/Поглед.инфо/ Джо Байдън положи клетва в блокирания Вашингтон и произнесе реч, която приспа поканения Бил Клинтън. Неговото президентство обаче обещава да бъде забавно. Америка ще се изправи пред „перестройка“, в резултат на което демократите трябва да станат незаменима партия, а Русия ще бъде „неотложен отговор на всички фронтове“. Уви, за новия лидер на Америка нещата вървят много по-добре, отколкото трябваше.

Не се е случвало за последните 150 години старите и новите собственици на Белия дом да отказват да се срещат помежду си по време на прехвърлянето на властта. Демаршът беше обявен от Тръмп предварително, но само две седмици преди даването на клетва, фокусът се промени драстично в полза на Байдън.

Преди това щеше да изглежда като обръщане на гръб пред демократа, който „открадна“ неговата победа на изборите, среща под достойнството на Тръмп. Сега изглежда, че Тръмп - екстремист, провокатор и бунтовник - е изгонен от празника от свестните хора.

Празникът се оказа, разбира се, специфичен - в град, окупиран от 65 хиляди „щика“, където въоръжени хора в маски защитаваха избрания от народа президент точно от този народ. Това също не се е случвало отдавна - от времето, когато след най-скандалните и мръсни избори в историята, отхвърленият от избирателите Ръдърфорд Хейс става президент, за което членът на неговата партия, оттеглящия се президент Юлисес Грант, трябва да въвежда войски наведнъж в четири щата.

Тази милитаристична „картина“ и скандални асоциации изглежда са проблем за Байдън само по инерция, но всъщност те са се превърнали в имиджов успех като отсъствието на Тръмп на церемонията, а този успех произтича и от щурма на Капитолия, който отрови живота на оттеглящия се президент, разби го, отменени амбициозните му планове.

Ако столицата не беше затворена под предлог на заплаха от екстремисти, тя пак щеше да остане пуста, въпреки че по традиция десетки хиляди американци идват да поздравят новия лидер. Но сега, първо, пандемията, и второ, встъпването в длъжност е на такъв президент, чиято фигура не предизвиква ентусиазъм сред американците. По време на първичните избори акциите в подкрепа на Байдън привлякоха нелепо малко хора и с преминаването към финала кампаниите спряха изцяло поради коронавируса - кандидатът седеше в дома си като в бункер, а медиите и партийните активисти агитираха за него.

Ахилесовата пета на Байдън е съмнение относно изборите, но благодарение на превземането на сградата на Конгреса, те отпаднаха на заден план. В САЩ тези съмнения се потулват от масовите медии и се изчистват от социалните мрежи, но дори в Русия, която не дължи нищо нито на Байдън, нито на Демократическата партия, щеше да е честно да признаят, че либералите успешно са се възползвали от епидемията и масовото разпращане на бюлетини в „спорните“ щати, което насочва резултата в тяхна полза, но такива фалшификации, които да повлияят критично на гласуването, все пак нямаше.

Да, имаше организационни възможности за измама - в онези либерални градски райони (Детройт в Мичиган, Филаделфия в Пенсилвания, Атланта в Джорджия и Милуоки в Уисконсин), които решиха резултата от цялата надпревара. Да, местните демократични активисти бяха мотивирани за това - поражението на „опасния расист“ и „оранжевото чудовище“ (тоест Тръмп) беше възприето от тях като въпрос на живот и смърт.

Но ако сте президент, ако ФБР и главният прокурор са във вашите ръце, ако членовете на вашата партия контролират не само федералния сенат, но и сенатите на четирите оспорени щати, ако мнозинството във всемогъщия Върховен съд на САЩ принадлежи на консерваторите и вие сами сте назначили половината от консервативните съдии, но все пак не можете да намерите и представите доказателства за фалшификации, значи фалшификации не е имало. Историята не може да се основава на безплодни слухове.

Така един почти карнавален бунт - безвреден по последици и потушен за възможно най-кратко време - се превърна в събитие, което напълно промени картината на „инаугурацията“ на Байдън, превръщайки програмираните му минуси в плюсове.

Байдън може да е спечелил изборите, но трябваше да влезе в Белия дом почти като нашественик - със съмнителна легитимност, ореол от скандали и атмосфера на недоверие, изразено на празните улици. Вместо това той все едно изгонва държавника-престъпник от столицата и ръководи защитата ѝ от екстремисти.

Колкото и неприятен да е той или силите зад него, безполезно е да се отрича, че началото на това президентство се формира много по-добре, отколкото би могло да се предвиди, сякаш демократите спешно са извикали антикризисен мениджър и той наистина знае как да действа и да поправи всичко.

Дори ваксинацията на Байдън срещу коронавирус - разбираем и похвален (по отношение на примера) случай в страна, страдаща от епидемия - изглежда като фино политическо изчислени от този ъгъл. Като апологет за носенето на медицински маски навсякъде, който вече беше обещал да направи тази мярка задължителна за цялата страна още в първите дни на президентството си, Байдън получи извинение да не показва лицето си и да не създава асоциации с изсъхналия Бейн он „Батман“, произнасяш реч на стадион, заловен от терористи.

След собствената си реч, която не съдържа никакви специфики (обещаната е борбата срещу белия национализъм, расовото неравенство, глобалното затопляне и прословутия коронавирус), 46-ият президент на САЩ подписа първите укази, но не като заподозрян в измама със съмнително право да бъде домакин на чуждия Белия дом, а като представител на закона и правосъдието, премахвайки „токсичното наследство“ на заподозрения бунт на Тръмп.

Благодарение на Байдън САЩ ще удължат Договора за СТАРТ, ще ограничат изграждането на тръбопровода „Кийстоун“, ще се върнат към СЗО и Парижкото споразумение за климата (официална Москва ще подкрепи всичко това), ще премахнат Комисията за опазване на историческото наследство и проекта за стената на границата с Мексико (това няма значение в Москва) и след това ще започне нещо, което пресслужбата на новото правителство определи като „завръщането на американските позиции в света“.

Със сигурност тази концепция включва онова, което кандидатът на Байдън за поста на държавен секретар Антъни Блинкен формулира като „спешен отговор на предизвикателствата на Русия по цяла поредица от фронтове“ с акцент върху думата „спешен“.

Щурмът на Капитолия промени нещо и за нас. Вместо слаб президент под натиска на опозицията, Белият дом е зает от този, който има мотива, волята и способността да прочисти страната от „корумпираните“, като същевременно се бори с техния „външен съюзник“, каквато роля е прикачена на Москва.

Бих искал да кажа, че президентството на Байдън започва лошо за него и че встъпването в длъжност ясно показа това - но, уви: започва много по-добре, отколкото трябваше да започне, а самият Байдън сега е много по-силен, отколкото трябваше да бъде.

В Овалния си кабинет той трябва да намери бележка от Тръмп, чието точно съдържание е неизвестно. Но изтеклата информация, които не могат да бъдат отделени от партенките, настоява, че в него има само един ред: „Джо, знаеш, че спечелих“.

Именно това съмнение трябваше да определи президентството на демократа, но сега то ще бъде определено от наказанието на онези, които се осмеляват да се съмняват в честността на победата.

Превод: В. Сергеев