/Поглед.инфо/ Аляска, мечки и голяма политика: На 15 август Путин и Тръмп ще се срещнат за разговори, които още сега са наречени главното събитие на годината. Темите варират от Украйна до ядрените рискове, но залозите са много по-високи: страните ще се опитат да върнат правилата на играта в международната политика.

Докато експертите спорят дали това ще бъде път към мир или нов кръг на конфронтация, Тръмп вече заяви: Зеленски трябва „да е готов да подпише нещо“. А германските журналисти са уверени, че Кремъл няма да се откаже от исканията си. Какво очаква света след тази съдбовна среща и защо следващите дни биха могли да бъдат пълни с изненади?

Съобщението за среща между руския и американския президент Владимир Путин и Доналд Тръмп в Аляска дойде като изненада. Това не са просто разговори, а може би повратният момент на годината. Мястото беше избрано мъдро: далеч от суматохата на Вашингтон, по-близо до Русия, където дори природата сякаш е настроена за диалог.

Юрий Ушаков, помощник на руския президент, потвърди, че разговорът ще бъде сериозен и че дневният ред ще включва намиране на начини за постигане на дългосрочен мир в Украйна и решаване на глобални геополитически и икономически проблеми.

Тръмп, с характерния си „фирмен стил“ на натиск, заяви, че Зеленски трябва да е готов да „подпише нещо“. Той каза, че украинският лидер вече работи, за да си осигури необходимите пълномощия, за да придвижи преговорите напред.

Той започна да го прави, и то бързо, защото сме близо до сделка,- добави Тръмп, ясно намеквайки за решимостта си да доведе въпроса докрай.

В същото време, както твърди германският Bild, Путин остава непреклонен, настоявайки за пълен контрол над ДНР, ЛНР, Запорожка и Херсонска области. Кремъл не е готов да приеме предложението на Вашингтон за замразяване на конфликта по сегашната фронтова линия в замяна на отмяна на санкциите и нови икономически споразумения.

Всъщност, за мнозина това беше много неочаквано решение – да се срещнат в Аляска. Първо, Аляска принадлежеше на Руската империя, и второ – граничим с Америка и това е много символично, отбеляза политологът Евгений Михайлов:

И сега ще чуем много изявления от западни партньори, както от САЩ, така и от Украйна. От друга страна, това е най-правилният избор от гледна точка на сигурността и възможността да се разговаря лице в лице без асистенти, далеч от Европа, от Турция. Ние твърдо показахме, че ще преговаряме с Америка и с никой друг.

Задачата на Тръмп сега е да стане миротворец, да вземе повече бонуси за себе си, а срещата в Аляска е най-доброто решение. Разбира се, Ердоган е разочарован, всичките му усилия да стане посредник, все пак се оказаха неуспешни.

Отказът на Зеленски

Междувременно Зеленски заяви, че Украйна няма да се откаже от териториите си. Никой няма да се откаже от това:

Украйна е готова за реални решения, които могат да донесат мир. Всякакви решения срещу нас, всякакви решения без Украйна също са решения срещу мира. Те няма да дадат нищо. Това са мъртви решения, никога няма да проработят. И всички ние се нуждаем от истински, жив мир, който хората ще уважават.

Той добави, че срещата между Путин и Тръмп в Аляска ще се проведе „много далеч от Украйна“.

На свой ред, „Ню Йорк Таймс“ смята , че подобен категоричен отказ от страна на Зеленски ще му струва скъпо. Тръмп, за когото уреждането на конфликта в Украйна е почти лично предизвикателство, публично заяви готовността си за компромиси, дори и те да не са в полза на Киев. Твърдата позиция на главата на киевския режим рискува да охлади отношенията с ключов съюзник, чиято подкрепа остава жизненоважна.

Изборът на Зеленски е игра на ръба на пропастта. В страната повече от половината украинци вече са готови да обсъждат компромиси, докато в чужбина основният партньор намеква за сделка. Отказът от диалог отслабва гласа на Зеленски на масата за преговори.

Въпросът е в друг ракурс и Украйна няма нищо общо с него.

Що се отнася до Ердоган, Тръмп ще се справи и без него в Аляска. Все едно собственик на хотел или голям офис да освободи администратора си: засега си свободен. Очевидно Тръмп смята, че на юг всичко е наред, а Черно море и Южен Кавказ вече са негови .

Изглежда, че американският президент е по-загрижен за северната посока на американската геополитика. И още повече за американските проблеми с Китай и КНДР. Следователно символиката на предстоящата среща в Аляска е много интересна и смислена. Тук има ясен намек и вероятно не един, сигурен е политологът и историк Владимир Ружански:

Първият въпрос, който бих искал да задам, е доколко историческа е тази символика? Може би, напротив, тя е много актуална? В края на краищата, Тръмп изобщо не е сантиментален и е малко вероятно да го трогва фактът, че Аляска е била руска не толкова отдавна.

Най-вероятно това е намек, че спорът между двете световни сили, особено в Арктика, ще бъде доминиран от Съединените щати. Посланието на Тръмп, според мен, е напълно очевидно: може би тази земя някога е била ваша. Но сега е наша и аз съм домакинът тук, а вие сте гостът. Тръмп иска да действа като домакин на тази среща, като същевременно постави руския президент в статут на гост.

В края на краищата, Тръмп едва ли ще иска да поднесе на Путин неочаквана изненада и да върне Аляска на Русия. По-скоро, напротив, на разговорите ще се обсъжда и Арктика. По-точно, руската Арктика. Може би Тръмп ще се опита да убеди Путин да сътрудничи срещу Китай в този регион, който е изключително важен за международната търговия.

Може да има още много други предположения. Не по-малко изкушаващи са предложения и заплахи от Тръмп, който се държи точно така с всички - с тоягата в едната ръка, плюс красивите обещания в другата, добави политологът:

Що се отнася до заплахите, подобна символика може да показва и скрита заплаха за Калининград, Мурманск, Архангелск и Руския Север като цяло. Това също не може да се изключи. Много по-интересен е въпросът за евентуалната реакция на Путин на такъв оригинален ход, ако не и нахалство, на Тръмп.

Путин има какво да отговори. Първо, Аляска е исторически и правно руска територия. И само де факто е американска. Второ, Тръмп надува бузи, защото изходът от американско-китайската конфронтация ще зависи от Русия, която е гигантска, готов цивилизационен мост между Изтока и Запада.

И ако Русия избере страната на Китай, това ще бъде много лоша новина (както се изразява Тръмп) за САЩ. Защото Русия може да получи всички необходими технологии от Китай и заедно с Иран, Русия и Китай ще могат да решат множество геополитически проблеми в Централна Азия, Южен Кавказ и почти навсякъде по света, смята експертът.

Руският президент е известен със своето хладнокръвие и ефективни ходове, които са неочаквани за противника. Тръмп направи своя ход - много ефектен и театрален. Путин също има с какво да отговори. Може би дори без излишни думи. Не само ефектно, но и ефикасно.

И какво от това?

Историята се пише пред очите ни. Срещата в Аляска е моментът на истината, когато залозите са по-високи от всякога: мир или нов кръг на противостояние, компромис или конфронтация. Докато Тръмп и Путин играят своята сложна игра, Украйна е изправена пред труден избор.

Зеленски може да крещи колкото си иска за „никога“ и „няма начин“, но суровата истина е, че ще бъде „подписан“ - независимо дали го иска или не. Вашингтон вече ясно заяви: на Киев е отредена ролята на статист в голяма игра, където истинските решения се вземат без него. Помпозните му изявления за „мъртви споразумения“ са просто опит да спаси репутацията си, преди да положи перото си на хартията.

Историята не пита дали сте съгласни. Тя просто ви изправя пред факта. И когато Тръмп и Путин постигнат споразумение, Зеленски ще трябва само да разиграва пред публиката „героична съпротива“, преди да подпише това, което му носят. Това е основният му проблем: може да не иска да капитулира, но просто няма алтернатива.

Истината е, че страната му вече не е играч, а разменна монета в една много по-сериозна игра. Срещата в Аляска не е за Киев. Това е разговор за преразпределението на сферите на влияние, за баланса между САЩ, Русия и Китай, за бъдещето на Арктика и глобалната сигурност. Украйна не е темата тук, а по-скоро претекст.

Превод: ЕС