тод Филипс.

Всичко започна с факта, че Александър Дугин сподели впечатленията си от филма „Жокерът“ в социалната мрежа „Фейсбук“. Не е харесал филма, но в същото време е довел професора до много интересни мисли. Философът и социолог сподели някои от тях.

„Филмът е боклук, актьорът е боклук, а тези, които харесват този филм, също са боклуци. Типажът на слабоумния агресор е може би много реалистичен, но ние не издигаме всички лайна до ранга на изкуството. Възприех филма като симулакра, като подигравка, като фалшификация. В нашия свят има причина за бунт и разрушаване на всички конвенции, но в този филм всичко е представено чудовищно. Отдавна не съм изпитвал такова отвращение.“

В историята Жокерът се отглежда от самотна майка. Майката напълно доминира, което дава такъв тъжен резултат, вярва Александър Дугин и си спомня за Аристотел, който казва, че една жена предава материалния принцип, а мъжът предава ейдетичния. Когато семето е слабо, в което няма достатъчно организираща слънчева енергия, чистата материя започва да доминира. Това е свързано с митове за генерирането на не-мъжки същества по самозараждащ се начин от майчината земя на всякакви чудовища: титани, гиганти, хидри, четириноги ... Филмът "Жокерът" е митът за Великата майка, митът за Кибела, който поражда агресивно, умствено непълноценно същество, тоест неспособно да се справи със себе си поради недостиг на мъжественост.

Разрушаването на семейството като органична сложна структура, в която са представени както мъжките, така и женските елементи, където има хармония между активния и пасивния принцип, унищожаването на здравословната среда води до появата на такива изроди като Жокера. Непълноценните семейства и осиновяването на деца от дегенерати е начин за възпитание на дегенерати, казва философът и обяснява: в семейството и двете начала, и мъжкото, и женското, са архетипи, които са абсолютно необходими на децата.

„Институцията на семейството е повече от просто двама души, които искат да живеят заедно. Това е избор, това е съдба, това е духовно и социално обслужване. Когато правим пол по избор, разбиваме архетипите. Липсата на мъжественост в семейството води до нараняване на детето. В нашето общество либералите настояват все повече за възвишаването на нестандартността на половете до конвенционалност и така ние създаваме такива Жокери. А в този филм освен това ни предлагат да съчувстваме на този психичен инвалид, да го жалим и да му симпатизираме ”, възмущава се Дугин.

Филмът показва поредната цветна революция, спонсорирана от Сорос, казва Александър Дугин.

„За мен е очевидно, че патологичният изрод Жокерът е Навални. Такова мамино синче, което започва въстания, които завършват с нищо друго освен с кал и мътилка“, споделя неочакваните си асоциации Дугин.

В същото време той добави, че той не е филмов критик, а философ, който е „помолен да гледа филм и да изрази своята гледна точка“.

„Новата вълна на феминизма не е нищо друго освен дълбоката деградация на човешките архетипи, включително архетипа на мъжете и жените“, смята философът.

„Днес ние уверено се движим в хипертрофиран, изключително архаичен, чудовищен матриархат, при който една жената укрепва позицията си, мъжът отслабва. Но това вече не е истинска жена, не е ин в китайската традиция, това е някаква извратена агресивна старица, която кастрира мъжкия принцип. И вместо мъже се появяват недодялани изроди“, казва Александър Дугин.

Обществото, според професора, е в процес на демонтиране на патриархата и връщане на киберматриархата. Всичко, което би могло да се противопостави на феминизма в културата, в политиката, в изкуството, всичко днес е силно демонизирано и обявено за политически некоректно.

„Политически коректно е да бъдеш привърженик на Кибела и напълно политически некоректно е да си привърженик на Аполон. Следователно всичко аполонично, всичко мъжествено, всичко вертикално, всичко патриархално е дискредитирано, окачено с етикети и е изключително опасно да го защитаваш“, заявява философът.

Религията е гръбнакът на патриархата, но трудно може да намери отражение в културата, каза Дугин.

Днес е кулминацията на завръщането на матриархата. Феминизмът и LGBT+ са едновременно свръхнови и много древни. Александър Дугин признава: той не е такъв противник на феминизма. От негова гледна точка феминизмът има различни варианти. Има такъв, който настоява да се признае женското за независимо, много дълбоко и да има своя собствена истина - това е смисълът на феминизма. Той не изисква жената да се превръща в мъж - става въпрос за признаване на женската вселена, женската идентичност, уникалността, красотата, достойна за възхищение. Това е здравословна форма на феминизъм и дори култът към жената като възлюбена на Бога. Това е царството на ин, което толкова липсва на патриархата, който изкривяваше ролята на жените.

След известно време ще бъде заснет филм, спрямо който „Жокер“ ще изглежда като шедьовър, убеден е Александър Дугин. Проблемът е, че в света няма място за нищо свято, нищо възвишено.

„Губим своята сакралност. Това ни обръща към празнота, ентропия, охлаждане, когато не остава повече сила дори да родим и отгледаме пълноправно дете. Ние живеем в центъра на културата на грозотата, културата на дегенерация. И техническите средства на това израждане са социалните мрежи. Това, което се обсъжда там и как са подредени отношенията между хората, е истински празник на дегенерацията“, казва Дугин.

Философът, политологът и социологът Александър Дугин говори за бъдещето на човечеството без удоволствие. Прави впечатление, че той не иска да прави прогнози в духа на антиутопията, но също така е трудно да се намерят причини за оптимизъм. Дегенерацията на отношенията между половете ще доведе до премахване на пола, казва Дугин. На следващо място е трансхуманизмът, съхраняването на паметта в облачен сървър, както в Black Mirror (британски сериал научна фантастика). Обществото е на прага на края, смята философът, а след това идва премахването на човечеството. И по принцип това устройва всички.

„Аз изнесох лекция в Амстердам за ужасите на прехода от човека към машината и един слушател се приближи до мен и каза: „Ти прекрасно си описал всичко, но аз искам да бъда машина. Омръзна ми да бъда човек. Да си човек е отвратително, ниско. А да си машина – ще се почукаш по гърдите, а от там ще се чуе приятно шумолене, желязно“, казва професорът.

Превод: В.Сергеев