/Поглед.инфо/ 1. Когато се говореше дали има коронавирус или не, дали е опасен, смъртоносно опасен дори или не, заемах (и заемам) такава позиция - коронавирусът е смъртоносно опасен, това не е обикновен вирус, това е нещо като чума на новото поколение.

От тук и моята подкрепа към:

А. Локдауна (изобщо няма какво да се говори, така и така почти никой не прави нищо хубаво)

Б. Маските

В. Изолацията

Г. Оттеглянето от градовете

Д. Отказа от срещи и общуване

Е. Закриването на всичко, което може (и трябва) да бъде закрито

Ж. Забрана за движение

З. Отмяна на пътуванията и много други.

Неудобно е, неприятно е, сложно е, но пред лицето на чумата е оправдано.

Нито за миг не съм вярвал и сега не вярвам, че “коронавирус няма, това е обикновена болест, измислица на световното правителство и статистическа машинация, за да ни наложат на всички КюАр-кодове”.

  1. Когато се говореше дали тази зараза е естествена или изкуствена, бях убеден (и сега съм убеден), че е изкуствена. Това е по-скоро биологично оръжие, разработено в САЩ и оказало се в Ухан. Изяснява се, че преди Ухан в Европа и в САЩ е имало прецеденти, но не са били квалифицирани като коронавирус, защото не е имало пандемия.

  2. Съзнателно ли е използването на биологичното оръжие или случайно. Съдейки по относителната липса на готовност сред глобалните (западни) елити, е случайно. Разбира се, те ще извлекат изгода от това, но хаотичността на действията ил и неяснотата на крайната цел не дават основания да се направи заключение за съзнателна употреба на биологично оръжие. То е просто употребено.

  3. Колективният имунитет. Според мен е напълно лъжливо решение. Заразата на всички няма да доведе до имунитет. Защото това не е вирус в обичайното разбиране. Но и с вирусите, може би, не всичко е толкова просто. Съвременната медицина е гадание на кафе, един вид “експериментална магия”. Важно е болестта и лекарството да се назоват по-изискано и сложно - може и да се получи. Колективният имунитет е мерзко словосъчетание. Да заразим всички и така ще се облекчи положението. В това има определено слабоумие и неспособност да се сблъскаш с предизвикателството лице в лице.

Китай постъпи иначе, изолира и ликвидира вируса (може би заедно с носителите му) в ранните стадии. Напълно правилно постъпи. Когато човечеството измре от колективен имунитет, китайците, излизайки от локдауна, “ще наследят земята) .;

5. Ваксината. Тук се разминавам със “свидетелите на коронавируса”, с които досега съм съгласен. Коронавирусът го има и е страшен, а ваксина, уви, за голямо съжаление - няма. Имам предвид действаща ваксина. Ако става дума за биологично оръжие - или за нещо като СПИН, то никаква ваксина не може да има. Противоотровата или не е измислена, или се държи в тайна. Ако това е случайно изтичане, то напълно е възможно да не е имало противоотрова. СПИН не се лекува.

Това, което се случва с ваксината е:

  1. Геополитика (западната ваксина срещу нашата, след това започва шумен пиар)

  2. Политика (нашата е по-добра и сега ще докажем, а за това трябва да повишим броя на щастливо ваксинираните)

  3. Корупция (уви, това често е основната мотивация за действие на едно или друго високопоставено лице).

  4. Административен кариеризъм (кой е най-добър и повече ще ваксинира)

  5. Бизнес (ваксинацията като причина за възстановяване а работата на далеч не жизнено необходимите институции като ресторанти, търговски центрове и фитнес клубове, а това са пари, които при капитализма решават всичко.

Така много неправилно се разиграва гибелта/спасението на обществото по такъв плосък критерий. Тоест ваксини няма, а има мащабна социална сугестия. Ако това, което днес се представя за „ваксина“, се приеме за такава, никой няма да иска истинската ваксина. Започвайки с измамата на другите, всичко ще завърши със самоизмама

Реваксинацията – гръмогласните призиви да се ваксинират отново и отново и да получат в замяна различни приятни блага като КюАр-код или дори участие в лотария за цял автомобил. Е това е истински епичен провал. Когато осъзнаха, че дълго не могат да крият обстоятелството, че ваксината е лъжа, се роди идеята за „новите щамове“ и за нуждата да се прави отново и отново.

В съчетание с лъжливата цел за колективен имунитет (нека се заразим всички с бубонна чума – давайте! Давайте! ДАВАЙТЕ!) принудителната повторна ваксинация изглежда дори още по-зловещо. Не разбирам защо я подкрепят някои високопоставени църковни дейци. Толкова е грозно. Можеше да помълчат, ако в момента няма ясна религиозна и духовна еднозначност. А в останалото йерарсите са прости хора, могат да имат естествени ограничения. Но анатемата за противниците на ваксинацията за мен е нещо прекомерно.

Какво да се прави, ако съм прав? Ако не съм, добре. На някой от предишните точки може да се отклоня от своята логика и… щастливо отново да се ваксинирам. Да – това не значи задължително заболяване и смърт, но също така не значи автоматично здраве и живот. Ще изтърпя.

Но според мен, изхождайки от моята логика, изходът е един:

  1. Въвеждане на извънредно положение

  2. Спасяване на този, който още може да бъде спасен

  3. Работа над ефективна противоотрова (заедно с пълното изтребване на корумпираните чиновници, натъпкали се с общонационалната мъка)

  4. Спиране на капитализма (законите на изгодата не пасват с логиката на спасяването)

  5. Закриване на границите

  6. Установяването на пряка диктатура с ударение върху войската и здравото ядро на специалните служби.

Наясно съм колко непопулярно е това решение. Но съм представил рационални аргументи, хипотези и вериги на изводи, които са в границите на моята проверка. Те ще ми кажат: аз не съм лекар, не съм административен политик, нямам пълна статистика. Да, така е. Не настоявам да съм абсолютно прав.

Само сред лекарите, както забелязах, има милион мнения, които доста често се различават диаметрално. И те са специалисти. И какво? На кой да повярвам?

Политиците лъжат безмилостно по всякакъв повод, защо изведнъж ще кажат истината? Лъжата е съществена част от техния занаят.

Журналистите по принцип са смешни. Това е просто ехо на властен дискурс, примесен с вечно недоволното мрънкане на масите и нагло самочувствие, което при по-внимателно разглеждане изобщо не се подкрепя от нищо.

Очевидно властите не знаят какво да правят. Случилото се беше изненадана. Тя се колеба, преминава от заповеден тон към умоляващ. Освен това самата тя не знае със сигурност какво иска. Да спре всичко и всичко да стане както преди. Похвално ... Но не твърде успокояващо.

Населението очевидно е в безпорядък. То не иска да бъде ваксинирано, докато властите не започнаха да го сплашват жестоко. Сега послушно отиде под спринцовката.

Но хората ... Хората определено чувстват, че тук нещо не е наред ...

И хората са прави. Тук като цяло всичко не е както трябва ..

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели