/Поглед.инфо/ Съвсем наскоро научих за думата „препър“, която е влязла в ежедневието на гражданите на САЩ. Американски приятели от Калифорния ми се обадиха и казаха, че най-накрая са приключили подготовката за изборите, които ще се проведат на 3 ноември. Техни приятели и съседи също я привършват.

Отначало не разбрах за какво става въпрос, но събеседниците ми обясниха. Това са първите избори в живота им, когато трябваше да стане това, което наричат “препър” или “сървайвълист”. На наш език “готвещ се” и“оцеляващ”. А подготовката на препърите за изборите е, че те ремонтират оградите на къщата и парцела, купуват храна за една година напред и попълват запасите от боеприпаси (оръжията са им отрано).

Препърите, които познавам, очакват вълнения преди Нова година, ако не и продължителна гражданска война с неразбираем изход. И преди знаех, че атмосферата в Америка сега е напрегната, но че американците се готвят сериозно за гражданска война усетих напълно в този разговор. Нямам познати в Америка сред онези, които са от другата страна на барикадите - които вдигнаха флага на расизма наопаки ( “Черните животи имат значение”), но мисля, че те също се подготвят за избори и война.

Оказва се, че препърите в Америка не са нещо ново. Американската литература отдавна използва термина. Речниците определят препърите като субкултура на хора, които се подготвят за извънредни ситуации като природни и предизвикани от човека бедствия, сериозни инфраструктурни смущения (прекъсване на електрозахранването, спиране на газа), граждански войни и военни намеси, термоядрена война. Има и екзотични варианти: например, подготовка за кацането на извънземни на Земята или за Апокалипсиса и Съдния ден. Смята се, че препърството като идеология е въведено в Америка от мормоните; членовете на тази секта в САЩ е трябвало да имат тримесечен запас от храна и да я подновяват периодично.

Казват, че термините “препър” и “сървайвълист” са влезли в употреба сред американците през 70-те години на ХХ век. В разгара на енергийната криза от 1973 г. Хауърд Дж. Ръф пише статията „Глад и оцеляване в Америка“. През 1975 г. Кърт Саксон започва да издава месечния бюлетин „Оцеляващ“. Неговите поддръжници започват да се събират около Кърт Саксон и започва да се формира движение за оцеляване.

Доскоро движението е маргинално, членовете му се разглеждат като ексцентрични или психично болни. За какъв вид оцеляване можем да говорим в Америка - този блестящ град на хълма, крепост на стабилност и пример за подражание? Препърите в другите страни, където бушуват граждански войни, царуват глад и бедност, се стремят към Америка. Между през 2000-2010г. около 14 милиона имигранти са влезли в САЩ.

Отношението към препърите в Америка започва да се променя след президентските избори през 2016 г., когато Доналд Тръмп влиза в Белия дом и облаците започват да се сгъстяват над страната. Има обрат в политиката на американските медии: те започват да подгряват атмосферата, да предизвикват вълнения. Средностатистическият американец спира да гледа на препърите като на странни и започна с нетърпение да изучава опита за подготовка за оцеляване. Милиони американци започват да се присъединяват към редиците на оцеляващите тази година.

Американците, които решават да станат препъри, обикновено не афишират своето решение. Нещо повече, те го крият. Съществуват различни степени на оцеляване - индивидуално (обикновено с членовете на семейството) в собствения дом, колективно, когато хората се обединяват в общности и се подготвят за съвместно оцеляване (днес в Америка има хиляди такива общности). Някоисе запасяват с храна за няколко месеца - те се квалифицират като начинаещи Това са всички онези американци днес, които имат допълнителни пари и разполагат с място за съхранение на хранителни запаси. И има категория „дълбоки“ препъри. Те са дълбоко в буквалния смисъл, тъй като строят или придобиват бункери за подземен живот в продължение на много месеци, дори години.

Съществува и така нареченият вътрешен изолационизъм. През ХХ век в американските градове започват да се появяват жилищните райони, заобиколени от високи огради и автономни системи за поддържане на живота. Те са като крепости, които могат да издържат на дълги обсади. В американските медии има много малко информация за подобни крепости, но ето какво Томас У. Читам пише за тях преди четвърт век в известната си книга „Втората гражданска война. Настъпващият колапс на Америка”:„Наблюдавайте разпространението на оградени предградия, които безсрамно се наричат затворени общности ... Америка става като средновековна Европа по абсолютно същите причини : грабители, хищни престъпни банди и в крайна сметка мародерски армии от престъпници. В момента около четири милиона американци (през 1995 г.) живеят в буквалния смисъл на думата, заобиколени от стени и охранявани. Повечето от тях са богати бели, които все повече ще гласуват против градските нововъведения, защото се чувстват в безопасност от външни сътресения зад портите и стените си. "

Могат да бъдат намерени някои факти за субкултурата за оцеляване, растяща в Америка през последните месеци. Например организацията “Укрепено Ранчо” (Fortitude Ranch), която има собствен уебсайт и предлага помощ на американците в трудни моменти. Основният лозунг на тази общност е „Наслаждавайте се на настоящето, но се подгответе за най-лошото“. Организацията разполага с мрежа от лагери в цялата страна. В официалното съобщение на “Укрепеното Ранчо” през октомври се казва, че всички лагери в САЩ ще се отворят в деня на изборите, за да осигурят подслон за членове на общността за оцеляване. Лагерите са използвани и по-рано, но в пасивен режим. Годишният членски внос е 1000 долара.

Днес Америка има хиляди луксозни бункери, които приличат на петзвездни хотели под земята. Дори с басейни и зимни градини. Това обаче е за милионери, дори милиардери. Бил Гейтс има няколко такива бункери - в именията си в Калифорния и Вашингтон. А “Укрепеното Ранчо” предлага защита от икономична класа, която според ръководителите на организацията е достъпна за милиони обикновени американци. Точното местоположение на лагерите за оцеляване е известно само на регистрираните членове на организациите. Всеки лагер е предназначен за приблизително 500 души. Броят на лагерите и прогнозният брой участници в организацията се пазят в тайна.

И все пак в интернет се появиха снимки на укрепени места в Колорадо и Западна Вирджиния, всяко с размери от 20 до 40 хектара. Снимката показва, че лагерите са оборудвани с огради, наблюдателни кули, бункери. Спалните помещения от спартански тип са тесни, с двуетажни легла. И складове с храна, лекарства, съхранение на вода, гориво. Лагерите са оборудвани с всичко, което ще позволи съществуванетооткъснати в продължение на 25 години. Годишният членски внос от 1000 долара обаче дава право да се остане в лагера само десет дни. По-нататъшните допълнителни плащания, тарифи не се обявяват никъде. И дори да си представим, че на всеки 10 дни се плаща в размер на 1000 долара, за една година се получават 36,5 хиляди долара на човек. А ако е семейство?

Вицепрезидентът на компанията Алисия Качуела обаче заяви през октомври, че опашките в лагерите на “Укрепеното ранчо” са „дълги една миля“. Спешно се разполагат нови лагери. Основателят на “Укрепеното ранчо” Дрю Милър, пенсиониран полковник, ветеран от военното разузнаване и професор в Харвардския университет, заяви, че организацията има намерение да разшири дейността си извън САЩ: „Готови сме да обмислим места в чужбина, ако това е държава с компактен държавен апарат без много регулации."

И не на последно място. Всички форми на оцеляване включват необходимото използване на оръжия. Това е най-традиционното средство, което е най-разбираемо за американците. По този начин, според хартата на “Укрепеното ранчо”, всички възрастни членове на общността трябва да се явят на лагер със собствено огнестрелно оръжие. На пристигналите в съоръжението без оръжие им предават на място от арсеналите на лагера. Всички възрастни препъри трябва да пазят и защитават периметъра. По принцип лагерите на “Укрепеното ранчо”. Те се стопанисват от бели американци - ветерани от военната служба по горещите точки на планетата

Превод: В. Сергеев