/Поглед.инфо/ На фона на пандемията, икономическата криза и разочарованието от тяхното състояние сред американските граждани популярността на социалистическите идеи рязко се увеличи. Нищо чудно: в настоящата ситуация една четвърт от американците са загубили работата си, богатството на най-богатите семейства нараства с ускорени темпове. Политическата смяна на Бърни Сандърс вече се оформи и изисква радикални промени. До какво ще доведе Америка това?
Карантината, изглежда, не е най-доброто време за влизане в политиката, а икономическата криза, причинена от карантината - да се проведат стачки. Въпреки това, американските леви политически организации се разрастват силно и призовават за стачки в цялата страна.
Сред тях си струва да се подчертае най-голямата социалистическа организация в страната - социално-политическото движение “Демократични социалисти на Америка” (ДСА): само за два месеца броят на членовете му се увеличи с 15%.
Само преди седем-осем години тази организация, която се застъпваше за демонтажа на капитализма, беше мъничка и дори екзотична - тя се състоеше само от леви университетски интелектуалци (един от основателите е известният философ Ноам Чомски) и хипари със средна възраст 68 години. Оттогава тя се е учетворила, шест пъти се е разраснала по брой на местните организации, а средната възраст на нейните активисти вече е 33 години.
В много отношения това е заслуга на един конкретен член на ДСА - конгресменът от Ню Йорк Александрия Окасио-Кортес. Наричана е най-левият политик в Капитолия: макар да хвърля по-предпазливи лозунги в тълпата, отколкото някои ветерани от ДСА, програмата ѝ е радикална по американските стандарти - безплатно здравеопазване и образование, универсално право на работа и покрив над главата, като цяло, всичко това, което отдавна е позната реторика и дори осъществена програма в повечето европейски страни.
Америка закъснява с много социално ориентирани практики и в известен смисъл е бременна с революция. В положение, при което доскоро думата „социалист“ беше почти обидна и се възприемаше като стигма на опасен радикал, броят на поддръжниците на социалистическите идеи нараства бързо. Една от причините за това са резките контрасти в нивото на доходите на населението, при условие че пазарът на труда е доста див: САЩ са страна на слаби профсъюзи, където работниците все още могат да бъдат уволнени ефективно с две думи, както във филмите.
В ерата на коронавирусната криза това е особено болезнено и очевидно. През февруари безработицата беше рекордно ниска - 3,4%, а сега се оценява в диапазона от 24-26%. В контекста на блокираните дейности на по-голямата част от сектора на малките услуги, една трета от представителите на малкия бизнес фалираха, а други 11% едва мърдат. В същото време потребителската инфлация расте за първи път от много десетилетия: някои групи хранителни продукти са се повишили с 50%, въпреки че фермерите често трябва да унищожават своята продукция - при затворени пазари и неадекватни логистични системи, просто няма къде да ги пласират.
И тук е контрастът: за същото време общото благополучие на 600-те най-богати жители на САЩ нарасна от 2,9 на 3,3 трилиона долара. Най-големият джакпот - 30 милиарда или повече - беше ударен от Джеф Безос (“Амазон”) и Марк Цукерберг (“Фейсбук”). Безос след шест до седем години, според някои оценки, би трябвало да е първият доларов трилионер на планетата, но засега неговият актив е малко под 150 милиарда.
Разбира се, има обяснение за тези космически доходи по време на чума. Първо, растежът е показан предимно от високотехнологичните компании: когато част от икономиката е принудена да се премести в интернет и нуждата от дистанционна работа на служителите се засили , именно такива капитани на бизнеса трябва да “стрижат печалбите”.
На второ място, безпрецедентният по цената си план на Доналд Тръмп за спасяване на икономиката даде плод: след рекорден спад за последния век, американските акции на борсата се възстановиха до нивата от миналата пролет. С други думи, акциите на същите тези високотехнологични компании върнаха стойността си.
Но подобни обяснения не могат да успокоят бързо обеднелите американци, в резултат на това те губят уважение към държавата си и всички надежди към нея. Установената пазарна система, която обещаваше да издържи на всяка криза, изведнъж се оказа неспособна да осигури на страната не само лекарства, но и тоалетна хартия.
А на обикновения човек му се струва особено цинично в тези условия, че редица представители на властите открито печелят от общо нещастие. Основен удар върху репутацията на американските законодатели бе новината, че най-малко четирима сенатори са продали акциите си през януари, след като са чули частен доклад за възможната епидемия от коронавируса и рисковете, свързани с нея. Официално те са се изказали да не се ескалира паниката и всички да се надяват на най-доброто, но сами са се застраховали и избегнали загуби поради достъпа си до класифицирана информация. Един от тези сенатори е Ричард Бър, ръководител на комисията по разузнаване. Той вече загуби поста си и обяви скорошния край на политическата си кариера.
Паралелно с раздразнението на американците от държавата и бизнеса, расте и интересът им към социалистическите идеи. Той беше провокиран от американския политик-ветеран Бърни Сандърс, когато преди четири години неочаквано за всички стана сериозна конкуренция на кандидата на елитите Хилари Клинтън за първичните избори. Социалистът очакваше да се реваншира този политически сезон, но претърпя огромен провал, защото партийният елит също си извлече поука, мобилизира всички свои административни ресурси и не позволи на "опасния радикал" да стане кандидат за президент. Радикализмът на Сандърс е опасен преди всичко, защото изгони от партията уважавани спонсори, които никак не харесват обещанията за увеличаване на данъците за богатите.
Окасио-Кортес беше една от малкото, които, въпреки партийния натиск, недвусмислено подкрепиха Сандърс. Очевидно сега тя се готви да заеме политическата му ниша и да обедини около себе си нарастващия крайноляв електорат, особено младите хора. За нея ще бъде дори по-лесно - Окасио-Кортес е само на 30 години, тя е нещо като дете-чудо, отличен член на комсомола, най-младата жена, която някога е била избрана в Конгреса.
Между другото, тя беше избрана сензационно (по-точно, победата ѝ на първичните избори в нейния окръг стана сензационна) и оттогава местното признание за социалистката прерасна в общонационално. С нейните усилия преди това маргинализираният дневен ред постепенно се превръща в мейнстрийм, а радикалните лозунги стават ежедневие. Окасио-Кортес категорично казва, че смята самата система, в която има милионери, за аморална, пътува из страната, провежда кампания за близки до себе си кандидати и пояснява, че Демократическата партия е само неин временен спътник, а бъдещето е за социалистите и това бъдеще не може да бъде вече избегнато.
Това, разбира се, е твърде смело твърдение. В историята на Америка вече е имало период, когато левичарските (включително комунистическите) идеи са били във възход и са спечелили милиони привърженици, а именно: Великата депресия. Тогава равнището на безработица е същото като сега и нещата са дори малко по-добри по отношение на спада на производството (падането на второто тримесечие на тази година се конкурира с финансовата криза от 1893 г.).
Избухването на Студената война рязко изостря заплахата, която социалистите представляват за Вашингтон, но тя скоро е отстранена. На първо място, благодарение на огромния икономически растеж в следвоенния период, но за това допринася и политическият терор от сенатор Маккарти и политическото разследване от шефа на ФБР Хувър.
В съвременна Америка е трудно да си представим и едното, и другото, и третото. Заплахата за Окасио-Кортес и другите другари идва преди всичко от хора като Безос. Формално той е един от най-големите спонсори на демократите и собственик на най-важните им „бойни листове“ (например вестник „Вашингтон пост“). Но той ще стане основната жертва, ако призивите на изгряващата звезда на демократите Окасио-Кортес към национална стачка постигнат целта си.
Основните лозунги на подобна стачка ще бъдат подобряването на условията и увеличаването на заплатите за тези, които работят в условията на коронакризата, а “Амазон” ще се превърне в основната арена. Супер печалбите на компанията, която е посредник между производителя и купувача, са разбираеми - при карантина търговията премина в режим на доставки. Но “Амазон” е известен още като „Душегубката на XXI век“, където е изградена система за работа на младшия персонал с максимални изисквания за минимална цена.
В конфликта между най-богатия човек в света и някакъв си активист от Конгреса, дори ако той се е превърнал в политик от федерално значение, е по-разумно да залагате на първия. Но в дългосрочен план нарастващата популярност на Окасио-Кортес и на ДСА са признаци за по-глобални процеси и значително по-силни чувства от желанието да се добавят няколко долара на час към минималната работна заплата.
Това чувство е омраза. Омразата към загубилите работа американци, обременени със студентски заеми и задушените от кредити семейства от „средната класа“, които сега не могат да плащат за жилище. В условията на пандемия тази омраза се подхранва от медийни съобщения за това как богатите американци прекарват националната криза - в уединени ранчета с лични лекари, слуги и нови луксозни стоки (например, е регистрирано рязко увеличение на продажбите на диаманти, купени просто от скука).
Тази омраза е все още далеч от степента, водеща до революции в миналото. Но е напълно достатъчно, за да може политическата карта на Америка да бъде преначертана веднага след като страната излезе от карантина.
Между другото, един от най-засегнатите от коронавируса, заедно с Ню Йорк, откъдето е Окасио-Кортес, е Мичиган, представляван от втория активист на ДСА в Конгреса - дъщерята на палестинския арабин-имигрант, Рашида Тлаиб. Консервативните коментатори в САЩ смятат, че подобно съвпадение не вещае нищо добро за капиталистическата структура на страната.
Превод: В. Сергеев
На снимките Александрия Окасио-Кортес
Бърни Сандърс
Ноам Чомски