След свалянето на режима на шаховете отношенията между Техеран и Вашингтон рязко се влошават. На 4 ноември 1979 г. група ирански студенти - привърженици на духовния лидер на иранската революция Аятолах Хомейни, подкрепяни от правителството, завзема американското посолство в Техеран. 53 служители са задържани като заложници. Това е направено с обяснение, че посолството е станало гнездо на шпионаж срещу Иран и Ислямската революция. По-късно публикувани документи, заловени от дипломатическата мисия, потвърждават, че това е така. Студентите искат от Съединените щати да предадат бившия шах Мохамед Реза Пахлави (заедно със семейството на монарха, напуснал страната) и да върнат разграбеното богатство, укрито в западните банки.
Заплахите на Държавния департамент на САЩ не помагат. И Съединените щати решават да освободят заложниците със сила, използвайки групата на специалните сили „Делта Форс“ ( тук – „Делта“). В допълнение към спасяването на американски агенти и дипломати, задържани в американското посолство в Техеран, е важно да се възстанови помръкналият образ на Вашингтон.
На 22 март 1980 г., президентът Джими Картър одобрява специална операция с кодово наименование „Орлов нокът“. „За изпълнението ѝ“, казва „Збигнев Бжежински, „ние осигурихме щедрото сътрудничество от една приятелска страна и без нейното знание осигурихме сътрудничеството на някои други страни в този регион“.
За изпълнители определят отряда командоси „Делта“ под ръководството на ветерана от Виетнам полк. Чарлз Бекет и създаденото тогава в строга секретност хеликоптерно специално подразделение 160 („Нощните ловци“), под командването на полковника от ВВС Дан Кайл. Специалното подразделение 160 е снабдено с най-новите хеликоптери „Литъл бърд“ (A/MH-6M Little Bird) – свръхскоростни, маневрени и тихи. Личният състав е формиран от опитни пилоти-доброволци.
Медал на Конгреса при успех
Военно-транспортният самолет „Херкулес“ С-130, придружен от хеликоптери, е трябвало да достави отряд на командоси в зоната за нощно зареждане с гориво в пустинята Деше-Кавир. Освен това групата „Делта“ се планира да бъде прехвърлена с хеликоптери в зоната за изчакване „Пустиня-2“ близо до изоставените солни мини на 50 мили от Техеран. Според плана на операцията, специалните части, след изчакване на деня в укритията, през нощта е трябвало да достигнат до целта, облечени в цивилни дрехи, в превозни средства, които предварително ще бъдат осигурени от американските агенти, изпратени в Иран.
Достигайки до посолството, командосите е трябвало да унищожат охраната и да освободят заложниците. Хеликоптерите за евакуация - RH-53D RH-53D „Си Сталион“ (Sea Stallion, „Морски жребци“) е трябвало да се приземят при посолството или на най-близкия стадион. Те е трябвало да преместят специалните сили и заложниците на изоставеното летище „Мансария“ (Manzariyeh), което по онова време е трябвало да е завзето и задържано от друг екип рейнджъри. Там, на около 50 мили на юг от Техеран, трябва да ги очакват военно-транспортни самолети С-141, които да отведат всички до въздушната база в Египет под прикритието на военнослужещите от американския флот.
Планът на операция „Орлов нокът“, вече разсекретен, е усложнен от продължителността, многоетапността и необходимостта да се действа в голям град. Подготовката отнема цялата зима на 1980 година. Упражненията и тренировките се водят в пустинна зона в Юта, където метеорологичните условия и теренът бяха подобни на Деше-Кавир. Американците бяха съветвани от специалисти от западногерманското разузнаване, израелския „Мосад“ и британския SAS.
В средата на април Бекет, който от времето на Виетнамската война е широко известен в тесните професионални кръгове като „Нападателя Чарли“ и Кайл докладват на председателя на съвместните щабове генерал Джоунс за готовността си. Но, както става известно по-късно, лидерите на операцията не са докладвали „нагоре“, че мартенските контролни учения са показали „пълна липса на професионални умения в хеликоптерната част“. При последната нощна оценка хеликоптерите са се приземили на разстояние една миля един от друг. Но Бекет и Кайл вече са приети от Джими Картър в Белия дом, тържествено обещал, че „Америка ще оцени вашия подвиг. Всеки участник ще бъде награден с най-високата награда на страната - Почетния медал на Конгреса“.
Операцията започвана 24 април. Предварително ескадрила C-130 е прехвърлена в Египет под претекст за участие в съвместни учения. След презареждане на остров Масира ескадрилата „Херкулес“ в нощта прекосява Оманския залив. В същото време от палубата на самолетоносача „Нимиц“, който е там, излитат осем „Морски жребци“. За операцията е достатъчно да има два хеликоптера RH-53D, предназначени за 50 души, но като се взема предвид заключението за ниските умения на пилотите на хеликоптери, Бекет решава да играе на сигурно.
Така на 24 април „Херкулес“ и хеликоптери с 90 командоса на борда преминават държавната граница на Иран. От юг нахлуващите въздушни сили се прикриват от голям брой други въздушни средства, включително такива за електронно противодействие. След шест часа полет на около 400 километра от иранската столица, самолетите и хеликоптерите, които вече са над пустинята Деше-Кавир, попадат в пясъчна буря.
Според плана за операцията е осигурено презареждането на земята на пет „жребци”, които трябва да прехвърлят командосите до „Пустиня-2”. Но нещата са гладки само на хартия, тоест на картата: ЦРУ прави явна грешка при избора на площадката „Пустиня-1”. Тя е близо до съществуваща магистрала. Скоро участниците в операцията виждат фарове на автомобили. Командосите решават, че това са ирански войници. Оказва се, че редовен автобус с четиридесет пътници. Става ясно, че факторите на изненадата и секретността са загубени. На Вашингтон е зададен въпроса какво да се прави с иранците. Отговорът е да се натоварят в „Херкулес“ и да се изведат.
„Божиите войници“ срещу командосите
След презареждане един от хеликоптерите, излитащ в облак прах, се блъска в „Херкулес“ - въздушен танкер. Последва експлозия. И двете машини се запалват. Цялото гориво за операцията изгаря. Гърмят боеприпаси. Започва паниката. За групата командоси изглежда, че иранската атака е започнала. И те отговарят с безразборен огън. В объркването пилотите на хеликоптери изоставят машините си. Карти, шифри, маси, най-ново оборудване, хиляди долари и риали остават в пилотските кабини... Тайните документи, открити от иранците, им позволяват да арестуват агентите, действащи в страната, оцелелите хеликоптери са предадени на националните въздушни сили.
Бекет и Кайл нямат друг избор, освен да дадат заповед да се измъкнат от проклетата пустиня: „Захвърляме всичко, товарим се в „Херкулес“ и свършваме.“ Полковниците нарушават устава, като не елиминират останалите хеликоптери. Когато групата се издига във въздуха, пет „жребци“ и осем „птички“ остават на земята. Операция „Орлов нокът“ струва на САЩ 150 милиона долара и осем мъртви войника.
На 6 май 1980 г. президентът Картър обявява на траур за мъртвите момчета в страната. От техните колеги на 5 октомври 1981 г. официално е сформирано специалното хеликоптерно отделение 160 „Нощни ловци“. То участва във всички разузнавателни и саботажни операции на Пентагона. Гренада, Замбия, Панама, Персийския залив ... Именно „Ловците“, през есента на 1987 г. потопиха иранския танкер „Аджр“ в Персийския залив. С началото на операцията срещу Югославия през март 1999 г. те бяха прехвърлени в Македония по заповед на президента Клинтън.
Заложниците са държани в американското посолство в Техеран в продължение на 444 дни, до 20 януари 1981 г. Символично е, че това е последният ден от мандата на Картър, който загуби изборите от Роналд Рейгън. Те са освободени след дипломатически преговори и по-специално след като САЩ се съгласяват да размразят някои ирански сметки в американски банки.
Всяка година през април няколко хиляди иранци се събират в пустинята, където рухва - буквално и в преносен смисъл - специалната операция „Орлов нокът“. Организаторите на тези демонстрации казват, че „божественото провидение винаги е защитавало иранския народ“. „Ще настояваме за правото ни да развиваме ядрени технологии, защото победата винаги е с тези, които са търпеливи“. Голям Али Хадад-Адел и други водещи ирански политици многократно са съветвали Вашингтон да „си спомни какво е станало на 25 април 1980 г.“
Иранската държавна телевизия допринася за отразяването на събитията в пустинята Деше-Кавир. В кафенетата и къщите иранците с ентусиазъм гледат филма „Пясъчна буря“, посветен на провала на операцията „Орлов нокът“. Зрителите са особено развълнувани от епизода с пясъчната буря. Дикторът я коментира по следния начин: „зърната от пясък, които убиха хеликоптерите и американските командоси, бяха „Божиите войници“. Те защитаваха свещеното правителство на Ислямската република“.
При успех на операция „Орлов нокът“ според експерти, е можело да се стигне до голям брой жертви сред цивилното население на Иран и да се доведе до сериозно усложняване на международната ситуация. Що се отнася до сегашната позиция на Техеран, то според нейните лидери страната няма да се поддаде на американския натиск.
Превод: В.Сергеев
