/Поглед.инфо/ Въпреки че много наблюдатели се подиграват на предложението на Доналд Тръмп да купи Гренландия от Дания, в близко бъдеще поради глобалното затопляне островът може да се превърне в „пещерата на Аладин“, пълна с природни ресурси, пише The Washington Times. В същото време според много експерти в този контекст Вашингтон може да заложи на инвестиции и да не прибягва до „непохватни“ политически предложения към стария съюзник.

От хеликоптер може да изглежда, че ослепителните ледени пустоши и тъмните планини на Гренландия се простират безкрайно. На този остров живеят много малко хора: цялото население, което лесно може да се побере на един футболен стадион, страда от бедност, високи нива на злоупотреба с алкохол и голям брой самоубийства, пише The Washington Times.

Следователно, когато американският президент Доналд Тръмп направи предложение за закупуване на Гренландия, подобна инициатива беше осмивана, като видяха в нея неподобаващ пример за поведение по отношение на дългогодишния съюзник на Америка.

„Въпреки това Гренландия може да се превърне в пещерата на Аладин по отношение на нефт, природен газ и редки минерали, които чакат своя добиващ във връзка с оттеглянето на леда“, отбелязва изданието.

Поради глобалното затопляне и свързаното с него топене на леда, регионът, според мнозина, се превръща в нов геополитически и икономически актив, който САЩ, Русия, Китай и други страни ще искат да използват.

„Независима Гренландия може например да предложи правото на базиране на Русия, Китай или и двете страни“, казва професорът от университета в Карлетон Фен Хемпсън. В допълнение експертът съобщи, че има желание сред някои гренландци да се отделят от Дания като полуавтономна територия.

„Не казвам, че това ще се случи, но такъв сценарий ще има далеч отиващи геостратегически последици, особено ако Северозападният проход се превърне в транзитен маршрут за морските превози, което се случва в руската Арктика“, добави той.

През април, припомня The Washington Times, руският президент Владимир Путин стартира амбициозна програма за засилване на присъствието на Москва в Арктика чрез създаване на пристанища и друга инфраструктура, както и увеличаване на броя на ледоразбивачите.

Що се отнася до Китай, той вижда в Гренландия източник на рядкоземни минерали и възможна отправна точка за търговски път, водещ до източното крайбрежие на САЩ. Освен това миналата година Пекин призова световните държави да разработят съвместно „Полярния път на коприната“.

Въпреки че, под натиска на глобалното затопляне, ледът постепенно се оттегля на север, експертите предупреждават, че надпреварата в Арктика може да се превърне „не в спринт, а в невероятно сложен маратон“.

В същото време топенето на ледената покривка в Гренландия създава опасност за тези, които проучват и добиват нефт и газ в близост до брега на острова. „Целият този лед не се стопява веднага; появяват се айсберги, които трябва да бъдат плаващи“, съобщи по този повод директорът на Арктическия институт Виктория Херман.

От друга страна, каза тя, въпреки че досега добивът на полезни изкопаеми в Гренландия е скъпо нещо, цената на подобни инициативи спада с топящия се лед, което направи региона по-привлекателен за потенциалните инвеститори.

От гледна точка на САЩ Гренландия е стратегически важен коридор за военноморските операции между Арктика и Северния Атлантически океан. Освен това островът, богат на ресурси, е част от Арктическия регион и се счита за важен пункт поради близостта си до САЩ.

Хампсън също така отбеляза, че когато нацистка Германия окупира Дания по време на Втората световна война, именно САЩ установяват своя протекторат над Гренландия. След войната Вашингтон получава разрешение за изграждане на радарна станция на острова, а също така на безвъзмездна основа взема под аренда военните бази. Освен това, приблизително по същото време, САЩ предложиха да купят Гренландия за $100 млн.

„Въпреки толкова тромавото предложение, което очевидно напълно справедливо разстрои датчаните, идеята на Тръмп може да не е толкова луда, колкото изглежда“, казва Хампсън.

Според оценките на Геоложката служба на САЩ край бреговете на Гренландия се намират около 17,5 милиарда барела неоткрит нефт и 148 трилиона кубически фута природен газ. В близост до Арктическия кръг все още може да има около 90 милиона барела нефт.

„Гренландия се счита за новата Аляска; старата Аляска е била по общото мнение безполезна, но се оказало, че има огромно количество ресурси. Този остров е едно от малкото места на планетата, където живеят малко хора и което се намира в близост до САЩ“, заяви Майкъл Линч, президент на компанията Strategic Energy & Economic Research.

Според експерта по Арктика от Университета на Британска Колумбия Майкъл Байърс, Вашингтон има в резерв по-добри стъпки в сравнение с политически неловките предложения за закупуване на Гренландия.

„Що се отнася до ресурсите, Гренландия е отворена за чуждестранни инвестиции. Арктическите ресурси са скъпи и затова няма много активност. Това е истинското препятствие. Не че Гренландия ограничава достъпа на някого. - подчерта той. - Мнозина говорят за Китай, но Китай може да получи достъп до арктическите ресурси чрез инвестиции. И инвестициите са много по-евтини, отколкото да се опитвате да завоювате нещо."

Превод: М.Желязкова