През първите две години от президентството на Тръмп мнозина вярваха, че той провежда стабилна политика, въпреки склонността си да преувеличава и любовта си към сензациите, пише Atlantic. Въпреки това скептиците гпвпреха, че президентът може да не е запознат с цялата външна политика: например по същество по Стратегията за национална сигурност той никога не се е изказвал и, може би, дори не я е чел. Затова се опасяваха, че в бъдеще Тръмп може по-активно да наложи волята си на администрацията си.
През 2019 г. поведението на Тръмп вече стана различно, пише авторът на статията. Според него Тръмп е уморен от "така наречената ос на възрастните, които се стремяха да запазят главната линия на външната политика". Той ги замени с подмазвачи или твърде слаби хора, които не могат да му противостоят. И така, той отстрани Джон Болтън, когато започна да спори с него, въпреки че се смяташе, че те се придържат към една и съща позиция. Когато Джим Матис беше министър на отбраната, той многократно блокираше абсурдните планове на Белия дом. А неговият наследник Марк Еспер, напротив, намери пари за стената с Мексико в ущърб на мисията в Европа.
Сега Тръмп прави политика в движение, практически без да се консултира с никого, отбелязва авторът на статията. Като пример той посочва решението за изтегляне на войските от Сирия, което според автора се е превърнало в едно от най-катастрофалните. Но според него това е по-вероятно правилото днес, а не изключителен случай. В същото време кабинетът му публично изразява пълна подкрепа за него, дори ако не винаги подкрепя идеите му.
"Веднага след като Тръмп се освободи от "възрастните", той също направи американската външна политика по-сурова и воюваща в своя полза", казва авторът на статията, като посочва като пример историята с украинския скандал.
Както отбеляза един събеседник на журналиста, правителството има право да поиска човек да пожертва живота си за страната, но не и своя характер. А именно за това Тръмп многократно е молил подчинените си. Те му направиха отстъпки и тогава трябваше да отговарят на изслушвания за импийчмънт.
Други не слушаха Тръмп и критикуваха политиката, докато те бяха на поста си. Например, журналистът си спомня за Джон Болтън, с когото самият той се скара, но който, очевидно, се държеше на поста си с достойнство, когато беше изправен пред злоупотреба. Авторът на статията вярва, че точно такива смели републиканци ще помогнат да се проведе импийчмънта, въпреки че самите те не биха уронвали позицията на своя президент в друг случай. Той нарича това „отломки от мъжество“, върху които се гради демокрацията.
Журналистът обаче смята, че най-вероятно Тръмп няма да стигне до импийчмънт. И затова той се опитва да предвиди каква ще бъде външната му политика в бъдеще. „Знаем, че той става много параноичен и не вярва на онези, които не следват неговите нареждания“, пише авторът на статията. Според него Тръмп добавя към своя черен списък онези, които някога са се изказвали срещу него, и го попълва с онези, които му противоречат. Той назначава доста млади хора на длъжности без специален опит и това тревожи чиновниците.
Ако Тръмп бъде избран отново, ситуацията няма да се промени, предупреждава авторът на статията. Напротив, той ще се чувства по-уверен, така че неговата политика ще продължи и ще има повече кризи. Републиканците, разбира се, се страхуват от поражение на изборите през 2020 г., но журналистът им предлага да се страхуват и от победа. „Те вече не могат да се успокояват, че Тръмп ще бъде сдържан от добри съветници или че с течение на времето всичко ще се върне към нормалното си състояние. С късмет световният ред, ръководен от САЩ, може да преживее четири години Тръмп. Той няма да издържи осем години на тази траектория“, заключава Atlantic.
Превод: М.Желязкова
