/Поглед.инфо/ Политически ангажираната руска общественост, както и много граждани на чужди държави, симпатизиращи на Русия, са загрижени относно въпроса за наказанието на Литва заради блокирането на транзита до Калининград

Някой съветва страната да се изключи от общата енергийна система с Русия и Беларус, някой смята за необходимо да се установи блокада на пристанището в Клайпеда и да се убеди Беларус да обяви пълна блокада на сухопътната граница на Литва.

А китайските журналисти дори съветват да се отмени признаването на литовската независимост и да се предявят териториални претенции към Клайпеда. Най-горещите глави, както винаги, изискват „да се гръмне – и целият свят на парчета“.

Очевидно е, че към Литва ще бъдат приложени някои мерки както от икономически, така и от военно-политически характер. Някои веднага, други по-късно: в този случай ние не сме обвързани със срокове и давност, можем да си спомним нарушението дори след пет години.

Литва наистина грубо наруши международното право и трябва да бъде наказана, така че другите да не проявяват неуважение.

Но за да бъдат предприетите мерки ефективни, е необходимо да се погледне проблема по-широко. Демаршът инициатива на Литва ли е и не е ли част от по-мащабна операция, извършвана срещу Русия от трета страна?

На тези въпроси можем да отговорим недвусмислено: не, това всъщност не е литовска инициатива и да, това е част от новата американска тактика в глобалната конфронтация между САЩ и Русия.

Литовското "ухапване" първо ли е? Не. От 2004 г. (всъщност от 2000 г.) САЩ провокират Русия, като ескалират ситуацията в Украйна. През 2014-22 г. украинското правителство не пропусна нито месец, нито една седмица, без да даде на Русия официален повод за война.

Дълготърпението, показано от Москва, е резултат от високата квалификация на руските политици и дипломати, които разбират провокативната игра на врага и последователно разрушават плановете му. Това стана възможно и поради високото доверие на хората към властите.

Въпреки недоволството от факта, че „нашите командири“ не бързат „да късат униформите чужди на руските щикове“, обществено-политическата ситуация в страната остава стабилна и контролирана.

Но ако някой иска да ви принуди да се биете, рано или късно той ще създаде ситуация, в която трябва да избирате между война и капитулация. След украинския преврат Русия успява да издържи осем години без война, но почти точно на осмата годишнина от преврата руските войски все пак влизат в Украйна.

Освен това, както писах неведнъж, задачата на американците беше да разширят и задълбочат фронта, превръщайки го от руско-украински в руско-европейски.

Но ако Европа без сериозни възражения прие въвеждането на все нови пакети от санкции срещу Русия, то европейците не посмяха да започнат военни действия с ядрена суперсила. Даже с доставката на оръжия за Украйна в началото имаше сериозни затруднения.

Първоначално Съединените щати се надяваха, че традиционната полско-румънска русофобия, съчетана с надеждата да прерасне в западни украински територии, ще накара Варшава и Букурещ да започнат „миротворческа операция“ в западните региони на Украйна.

Вашингтон изхождаше от предпоставката, че би било лесно да се предизвика военна криза между Русия и Полша/Румъния, ако войските на всички тези държави навлязат на украинска територия, при това без да съгласуват действията си.

Обаче максимумът, който САЩ успяха да постигнат на този етап, е разполагането на значителни контингенти от полски и румънски войски в граничните райони, както и активната политическа работа на Варшава и Букурещ съответно с Киев и Кишинев.

Но в същото време Вашингтон опипва болевите точки на Русия, принуждавайки Москва да отговори на провокациите.

Твърдите изявления на Москва и Минск бяха предизвикани от декларираното намерение на Полша да разположи десетхилядна групировка в Западна Украйна.

Реакцията на Русия на заплахите за Приднестровието от Украйна също беше остра, придружена от разрешението на молдовската страна румънските въоръжени сили да присъстват на молдовската територия и да осигурят нейната защита (което косвено представляваше и заплаха за Приднестровието).

По този начин американците добиха представа за конфликтните региони, в които е най-вероятен шансът да успеят с военна провокация, принуждавайки Русия да отговори с въоръжена сила.

Като начало обаче все пак беше необходимо да се организира подходяща провокация, за която съюзниците на САЩ не бяха готови. Дори прякото искане на Зеленски за разполагане на двадесет хиляди полски войници в Западна Украйна, за да се освободят за фронта украинските войски, охраняващи границата с Беларус, досега остава без отговор.

Очевидно е, че за следващото консолидиране на европейските държави, този път вече включващо военна конфронтация с Русия на част от членовете на ЕС и НАТО, е било необходимо Русия да действа като инициатор на военни действия. Тоест провокацията, изискваща военен отговор от Москва, трябваше да бъде външно мирна и дори легитимна от гледна точка на санкционната война.

Оттук възникна инициативата на Литва за блокиране на транзита към Калининградска област.

Моля, обърнете внимание: формално Литва не напада никого. Освен това мотивира действията си с решението на Европейския съюз да наложи санкции срещу Русия. Тоест, изглежда, че трябва да се предявяват претенции не към нея, а към Брюксел.

Всъщност това е грубо нарушение на международното право. Прецеденти, когато подобни действия станаха причина за избухването на пълномащабна война, са се случвали неведнъж в световната история.

Всъщност на Русия се предлага или да легализира прецедента на частична блокада на Калининградска област с продължително бездействие - със заплаха да се превърне в пълна, или да започне да прекъсва блокадата, на което Москва има законово право, но което ще бъде интерпретирано от евро-американците като непредизвикана агресия срещу член на НАТО.

В същото време основните сили на руските сухопътни войски са ангажирани в Украйна, а силата на беларуската армия е недостатъчна дори да покрие напълно собствената си беларуска граница по цялата украинско-полско-балтийска дъга.

Ако Литва бъде подкрепена от Полша (а амбициите на регионалния лидер едва ли ще позволят на Варшава да остане встрани), тогава към двете хиляди километра от фронта в Украйна ще бъдат добавени още две-три хиляди километра и войната ще достигне ново (източноевропейско) ниво, с голяма вероятност да се превърне в общоевропейска (към което се стремят САЩ).

По всичко личи, Вашингтон и Вилнюс оценяват военната реакция на Русия като малко вероятна. Съответно американската пропаганда и пропагандните усилия на петата колона, която се придвижи към Европа, но оттам също не спира да работи за разпадането на Русия, ще бъдат насочени към създаване на впечатлението за безпомощността на Кремъл, неговата неспособност да реагира на текущите предизвикателства.

Ударът традиционно ще бъде насочен към подкопаване на доверието на хората към властите, с очакването на последваща дестабилизация на вътрешното положение на Русия.

Мисля, че не е случайно, че към литовската тема американците добавиха забрана за пристигането на руски самолет в САЩ, който трябваше да изведе руските дипломати и техните семейства, изгонени от американците под санкциите. Така руснаците изглежда, че трябва да напуснат САЩ, но не могат да го направят.

Още една причина петата колона да каже, че Русия не се грижи за своите, че правителството е слабо, страхува се да тропне с крак на американците.

Ако не е възможно да се раздуха веднага голям пожар, САЩ се опитват да го организират от много малки палежи и пожарчета.

Но дори и да залагат на голяма европейска война, която ще трябва да изтощи силите както на Русия, така и на ЕС, правейки и двамата играчи покорни на американската воля, САЩ не забравят за традиционната си атака срещу вътрешната стабилност на Русия.

Те все още губят голямата война и колкото по-зле са нещата за тях на фронта, толкова по-важно става разрушаването на руската стабилност в стратегическото планиране. Вашингтон мечтае за трети път от сто години да накара Русия да загуби спечелена външна война поради вътрешни проблеми.

Литва, на този общ фон, е само едно мъничко огнище на напрежение.

Днес литовската криза е на първите страници на медиите, а утре ще бъде заменена от друга, формално също толкова незначителна, но която е неразделна част от глобалната антируска стратегия на САЩ. В това е и опасността.

Превед: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели