Александър Солженицин е написал своя знаменит „Архипелаг ГУЛАГ“ от 1958 до 1970 г., разказвайки на базата на личен опит и собствените си изследвания за трудовите лагери, съществували в тогавашния Съветски съюз. Той сравнява системата от трудови лагери с „архипелаг“, който се разпространява в бившия СССР, където всеки такъв лагер се превръща в „остров на политическа репресия и низост“, а абревиатурата ГУЛАГ става широко известна по целия свят след публикуването на книгата на Солженицин през 1973 г., пише Алехандро Надал на страниците на популярния мексикански вестник La Jornada. Въпреки това, години по-късно ГУЛАГ дойде на американския континент, се отбелязва в статията.
По-точно собствен ГУЛАГ се появи в САЩ, където има най-много затворници в света. Например, дори в Китай, чието население достига 1,4 милиарда души, броят на затворниците не надвишава 1,6 милиона. Докато в САЩ, където общото население е около 320 милиона души, в затвора има повече от 2,2 милиона души, се подчертава в статията. За сравнение, по времето на смъртта на Сталин през 1953 г. в съветския ГУЛАГ са се намирали 2,3 милиона затворници, отбелязва авторът.
Към момента Съединените щати представляват около 5% от световното население - и приблизително 25% от общия брой на затворниците в световен мащаб, съобщава La Jornada. Американската затворническа система направи голям скок през 70-те години, когато броят на затворниците започна да расте с тревожни темпове. В същото време американският ГУЛАГ има специален „бизнес отпечатък“, се казва в статията. Не е изненадващо, че с толкова огромен брой хора зад решетките американският бизнес не е пропуснал възможността да се възползва от това.
Приватизацията на затворите в САЩ през 90-те години рязко се засили и сега частните търговски фирми участват в настаняването на около 19% от затворниците в страната, обяснява авторът : „Частните затвори са печеливш бизнес.“ На частните компании, участващи в управлението на затворите, федералното правителство на САЩ предоставя годишна субсидия в размер на $23 хил. за всеки затворник - въпреки факта, че минималната заплата в страната е едва 15 хиляди долара годишно, се казва в статията.
Трите основни компании за управление на затворите са CoreCivic, Geo Group и MTC, съобщава La Jornada. Освен това през последните години оборотът и печалбите им значително нарастват. Например приходите от CoreCivic за периода от 2000 до 2017 г. са се увеличили от $280 млн до $1,7 млрд - тоест повече от 500%, подчертава авторът. Като цяло американската индустрия на частните затвори получава годишни приходи от $5 млрд. Следователно не е изненадващо, че водещите банки са готови да предоставят щедри кредити на такива компании за развитие на бизнеса, се казва в статията.
За да разширят мащабите на своя бизнес, частните затворнически компании отделят значителни средства за лобиране в Конгреса на САЩ за по-нататъшно разширяване на политиката на приватизация на затворите в страната. Точна информация по този въпрос е доста трудна за получаване, но според наличната информация, CoreCivic от 1999 до 2010 г. отделя около $1,4 млн за да лобира за необходимите законодателни актове на федерално ниво, пише La Jornada.
Разбира се, за тези частни компании е полезно броят на затворниците в Съединените щати да продължава да расте - и това изисква по-строги закони, които предвиждат по-дълги затворнически срокове за всички видове престъпления и усложняват процедурата за условно-предсрочно освобождаване, се казва в статията. „Повече затворници и по-дълги присъди - това е формулата за генериране на големи приходи от тези частни компании. И за да се намалят разходите за това ново изобретение на капитализма, качеството на храните и медицинските услуги се влошава. И добавете към това всевъзможни злоупотреби и повсеместното насилие.“, отбелязва авторът.
При това статистиката за състава и броя на затворниците служи като своеобразно „отражение на американското общество“, пише La Jornada: „Афроамериканецът е шест пъти по-вероятно да влезе в затвора, отколкото неговите бели съграждани." Расизмът на затворническата система е ясна индикация за случващото се в страната, която толкова много възхвалява свободата." През 2014 г. се появиха няколко тревожни доклада за нивото на насилие в затворите в САЩ, което доведе до призиви за реформа на затворническата система и премахване на приватизацията. Реформите обаче, които администрацията на Барак Обама се опита да започне, бяха само частични и засегнаха само федералните затвори. След като Доналд Тръмп дойде в Белия дом, този процес тръгна назад и цените на акциите на частните затворнически компании значително се увеличиха, посочва авторът.
През лятото на 2018 г. американските затворници основават общонационално протестно движение, се казва в статията: „Гладните стачки и актовете за неподчинение бяха брутално потушени, но в крайна сметка те все пак разкъсаха завесата на мълчанието“. Сега, по време на предизборния дебат в САЩ, активно се обсъжда съдебната реформа и затворническата система. Въпросът дали тази „нова форма на ГУЛАГ“ ще изчезне в крайна сметка остава отворен. „Вероятно само в страна, в която капитализмът е достигнал най-високата си фаза на развитие, може да се появи такава извратена форма на съчетаване на затворническата система и частния бизнес“, заключава авторът.
Превод: М.Желязкова
